3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
София, 25.05.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1295/ 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалва се решение от 28.08.2015г. по гр.д.№ 13126/ 2012г. на Софийски градски съд, трети „в” състав, с което е допусната делба на един имот в [населено място], район В. с идентификатор 68134.1975.1077 и площ 1194 кв.м., като в решението е посочено също така между кои лица и при какви квоти се допуска делбата.
Касационната жалба е подадена от съделителя В. И. К., който счита, че квотите на страните са определени неправилно, поради грешния извод на съда, че се касае за имот, който е възстановен като бивша собственост на общия наследодател И. П. К., въпреки че в решението на поземлената комисия е посочено, че имотът се възстановява като бивша собственост общо на двамата- на общия наследодател и на самия касатор, негов син.
Като правни въпроси, по които иска да се допусне обжалването, касаторът сочи въпросите за 1.Задължителната сила на решението на поземлената комисия относно това кои имоти и в полза на кои лица се възстановяват, 2.До каква степен може да се упражнява косвен съдебен контрол върху решението на поземлената комисия ? 3.Какъв е пътят за защита на страна, когато съдът е обсъдил превратно доказателствата по делото, които не са били оспорвани? и 4.Допустимо ли е с едно решение да се възстановят два имота в съсобственост и в стари реални граници?
Ответниците И. С. К., Й. С. К. и А. С. К. оспорват жалбата, както и основанията за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Делото за делба е започнало по искова молба, предявена от сегашния касатор В. И. К., който е твърдял, че иска делба на имоти, възстановени на общия наследодател на страните – И. П. К., / респ. в полза на неговите наследници/, като сред имотите е и процесният имот с идентификатор 68134.1975.1077. Като доказателство е представил решение на поземлена комисия за възстановяване № 1602 от 1.08.1995 г. Въз основа на него и други доказателства районният съд допуснал делба на имотите, като определил квотите на страните с оглед на общата предпоставка, че те са възстановени като бивша собственост само на общия наследодател И. П. К..
В. К. е подал въззивна жалба, в която е развил довода, че имотът е възстановен общо в негово лице и в полза на наследниците на И. К., както е отразено в текста на решението на поземлената комисия и е поискал квотите на страните да се определят при съобразяване на това обстоятелство.
Въззивният съд е отхвърлил иска за делба по съображения, че имотите не са достатъчно индивидуализирани, и по тази причина не е разгледал въпроса между кои лица и при какви квоти следва да се извърши делбата с оглед оплакванията на В. К. във въззивната жалба.
Решението на въззивния съд е отменено от ВКС и делото е върнато за ново разглеждане с указания да се уточни исковата молба и да се събират допълнителни доказателства относно индивидуализацията на имотите, предмет на делбата. При новото разглеждане на делото е изяснено точното положение на имотите по действащия кадастрална карта и съобразно с него е допусната делбата им. По отношение квотите на страните е прието, че самото отбелязване на името на жалбоподателя в решението на ПК не води до автоматично възстановяване на собствеността и в неговия патримониум, доколкото от самото решение било видно, че се възстановява собственост на наследниците на общ починал наследодател. Прието е освен това, че не може да се пререшава въпроса за съсобствеността, тъй като това би влошило положението на жалбоподателя.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че в обобщен вид правните въпроси, които са от определящо значение за изхода на делото, са свързани с това какви са били правомощията на въззивния съд в разглежданата хипотеза и правилно ли същият е отказал да преразгледа въпроса за произхода и участниците в съсобствеността, а като все пак го е разгледал- правилно ли е отхвърлил довода на касатора за наличие на възстановяване в съсобственост между него и наследниците на И. П. К. от страна на поземлената комисия.
Въпросите имат обуславящо значение делото, тъй като от отговора им зависи размера на квотите на страните при делбата на ПИ с идентификатор 68134.1975.1077.
Производството по делото се е развило по правилата на отменения ГПК. С т.4 от Т Р № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС се прие, че когато въззивният съд констатира нередовност в исковата молба трябва да даде указания до ищеца за отстраняването им. В случая е било видно, че има противоречие между обстоятелствата, които ищецът излага, за да обоснове иска за делба, и петитума в частта относно квотите на страните, тъй като се представя решение на ПК за възстановяване на името на две лица, а се твърди съсобственост по наследство от едно лице, като при същите условия се изчисляват и претендираните квоти при делбата. Въззивният съд не е констатирал това несъответствие и не е дал указания на ищеца да го отстрани, респ.да представи доказателства, ако твърди, че и той фигурира като собственик / а не само като наследник/ в решението за възстановяване. Това е било необходимо предвид отбелязаното в решението на ПК, че собствеността е установена с договор за делба от 1955 г., дял І, т.3 и дял ІІІ, т.3, което сочи, че са формирани два отделни дяла и е възможно да са били възложени на отделни лица. В това отношение въззивното решение противоречи на задължителната съдебна практика, отразена в т.4 от ТР № 1/ 2001 г., поради което е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 28.08.2015г. по гр.д.№ 13126/ 2012г. на Софийски градски съд, трети –в състав в частта относно делбата на ПИ с идентификатор 68134.1975.1077.
Указва на касатора, че следва в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса от 50 лв. и да представи в същия срок в съда вносния документ, като при неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва след изтичане на срока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: