О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
гр. София, 22.03.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№4853 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. – Б. Ш. С. против решение № 151/22.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 242/2016 г. от състав на Апелативен съд – Пловдив.
Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът се е произнесъл по основателността на предявен иск с правно основание чл.190, ал.1 ЗЗД вр. чл.87, ал.3 ЗЗД. Съдът е приел, че предявения иск е основателен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд.
Съдът е приел, че спора между страните е формиран относно факта налице ли е съдебна евикция на ищеца по отношение на процесния имот и дали той би сключил договора, ако му е било известно, че трети лица претендират права на собственост върху имота. В тази насока, съдът е приел за установено в процеса, че между страните са сключени две сделки за покупко-продажба на четири броя недвижими имота, между което процесния, както и че посочените 4 имота са съставлявали един имот – нива с площ от от 3.900 дка, собствеността върху който е възстановена в реални граници по реда на земеделска реституция, а впоследствие от посочения имот са образувани процесните 4бр.самостиятелни поземлени имоти, с които ответниците са се разпоредили в полза на ищеца чрез покупко-продажби. Прието е също така, че права върху посочения имот в качеството си на наследници по закон на общия наследодател в размер на 1/3 ид.ч. , притежавани от трети лица, които същите надлежно са заявили против страните по цитираните две продажби по гр.д.№5/2011г.по описа на РС-Кърджали. Цитираното дело е прекратено с оттегляне на исковете по отношение на ответниците в настоящия процес, като между третите лица и ищеца е одобрена от съда спогодба, по силата на която третите лица са признати за изключителни собственици на имота, предмет на настоящия спор. Прието е, че със спогодбата, ищецът се е съгласил да отстъпи владението върху имота, като с това е настъпил ефектът на съдебна евикция, като ищецът изцяло е отстранен от закупения от него имот, продаден му от ответниците в настоящия спор. Съдът е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя, че същият не е обвързан от крайния резултат по делото на РС-Кърджали, по което е бил страна и по отношение на него производството е прекратено, тъй като съгласно чл.234 ал.3 ГПК съдебната спогодба има сила на окончателно съдебно решение и поради това същата е предизвикала съдебно отстраняване на ищеца. Прието е за установено по несъмнен начин, че ищецът не би сключил договор за покупка на имотите в случай, че му е било известно наличието на права на трети лица върху тях. В тази насока съдът се е позовал на събраните по делото гласни доказателства, неопровертани от ответниците.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Поставен е материалноправен въпрос, налице ли е правен интерес за купувач, при претърпяна частична евикция за 1/3 ид.ч. от имота, от разваляне на договора само за идеалната част от имота или е налице интерес да развали целия договор и да поиска връщане на разликата в цената и обезщетение за претърпените вреди. Така поставен, правният въпрос съдържа смесване на основанията и последиците при евикция, в двете хипотези на разпоредбата на чл.190 – тази по ал.1 и по ал.2 ЗЗД. Съдът се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл.190, ал.1 ЗЗД, доколкото безспорно ищецът е твърдял по исковата молба, че част от имота принадлежи на трети лица, поискал е разваляне на продажбата, като е изложил твърдения, че не би сключил сделката, ако знаеше за правата на третите лица. Съдът не е бил сезиран с иск за присъждане на обезщетение , респ. за намаляване на цената или и с двете, поради което не е обсъждал наличието на предпоставките на чл.190, ал.2 ЗЗД. Твърдението на касатора е, че съдът не се е произнесъл по предмета на спора, както и че не е обсъдил в цялост доказателствата по спора. Съдът се е произнесъл по предмета на спора, доколкото е приел, че са налице предпоставките на чл.190, ал.1 ЗЗД, като е обсъдил всяка една от тях, приемайки наличието им, а по отношение на твърдението на касатора, че не е обсъдено от съда всички доказателства, същото представлява оплакване по съществото на спора и евентуално оплакване за необоснованост на решението. Необосноваността не е сред основанията относно допустимостта на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, а евентуалното наличие на необоснованост и преценка на фактите по спора следва да се извърши при разглеждането на касационната жалба по същество, доколкото е касационно основание по чл.281 ГПК. Твърдението на касатора в изложението, че ищецът следва да защити правата си с иск по чл.190, ал.1 ЗЗД е неотносимо към настоящото производство, доколкото съдът е приел, че именно такъв иск е предявен и е разгледал иск на това основание.
Предвид изложеното, не са налице касационни основания относно допускането на касационното обжалване. С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените за това производство разноски, в размер на 2400 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 151/22.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 242/2016 г. от състав на Апелативен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Х. – Б. Ш. С. да заплати на К. А. М. на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 2400 /две хиляди и четиристотин/ лева.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.