3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
София 29.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1381/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Д. М. чрез нейните пълномощници адв. Пл. Г. и адв. Хр. Г., против решение № 18470 от 21.11.2014 г. по гр.д. № 1560/2014 г. на Софийски градски съд. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Жалбоподателката счита, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като е постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за приложението на чл. 181, ал.1 ГПК в конкретния казус и за значението на употребеното в него понятие “трети лица”. Направено е позоваване на части от мотивите на решение № 235 от 04.06.2010 г. по гр.д. № 176/2010 г. на ІІ г.о., решение № 85 от 17.02.2012 г. по гр.д. № 352/2011 г. на І г.о и решение № 4384 от 14.11.1980 г. по гр.д. № 2083/1980 г. на І г.о. на ВС. Твърди също, че въпросът за приложението на чл. 181, ал.1 ГПК за установяване на “достоверна дата” на саморъчно завещание е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез адв. С. Б., ответниците по касация Д. Г. М., Г. Г. М. и Н. Л. М. изразяват становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК не са формулирани конкретни правни въпроси, по които се иска произнасяне на касационната инстанция, както и че не е налице твърдяното противоречие с цитираните решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решението от 16.09.2013 г. по гр.д. № 59213/2011 г. на Софийски районен съд, и вместо него е постановено друго по същество на спора, с което е допуснато извършването на съдебна делба между Г. Г. М., Д. Г. М., Н. Л. М. и А. Д. М. по отношение на следния недвижим имот: апартамент № 88, находящ се в [населено място],[жк]/ бивш Западен район/, [жилищен адрес] с площ 78.76 кв.м, заедно с принадлежащото му избено помещение № 21, при права 15/18 ид. части за А. Д. М. и по 1/18 ид. част за всеки от останалите съделители Г. Г. М., Д. Г. Д. и Н. Л. М..
По делото е установено, че процесният недвижим имот е придобит през 1980 г. от М. Г. М. и А. Д. М. през време на брака им на основание договор за покупко- продажба. М. Г. М. е починал на 20.08.2011 г. и е оставил за наследници по закон съпругата си А. М., братята си Г. М. и Д. М., и Н. М., която наследява по заместване починалия преди наследодателя негов брат Л. М.. Със саморъчно завещание от 13.04.2008 г. М. М. завещал на съпругата си А. М. цялото свое движимо и недвижимо имущество. Завещанието било предадено за съхранение при нотариус на 18.04.2011 г. от А. М..
Ищците Г. М. и Д. М. и ответницата Н. М. са оспорили завещанието с твърдението, че то не е написано и подписано от завещателя и че датата в него е поставена допълнително от лице, което не е автор на завещанието. Допълнително в срока по чл. 143 ГПК са направили възражение, че документът е антидатиран, тъй като към момента на изготвянето му завещателят не е бил способен да завещава.
По делото са приети заключения на основна и повторна съдебно- графическа експертиза, изпълнени съответно от в. л. С. Ц. и в.л. Д. В., от които се установява, че целият ръкописен текст на завещанието, в това число и датата, е изпълнен от М. М., и че завещанието е подписано от него. В отговор на поставената допълнителна задача вещото лице Д. В. е установило сходство на оптично- физическите свойства на химикалената паста, с която са изпълнени всички елементи на завещанието – дата, текст и подпис.
Назначена е и комплексна съдебно- медицинска експертиза, включваща в състава си неврохирург и клиничен психолог, която на база на приложената по делото медицинска документация и показанията на разпитаните по делото свидетели е дала заключение, че към момента на посочената в завещанието датата на съставяне – 13.04.2008 г., завещателят е страдал от множество заболявания, че има данни за преживян исхемичен мозъчен инсулт през 2007 г. с остатъчна левостранна хемипареза, че с напредването на възрастта биха могли да настъпят промени в клиниката на мозъчната атеросклероза – паметовите нарушения да се задълбочават постепенно и да стигнат до сенилна деменция, каквито белези са установени при преглед, извършен на 13.12.2010 г. В медицинската документация за периода 2007-2008 г. е отразена информация за сериозни соматични заболявания, а в амбулаторния лист от 13.12.2010 г. вече е поставена и диагноза “Болест на А.”. Предвид непълната медицинска документация и липсата на данни за психиатричен преглед към периода м. април 2008 г. вещите лица са посочили, че оценката на състоянието на завещателя не може да бъде категорична, а хипотетично могат да се направят два извода: Ако към 2008 г. завещателят е страдал от съдова деменция или болест на А., той не би могъл да разбира и да ръководи действията си по време на съставяне на завещанието; ако при него са били налице конгнитивни увреди, но в границите на лакуларна деменция- нарушени паметово – интелектуални функции, трудно съобразяване и отслабване на асоциациите, но без данни за разпад на личността, той не е бил лишен от психична годност да разбира и да ръководи действията си, но тази симптоматика го е направил лесно внушаем и манипулируем.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че завещанието не е нищожно, тъй като отговаря на всички изисквания на чл. 25, ал.1 ЗН – написано е и е подписано саморъчно от завещателя и съдържа всички посочени в закона реквизити. Намерил е обаче за основателни възраженията на ищците, че завещанието е унищожаемо на основание чл. 43, ал.1,б. “а” ЗН, като е приел, че завещателната способност на завещателя следва да се преценява към датата 18.04.2011 г., когато завещанието е било оставено за пазене при нотариус. Съображенията на съда за това са, че завещанието е частен документ и съгласно чл. 181, ал.1 ГПК има достоверна дата за трети лица от деня на осъществяването на такъв факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото му съставяне. След преценка на събраните по делото доказателства е приел, че в периода 2010-2011 г. с оглед психическото си състояние М. М. не е бил способен да разбира и да ръководи действията си. Оттук е направил извод, че завещанието в полза на А. М. е недействително и не е породило присъщото си правно действие, поради което апартаментът е придобит в съсобственост от наследниците по закон на наследодателя и искът за делбата му е основателен.
Налице са предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения от жалбоподателката правен въпрос, преформулиран от настоящия състав по следния начин : При оспорване на датата на съставяне на саморъчно завещание имат ли качеството на трети лица по смисъла на чл. 181, ал.1 ГПК наследниците по закон на завещателя и приложима ли е цитираната разпоредба за установяване на “достоверна дата” на завещанието. Този въпрос е от значение за изхода на делото, и същевременно за точното прилагане на закона, доколкото на настоящия състав не е известна съдебна практика относно установяването на “достоверна дата” на саморъчно завещание.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 18470 от 21.11.2014 г. по гр.д. № 1560/2014 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и в същия срок да представи доказателства за това в деловодството на съда, като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: