3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
София, 23,04,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на втори април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 657/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. З. Ш. от [населено място] против решение № 475 от 21.03.2011 г. по ф.д. № 60/2010г. на Софийски апелативен съд .
Ответниците по касация – [фирма] – [населено място], А. И. М. и Е. М. Е., чрез процесуалният си представител- юрк. Я. Т. са на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното, в резултат на проведено производство по чл.285 ГПК, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел и посочил основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е поставил въпроса- „ Може ли да се приеме при съставен и подписан протокол от Общото събрание на двамата съдружници в О., че това събрание всъщност е проведено контумативно по реда на чл.139, ал.12 ТЗ за да се санира по този начин впоследствие нередовната процедура по свикването му.”Касаторът Ш. е заявила, че за разлика от съдилищата тя дава отрицателен отговор на този въпрос. След описание на състоянието на наследодателя си, същата е поставила въпросите – „ Дали няма преки данни лицето да е действало под въздействието на фактори, които да го лишават от психическа годност да разбира постъпките си” и „Дали има преки данни, които да са позволявали лицето да разбира и ръководи постъпките си”. Страната е заявила лаконично, че „за разлика” от съдилищата считала, „ че ако съдът бил приложил точно закона щял да отговори на „ втория въпрос, при което неговото решение щеше да бъде диаметрално противоположно”. Други доводи не са развити.
Касаторът Ш. не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поставените въпроси, не са релевантни по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК тъй като са хипотетични и фактически, а и са обвързани не с правните изводи на съда, а с твърдението за недоказаност на съставните на спорното право юридически факти и съставлява оплакване за допуснати нарушения от съда. Но дори и да се приеме за релевантен първия поставен въпрос/ тъй като другите два отразяват единствено фактическото твърдение на страната/, то той обосновава само общото основание за допускане на касационно обжалване. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ на което се позовава касатора/, то тя следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е поставянето на фактически въпроси, нито изложената защитна теза на страната в производството под формата на конкретни твърдения. Не съставлява такъв довод и лаконичното отбелязване, че съдът не бил приложил точно закона, тъй като липсват каквито и да било доводи по отношение непълнотата или неяснотата на конкретна правна норма, за която страната да счита че се нуждае от тълкуване, а самото общо твърдение без дори да е конкретизирано коя норма не е била приложена правилно само по себе си съставлява оплакване за неправилност на решението и е ирелевантно към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицира по чл.281 ГПК.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 475 от 21.03.2011 г. по ф.д. № 60/2010г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: