О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
София, 28.05.2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на девети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 199/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма] (в несъстоятелност), [населено място], представлявано от синдика В. П. А., и [фирма], [населено място] против решение № 1916 от 07.08.2017 г. по т. д. № 4814/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което, след частична отмяна на постановеното от Софийски градски съд, І-4 състав решение № 5445 от 24.06.2016 г. по гр. д. № 605/2014 г., е уважен предявеният от [фирма] срещу [фирма] (в несъстоятелност) иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателни сключените между тях предварителни договори от 08.02.2008 г. за продажба на недвижими имоти, подробно описани в решението, а именно: апартамент № В.6.16, заедно с мазе № 40 и с паркомясто № -1.57 и апартамент № А.9.26, заедно с мазе № 23 и с паркомясто № 0.8, находящи се в жилищна сграда в [населено място], при условие, че [фирма] заплати на [фирма] (в несъстоятелност) сумата 56 273.44 евро в двуседмичен срок от влизане на решението в сила.
Касаторът [фирма] (в несъстоятелност) обжалва въззивното решение в частта, с която е уважен предявеният иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Поддържа оплакване за недопустимост на обжалвания акт поради неучастието на синдика на дружеството като страна в производството, както и за неправилност на същия поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в това, че съдът е назначил техническа експертиза във въззивното производство за установяване идентичност на процесните имоти въпреки забраната в чл. 266, ал. 1 ГПК и е възприел заключението на вещото лице безкритично, без да го обсъди с останалите доказателства по делото.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК посоченият касатор поставя въпросите: „1. Допустимо ли е въззивният съд да уважи доказателствено искане за изслушване на експертиза, направено за първи път във въззивната жалба, във връзка с факт, който не е нов, при липса на установено процесуално нарушение на първоинстанционния съд; 2. Допустимо ли е решението на въззивния съд да се основава единствено на изслушана и приета по делото съдебно-техническа експертиза, без съдът да обсъди заключението във връзка с останалите доказателства по делото, в това число събраните пред първа инстанция, и без да вземе предвид изложените във въззивната жалба възражения относно допустимостта на допускането на експертиза поради преклузията на чл. 266 ГПК; 3. Синдикът задължителен необходим другар ли е на несъстоятелния длъжник в съдебните производства за упражняване на потестативни права, вкл. по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, на трети лица, образувани след датата на откриване на производство по несъстоятелност“.
По отношение на първите два въпроса се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, съответно: решение № 121 от 14.06.2016 г. по гр. д. № 6282/2015 г. на І г. о. и решение № 182 от 08.11.2013 г. по гр. д. № 1959/2013 г. на ІІ г. о. (за първия въпрос) и решение № 267 от 04.03.2014 г. по гр. д. № 30/2013 г. на І г. о. (за втория въпрос), а по отношение на третия въпрос е заявено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдението, че е необходимо „да бъде уреден въпросът каква е процесуалната роля на синдика и обема на неговите права“ в производството по предявени срещу дружеството в несъстоятелност конститутивни искове.
Касаторът [фирма] обжалва въззивното решение в частта, с която предявеният от него иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е уважен при условие за заплащане на сумата 56 273.44 евро. Счита, че изводът на съда за липса на доказателства за заплащане на друга част от цената по процесните два предварителни договора (извън отразената в тях част от 30%) е голословен и противоречащ на представеното по делото платежно нареждане.
Именно с въпроса „Дали е необходимо ищецът да доказва плащане на частта от цената, представляваща 40% от цената на закупуваните от него обекти по предварителните договори извън посочените като платени в самите договори 30% от цената им, след като в отговора на исковата молба ответникът не е оспорил плащането на общо на 70% от цената по предварителните договори“ посоченият касатор аргументира искането си за допускане на касационното обжалване, поддържайки основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдение за липса на практика по този въпрос.
Страните не заявяват становище по жалбата на насрещната страна.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения от [фирма] срещу [фирма] (в несъстоятелност) иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, въззивният съд е приел за осъществени всички предвидени в закона предпоставки за обявяване на предварителен договор за окончателен, а именно: Между страните са възникнали облигационни правоотношения по сключените между тях на 08.02.2008 г. два предварителни договора за продажба на недвижими имоти (апартаменти, заедно с мазета към тях и паркоместа); Обектите, предмет на тези договори, макар и да не са снабдени с акт обр. 15, съществуват реално, което се установява от заключението на изслушаната във въззивното производство техническа експертиза; Ответното дружество е собственик на продаваните имоти (но без идеалните части от правото на строеж върху терена), косвено доказателство за което е представеният н. а. № 38/2009 г. и констатацията на нотариуса в него, че същият е придобил право на строеж върху имота съгласно н. а. № 128/2007 г.; Ищецът-купувач е заплатил 30% от уговорената в договорите цена.
Като недоказано обаче е преценено твърдението на ищеца, че освен отразената в договорите като платена част от цената в размер на 30%, същият е заплатил на продавача по предварителните договори и друга сума (още 40% от цената). Според съдебния състав, представеното платежно нареждане не установява плащането с него да е свързано именно с процесните предварителни договори. Поради това, обявяването на същите за окончателни е извършено при условие ищецът-купувач да заплати на ответника-продавач сума в размер на 56 273.44 евро в двуседмичен срок от влизане в сила на решението.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По касационната жалба на [фирма], [населено място] (в несъстоятелност):
На първо място, не може да се счете, че е налице вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо поради ненадлежно конституиране на страните и по-конкретно поради неучастието на синдика на дружеството-ответник [фирма] (н.), в какъвто смисъл е и поставеният от касатора трети въпрос. Отговорът на този въпрос се съдържа в уредбата, съдържаща се в Част Четвърта „Несъстоятелност“ на Търговския закон и във формираната по приложението й практика на Върховен касационен съд. Съгласно чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ, синдикът участва в производствата по делата на предприятието и завежда от негово име дела. Наред с тази обща разпоредба, по отношение на определени производства съществуват и специални норми, предвиждащи възможност за участие на синдика на самостоятелно основание, а не като представител на длъжника – чл. 637, ал. 3 ТЗ, чл. 649, ал. 1 и ал. 3 ТЗ и чл. 694, ал. 4 ТЗ. Доколкото обаче настоящият спор не попада в приложното поле на посочените специални норми, приложимо по отношение на него е общото правило на чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ, според което синдикът участва като представител на длъжника. Ето защо, в случая не може да се счете, че производството по делото се е развило при неправилно конституиране на страните, което би обусловило извод за вероятна недопустимост на постановеното въззивно решение, налагащ допускането му до касационно обжалване.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и по първите два въпроса, поставени от касатора [фирма] (н.), тъй като същите нямат характер на обусловили изхода на конкретния спор дело по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на първия въпрос отсъствието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК се дължи на обстоятелството, че въпросът съдържа твърдението на страната, че експертизата е допусната „при липса на установено процесуално нарушение на първоинстанционния съд”, което не кореспондира с приетото от въззивния съд. Видно от определението в закрито заседание от 17.11.2016 г., решаващият състав е уважил искането на въззивника за допускане на техническа експертиза по съображения за „липса на подробен доклад по делото“, т. е. преценил е, че първата инстанция е допуснала процесуално нарушение във връзка с доклада по делото, поради което са налице предпоставките за чл. 266, ал. 3 ГПК за събиране на поисканото във въззивната жалба доказателство. Що се отнася до втория въпрос, същият няма характер на обуславящ, тъй като представлява по своята същност оплакване за неправилност на въззивното решение и по-конкретно – за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила при обсъждането и преценката на доказателствата по делото, което е относимо към основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за касация, а не към основанията по чл. 280 ГПК за допускането й.
Независимо от това, следва да се отбележи, че дори и да се счете за осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационното обжалване не може да бъде допуснато поради недоказване на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Решенията, на които се позовава касаторът, не установяват твърдението му за противоречие на въззивния акт с формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, тъй като същите са постановени по различни от поставените въпроси и поради това се явяват неотносима към тях практика. По-конкретно: В решение № 121 от 14.06.2016 г. по гр. д. № 6282/2015 г. на І г. о. е разгледан въпросът за възможността съдът сам да направи извод за идентичността на имота на база представените по делото доказателства или да допусне служебно назначаване на такава, ако прецени, че не притежава необходимите специални знания, респ. за задължението на съда да допусне експертиза, ако назначаването на такава е поискано от страната/страните; В решение № 182 от 08.11.2013 г. по гр. д. № 1959/2013 г. на ІІ г. о. касационната инстанция се е произнесла по въпроса „в какво следва да се изразява необходимата и изискуема процесуална грижа за своевременно узнаване на факти и обстоятелства от роднини на страните, за да бъдат ангажирани като свидетели и може ли близките роднински отношения със сочения свидетел да са причина за недопускането му“; Решение № 267 от 04.03.2014 г. по гр. д. № 30/2013 г. на І г. о. дава отговор на въпроса за предпоставките за допускане на повторна експертиза и за доказателственото значение на заключението на вещото лице. Следователно, поради разликата във въпросите, поставени от касатора, и тези, разгледани в посочените от него актове на касационната инстанция, заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е недоказано.
По касационната жалба на [фирма]:
Поставеният от този касатор въпрос също не може да бъде определен като обусловил изхода на конкретното дело, доколкото същият няма характер на правен въпрос по смисъла на задължителните указани, дадени в т. 1 от цитираното тълкувателно решение. Начинът, по който е формулиран, сочи, че въпросът е относим към правилността на извода за недоказаност на твърдението на страната за извършено плащане на по-голяма от приетата от въззивния съд за платена част от цената по процесните предварителни договори, т. е. въпросът е свързан с извършената от съда преценка на конкретно доказателство (платежното нареждане от 31.10.2008 г.), правилността на която е предмет на проверка при разглеждане на касационната жалба, но не може да обоснове допускането на касационен контрол. Отделно от това, поддържаното по отношение на така поставения въпрос основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено бланкетно, без да са изложени конкретни аргументи за обосноваване на двете кумулативни предпоставки, формиращи това основание – значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че касационните жалби и на двете страни не следва да бъдат допуснати до разглеждане, като при този изход на делото на същите не се дължи присъждане на разноски.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1916 от 07.08.2017 г. по т. д. № 4814/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: