О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
София, 23.09.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия, в закрито заседание на петнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 3572/2014 година, и за да се произнесе , взе предвид :
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх. Nо 2990 /11.10.2013 год. на В. Б. С. и В. Б. С. , и двамата от [населено място] чрез адв. Кр.Д. – АК Б. срещу въззивно Решение 2785 от 11.07.2013 година по гр.възз..д.Nо 1026/2012 година на ОС- Благоевград, в частта , с която са отхвърлени исковете по чл. 109 ЗС.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение неправилно, постановено нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано , основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК с довод , че при повторното разглеждане на делото от въззивния съд са допуснати нарушения на правилата за пълно и всестранно обсъждане на доказателствата като по този начин дадените разрешение на материално-правните въпроси по приложение на чл. 109 ЗС е отново при неправилно прилагане на закона и е основание за касиране на решението , в което насока са и мотивите на Решение Nо 428 по гр.д. Nо 377/ 2011 год. на ВКС-I г.о., Решение Nо 2177/ 29.09.1973 год. ВС-I г.о., Решение Nо 7/24.02.2000 год. на ВКС-IV г.о.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа с довод за допуснати нарушения на процесуалните правила от страна на въззивния съд въпроса за неспазване на дадените с отменителното решение на ВКС задължителни указания и несъблюдаване на задължителната съдебна практика при преценка на доказателствата по делото – Решение Nо 606 / 13.11.2009 год. по гр.д. Nо 265/2009 год. на ВКС-II г.о. и несъблюдаване на разясненията на ТР 1/2000 год. на ОСГК на ВКС.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация К. Б., Е. Б., В. Б.,З. Б., К. Б., П. Б. и Г. Б., чрез адв.П. С.- АК Б. , с който отговор се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване ,както и се излагат обстойни доводи за неоснователност на доводите по същество на касационната жалба.Претендира разноски по делото по представения списък на разноските.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу обжалваем по см. на чл.280 ГПК съдебен акт и е процесуално допустима, в частта , с която се обжалват исковете по чл. 109 ЗС.
С посоченото решение ,при повторно разглеждане на делото окръжният съд – в правомощията на въззивна инстанция по чл.258 и сл. ГПК във вр. с чл. 294 ал.1 ГПК е отменил решение на първата инстанция, в частта по уважените по чл. чл. 109 ЗС искове на В. С. и В. С. за преустановяване от страна на ответниците на преминаване през дворно място и паркиране на автомобили , на което дворно място същите са собственици в обем на 25.14 % идеални части и по чл. 59 ЗЗД искове и е постановил ново решение , с което всички обективно съединени искове са отхвърлени като неоснователни.
За да отхвърли исковете по чл. 109 ЗС , решаващият съд е приел, че основание за защита чрез иска по чл. 109 ЗС се поражда само при състояния , от които възникват заплашване или опасност от вреди и смущаващо въздействие , което произтича от упражняване на правомощия, но които субективно пречат и/ или ограничават тези на потърсилия правна защита. Прието е , че функцията на иска е да отрече във всички тези и други аналогични случаи правомерността и да предотврати неоснователните действия , поведение и състояния , както и да премахне последиците от тях, каквито в случая не се констатират.
След преценка на основанията за допускане на касационното обжалване , изложените доводи и ангажираната съдебна практика, настоящият състав на ВКС намира , че не са налице основания за допускане на касационно обжалване в приложното поле на по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
С дадените задължителни разяснения с ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС ,ясно бе посочено, че без защитата на касатора да формулира /изведе, посочи /конкретен правен въпрос, разрешен, в рамките на спорния предмет по иска за собственост,който да е в противоречие със задължителна или незадължителна съдебна практика на ВКС или съдилищата, или от значение за еднаквото и точно прилагане на закона , касационното обжалване не би могло да се допусне .
В конкретния случай , релевираните с изложението по чл. 284 ал.3 ГПК възражения на защитата на касатора доводи за „неправилността на въззивното решение поради нарушение на материалния закон по приложението на чл. 109 ЗС“ и съществени процесуални правила по преценка на доказателствата в противоречие с ТР 1/2000 год. на ОСГК на ВКС„ не могат да бъдат квалифицирани като изведени обуславящи изхода на спора правни проблеми по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, тъй като с тях не се акцентира на спецификата на спорния проблем по защита с негаторния иск на правото на собственост по отношение на общите на сграда, в режим на етажната собственост.
Както многократно ВКС е изтъквал в определенията си по чл. 288 ГПК в изложението по чл. 284 ал.3 ГПК следва да се формулира онзи правен въпрос, предопределил изхода на спора като правен проблем ,който не е съобразен със задължителна или незадължителна съдебна практика. Произнасянето по доводите на касатора за допуснати нарушения на материален закон или на процесуални правила при постановяване на въззивното решение, съгласно чл. 291 ГПК следва произнасяне на общи мотивите на съда как точно се прилага конкретното правило, в рамката на допуснатото касационното обжалване. Липсата на изведен конкретен , свързан с предмета на спора правен въпрос , който да послужи като основа за селекция на касационната жалба , изключва възможността за допускане на касационното обжалване, тъй като няма обективна база за преценка в контекста на основанията по чл. 280 ал.1 т.1 -3 ГПК.
Правният въпрос за приложението на чл. 109 ЗС принципно е обуславящ изхода на делото, доколкото се касае до заявена искова защита на идеални части от правото на собственост по отношение на дворно място с идентификатор 04279.613.380 по плана на [населено място] , в което място е изградена 13-етажна жилищна сграда и касаторите- ищци В. Б. С. и В. Б. С. по делото са собственици / в резултат на изкупуване на идеални части от мястото от [община]/ на индивидуални обекти в сградата и изкупените идеални части. С оглед на заявеният петитум по делото следва да се отчете факта, че търсената защита касае правото на собственост на дворното място, но не като самостоятелен обект на правото на собственост , а като се отчита спецификата и функциите на това дворно място, като обща част по предназначение след като в него има изградена сграда в режим на етажна собственост .
Защитата на касатора се позовава на противоречиво приложение на чл. 109 ЗС от страна на въззивния съд, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , с оглед на практиката на съда , обективирана по посочените Решение Nо 428 по гр.д. Nо 377/ 2011 год. на ВКС-I г.о., Решение Nо 2177/ 29.09.1973 год. ВС-I г.о., Решение Nо 7/ 24.02.2000 год. на ВКС-IV г.о.
Цитираните Решение Nо 2177/ 1973 год., с което е прието, че негаторният иск е средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние , което му пречи да упражнява правото си на собственост според предназначението на имота и в съответния обем права, както и Решение Nо 7/ 2000 год., касаещо хипотеза на нарушение правото на собственост в резултата на незаконно извършен строеж в съседен имот, принципно не могат да обусловят извод за наличие на основание за допускане на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като не съставляват задължителна съдебна практика. Тяхното позоваване би могло да се цени само и единствено в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, но само ако се касае за сходни/ аналогични/ от фактическа страна хипотези, но не и до хипотези/ както е в настоящото дело/ до различен предмета на защита .
Не може да се приеме , че е въззивния съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана с Решение Nо 428 по гр.д. Nо 377/ 2011 год. на ВКС-I г.о.,тъй като се касае до отменителен съдебен акт на ВКС, постановен в рамките на все още същото, висящо съдебно исково производство.
Не може да се допусне касационно обжалване и по поставените въпроси за неспазване на дадените с отменителното решение на ВКС задължителни указания и несъблюдаване на задължителната съдебна практика по преценка на доказателствата по делото- Решение Nо 606 / 13.11.2009 год. по гр.д. Nо 265/2009 год. на ВКС-II г.о. и несъблюдаване на разясненията на ТР 1/2000 год. на ОСГК на ВКС.
Дали са спазени конкретни процесуални норми или не съставлява преценка в рамките на проверка законосъобразността на конкретен съдебен акт, а преценка в етапа на селекция . Не може да се приеме , че цитираната задължителна съдебна практика не е спазена , след като с обжалваното решение въззивният съд се позовава на определени доказателства по делото , на базата на които прави правните си изводи за неоснователността на заявения иск.
По искането на ответници по касация за разноски: искането е направено своевременно с писмения отговор на касационната жалба от адв. С. – АК Б. и при изхода на касационното производство – недопускане на касационното обжалване , искането е основателно- чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК. С оглед на представените писмени доказателства с представения списък – Договор за правна защита и съдействие [ЕГН]/10.11.2013 год. разноските за касационното производство са доказани в размер на сумата 500 лв. / петстотин лева/ и следва да бъдат присъдени .
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 81 ГПК, настоящият състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 2990 /11.10.2013 год. , подадена от В. Б. С. и В. Б. С. , и двамата от [населено място] чрез адв. Кр.Д. – АК Б. срещу въззивно Решение 2785 от 11. 07. 2013 година по гр.възз..д .Nо 1026/2012 година на ОС- Благоевград, в частта , с която са отхвърлени исковете по чл. 109 ЗС.
ОСЪЖДА В. Б. С. и В. Б. С. , и двамата от [населено място] да заплатят на ответниците по касация К. Г. Б., Е. М. Б., В. К. Б., З. Г. Б., К. К. Б.,П. С. Б. и Г. В. Б. сумата 500 лв. / петстотин лева/ , разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :