О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
София, 22.04.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на десети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3200 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Л. Б. – Г. чрез адвокат И. Д. срещу решение № 647/29.03.2013 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по т.д. № 2797/2012 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Касаторът е съдружник с М. Д. в [фирма] и е предявил иск по чл.74 ТЗ за отмяна решения на ОС на дружеството, проведено на 11.10.2007 г. досежно увеличаване капитала на дружеството /от 5000 лв. на 90000 лв./, разпределение на новозаписаните дялове /1710 дяла по 50 лв. за М. Д. и 90 дяла за Л. Б. – Г./ и изменение на дружествения договор. Искът е отхвърлен от СГС, чието решение е потвърдено от САС. САС е приел, всички представени по делото доказателства са за проведено ОС на ответното дружество на 01.06.2007 г., чийто протокол е подписан от ищеца – касатор, подписът му фигурира и в дружествен договор, изменен с решение на същото ОС от 01.06.2007 г., което е вписано в търговския регистър на 23.10.2007 г. Още пред СГС ищецът е твърдял, че ОС, чиито решения са обективирани като решения на ОС от 01.06.2007 г. са взети на 11.10.2007 г. и тези решения са вписани от СГС по партидата на дружеството с решение от 23.10.2007 г., като към заявлението е приложено решение на ОС от 01.06.2007 г. и нов дружествен договор от тази дата. Именно по така представените протокол от проведеното на 01.06.2007 г. ОС и нов дружествен договор са извършени експертизи по оспорения подпис на ищеца, което оспорване не е доказано. Според САС от доказателствата не се установяват данни за антидатиране на тези два документа. В този смисъл след обсъждане на събраните по делото доказателства, доводи и възражения на страните, и изложени съображения за това, САС е приел, че доказателства за проведено на 11.10.2007 г. ОС на ответното дружество не са ангажирани по делото, че всички събрани доказателства в хода на двуинстанционното производство са свързани с провеждане на ОС на 01.06.2007 г
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси по чл.280 ал.1 ГПК:
1. Трябва ли въззивният съд да допусне и събере доказателствата, които не са събрани от първоинстанционния съд поради нарушение на процесуалните правила? 2. Длъжен ли е в решението си въззивния съд да се произнесе по всички искания и възражения на страните и да изложи правните си изводи по отношение на тях? За тези въпроси се твърди противоречие по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. . 3. Допустимо ли е възивният съд да се позове в решението си на дата, положена в документ, чиято истинност е оспорена от една от страните в процеса, без да е събрал исканите от тази страна във връзка с направеното оспорване относими доказателства и при създаване на пречки от насрещната страна за проверка на истинността на документа чрез непредставяне на оригинала по делото след като е надлежно задължен да стори това и предупредена за последиците? По този въпрос липсвало произнасяне от ВКС, за това се сочи чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
И трите въпроса касаят обсъждане на доказателства, искания и възражения на страните, съдържат твърдения за нарушения по чл.236 ал.2 ГПК и чл.266 ал.3 ГПК, но са некоректно зададени с оглед мотивите на обжалваното решение на САС. Всички събрани по делото доказателства, доводи и възражения на страните са обсъдени от САС, за което са изложени съображения, макар и кратки, включително за недопускане на искани доказателства, поради неотносимост, но касаторът по същество не приема правните изводи на САС за недоказаност на ищцовите твърдения и неоснователност на предявения иск, поради което с твърдения за липса на обсъждане на доказателства, доводи и възражения, при наличие на обсъждане и изложени мотиви за това, формулира въпроси, които не съставляват такива по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. А е и недопустимо в производството по чл.288 ГПК да се обсъждат доводи за неправилност – основания по чл.281 ГПК, не по чл.280 ал.1 ГПК – законодателят разграничава двата вида основания и последователността за произнасяне по тях. С оглед наличието на изложени съображения относно доказателствените искания на страните, обсъждането на събраните доказателства, доводи и възражения в изложените мотиви, няма основание да се приеме, че приложената съдебна практика от касатора /р.№ 211/30.06.2011 г. на ВКС, р. № 417/12.07.2010 г. на ВКС, р. № 323/18.05.2010 г. на ВКС и р. № 163/13.01.2011 г. на ВКС/, обуславя допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. За формулирания трети въпрос следва да се посочи, че по делото не е доказано оспорването на положения подпис от ищеца върху протокола от ОС и дружествения договор, представени в оригинал на вещото лице – заключение на тройна СГЕ, а обстоятелството, че точно по така формулирания от касатора фактологично обусловен въпрос няма решение по реда на чл.290 ГПК, не е основание да се приеме наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, макар да са поискани такива, тъй като не са представени доказателства за направени разноски от тази страна пред ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 647/29.03.2013 г. на Софийски апелативен съд по т.д. № 2797/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.