О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
гр.София, 25.05.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на двадесети май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д. № 302/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 вр. ал.1 т.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Д. С. и И. Д. С. срещу определение на Пловдивски апелативен съд от 19.03.2010 г. по гр.д. № 49/ 2009 г., с което е оставена без уважение молбата на частните жалбоподатели за възстановяване на срока за отстраняване на нередовностите в тяхна касационна жалба, с вх. № 48/ 05.01.2010 г.
Процесуалният представител на частните жалбоподатели твърди, че в срока, в който е трябвало да отстрани нередовностите на касационната жалба, внезапно заболяла жената, с която живеел на съпружески начала. Същата била бременна, поради което представителят ангажирал всичките си усилия да й окаже внимание и помощ. Именно поради това пропуснал с един ден срокът, в който трябвало да отстрани нередовностите на касационната жалба. Счита че този пропуск се дължи на особени непредвидени обстоятелства, а обратният извод на апелативния съд в обжалваното определение смята за незаконосъобразен. Поради това моли определението да бъде отменено и срокът за отстраняване на нередовностите да бъде възстановен.
Ответникът по частната жалба – Т. А. Б. – я оспорва, като поддържа, че жалбоподателите са били в състояние да отстранят нередовностите в законовите срокове. Изводът на въззивния съд в обжалваното определение счита за правилен и моли жалбата да бъде отхвърлена.
Производството по частната жалба е с основание чл.274 ал.2 изр.1 от ГПК, а не чл.274 ал.3 от ГПК. Поради това от жалбоподателите не е следвало да се изисква изложение по чл.280 от ГПК, нито пък касационната инстанция има право да разглежда въпроса трябва ли да се допусне до обжалване атакуваното определение. Касае се за акт, постановен за първи път от въззивен съд, който законът изрично предвижда като обжалваем (чл.66 ал.2 от ГПК), поради което частната жалба е допустима за разглеждане от касационния съд (като втора инстанция) на общо основание, а не само при условията на чл.280 от ГПК.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, обаче разгледана по същество същата се явява неоснователна.
С въззивно решение № 339 от 20.11.2009 г. по гр.д. № 49/ 2009 г. Пловдивски апелативен съд е разрешил спор между И. Д. С. и И. Д. С. от една страна и Т. А. Б. от друга, като е отхвърли исковете на първите срещу втория. На 05.01.2010 г. срещу решението е подадена касационна жалба от ищците С. С разпореждане от 06.01.2010 г. съдът е дал указания за отстраняване на нередовности на жалбата, които са съобщени на процесуалният представител на касаторите на 25.01.2010 г. Срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 01.02.2010 г. Нито до тази дата, нито до 10.02.2010 г. включително са предприети действия за отстраняването на нередовностите. На последната дата съдът е постановил разпореждане за връщане на жалбата поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите й в срок. За това разпореждане касаторите са уведомени на 22.02.2010 г. и са подали молба за възстановяване на пропуснатия срок.
Към молбата са приложени доказателства, че лице с имена Т. И. М. е имало бременност, застрашена с аборт, като се е лекувало стационарно от 26 до 29.10.2009 г. На 04.01.2010 г на М. е издадено направление за хоспитализация поради заплашващ аборт. Няма данни дали направлението е изпълнено. От 01. до 04.02.2010 г. Маслинкова е временно неработоспособна поради заболяване – остра вирусна инфекция, за което й е издаден болничен лист.
При тези данни молбата за възстановяване на срок е неоснователна. Частните жалбоподатели е трябвало да отстранят нередовностите на подадената от тях касационна жалба в период от 25.01. до 01.02.2010 г. Дори да се приеме, че процесуалният представител на частните жалбоподатели има някаква връзка с Т. И. М. (за което по делото липсват каквито и да е данни), единствената дата от този срок, в който той би имал основание да се позовава на непредвидени обстоятелства, е 01.02.2010 г. Преди това той е разполагал с 6 дни за изпълнение на указанията на съда. След 01.02.2010 г. и до 10.02.2010 г. той е разполагал с още десет дни да отстрани нередовностите на касационната жалба. За целия този период не са предприети действия за изпълнение на указанията на съда, така че не може да се приеме по отношение на частните жалбоподатели да са налице условията по чл.64 ал.2 от ГПК. Освен това съответства на закона и изводът на апелативния съд, че е било възможно да се поиска продължаване на срока, но това не е сторено. Ето защо определението, с което възстановяването на срока е отказано, е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на Пловдивски апелативен съд от 19.03.2010 г. по гр.д. № 49/ 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: