ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 322
София, 30.03.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 6266 по описа за 2015 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. И. Р. от [населено място], [община], чрез пълномощника му адв.Е. М.-А. срещу решение № 187/15.07.2015г., постановено по в.гр.д. №135/2015г. по описа на Апелативен съд-Велико Т.. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение №3/08.01.2015г. по гр.д.№911/2014г. на Окръжен съд-Плевен, с което е осъден Р. И. Р., да заплати на С. Б. З., на основание чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД, сумата от 20 000 евро, с левова равностойност 39 116.60 лв., получена на неосъществено основание, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответницата по касационната жалба С. Б. З. от [населено място], [община] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника й адв.Ф. П.. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респективно, че подадената касационна жалба е неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287, ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима. По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение на Плевенския окръжен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 23.07.2010г. с нотариален акт №38, т.5, рег.№2687, дело №142/2010г. на нотариус Л. с район на д-вие РС-гр.Л., ищцата С. Б. З. е прехвърлила на ответника Р. И. Р. правото на собственост върху свои недвижими имоти срещу задължението на ответника да поеме изцяло за собствена сметка грижите по нейната издръжка и гледане, като й осигури подслон, храна, облекло, отопление, грижи и лечение при заболяване до края на живота й. На 23.06.2011г. С. З. превела на Р. Р. по негова банкова сметка сумата от 20 000 евро. Между страните е висящо съдебно производство /гр.д.№479/2014г. по описа на РС-гр.Л./ по предявен от З. иск за разваляна на сключения на 23.07.2010г. договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане.
От събраните по делото свидетелски показания, съдът е приел за установено, че след смъртта на съпруга и сина й, ищцата е останала сама. Имала нужда от грижи и затова се обърнала към съседа й-ответника Р., който помагал на съпруга й приживе и били приятели. Ищцата прехвърлила на Р. къщата и нивите си и непосредствено след това Р. и съпругата му полагали грижи за нея-водели я по болници, помагали й в поддръжката на къщата. След това ищцата прехвърлила на Р. и пари-20 000 евро, получени от продажба на апартамент в [населено място]. След превеждане на паричната сума отношенията мужду страните се променили коренно, като Р. и съпругата му почти преустановили полаганите за ищцата грижи. Винаги, когато е имала нужда да си набави храна или лекарства, ищцата давала необходимата за това сума на ответника или на други лица.
От правна страна въззивният съд е приел, че предявените искове са с правно основание чл.55, ал.1, предложение второ от ЗЗД, за връщане на сумата от 20 000 евро, платена от ищцата на неосъществено основание. В исковата молба ищцата изрично посочва, че е прехвърлила на ответника процесната сума „с намерение“ ответникът и неговата съпруга да се грижат по-добре за нея, да я обслужват, да й носят храна, да заплащат разходите за дома и закупуват лекарства. В същия смисъл са и отговорите на въпросите, поставени й по реда на чл.176 ГПК. Въз основа на това, съдът е приел, че ищцата е извършила тази престация отделно и независимо от предходната-прехвърлянето на правото на собственост върху свои недвижими имоти срещу задължението на ответника за полагане на грижи и даване на издръжка; че облигационното правоотношение по сключения през 2010г. договор за прехвърляне на имоти е различно и не включва престирането на парична сума от прехвърлителката срещу същия обем задължения за издръжка и гледане, които ответникът-приобретател вече е поел.
Предвид изложеното, съдът е приел, че процесната сума е предоставена на неосъществено основание-очаквано в бъдеще полагане на грижи и даване на издръжка. Основанието за извършване на престацията обаче не се е осъществило, поради което се дължи връщането й. Съдът е приел за недоказани твърденията на ответника, че претендираната сума му е дадена като дарение, за да бъде възнаграден за полаганите за ищцата грижи в периода м.април-м.юни 2011г. и в знак на признателност за тези грижи, тъй като към този период ответникът вече бил поел задължението за издръжка и гледане на ищцата срещу прехвърленото от нея право на собственост върху недвижими имоти. Изпълнението на тези задължения по договора от 2010г. е било започнало, съответно полаганите от ответника и съпругата му грижи при боледуването и лечението на ищцата през 2011г. са били в изпълнение на вече поетите задължения. Още повече, че от доказателствата по делото се установява, че ищцата сама е заплатила разходите по лечението си.
Касаторът поддържа нарушение на материалния закон и на процесуалните правила от страна на въззивния съд. Сочи касационните основания на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Поставя следните материалноправни въпроси, уточнен и конкретизиран съгласно т.1 от ТР №1/2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК:
1.Попада ли в хипотезата на чл.55, ал.1, предл.трето от ЗЗД-връщане на сума на отпаднало основание-неизпълнено задължение за полагане на грижи по договор за гледане и издръжка;
2.Дарението на парична сума за гледане и издръжка попада ли в хипотезата на възнаградителното дарение или в хипотезата на договора за дарение по чл.225, ал.1 от ЗЗД.
Счита, че отговорът на така поставените въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице сочените от касатора предпоставки за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол, по следните съображения:
Поставените въпроси са неотносими-въззивният съд не се е произнесъл по тях в обжалваното въззивно решение. Първият поставен в изложението въпрос касае приложението на чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД-за връщане на сума, дадена на отпаднало основание, докато предявеният иск е квалифициран както от първоинстанционния, така и от въззивния съд по чл.55, ал.1, предложение второ от ЗЗД-за връщане на сума, дадена на неосъществено основание. Съдът е приел, че процесната сума е предоставена от ищцата на неосъществено основание-очаквано в бъдеще полагане на грижи и даване на издръжка в по-голям обем, с цел ответникът и неговата съпруга да се грижат по-добре за нея, да я обслужват, да й носят храна, да заплащат разходите за дома и закупуват лекарства. Основанието за извършване на престацията обаче не се е осъществило, поради което се дължи връщането й.
Вторият въпрос е също неотносим-с обжалваното режение въззивният съд е приел за недоказани твърденията на ответника, че претендираната сума му е дадена като дарение, за да бъде възнаграден за полаганите за ищцата грижи в периода м.април-м.юни 2011г. и в знак на признателност за тези грижи, тъй като към този период ответникът вече бил поел задължението за издръжка и гледане на ищцата срещу прехвърленото от нея право на собственост върху недвижими имоти и съответно полаганите от ответника и съпругата му грижи при боледуването и лечението на ищцата са били дължими. Въззивният съд не е обсъждал въпроса дали претендираното от ответника дарение е имало характер на възнаградително по смисъла на чл.227, ал.2, предл. второ ЗЗД.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК касаторът дължи на ответницата по касация направените от нея разноски в това производство в размер на 4 000 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат, които са своевременно поискани с отговора на касационната жалба и за тях са представени надлежни доказателства.
С оглед на гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 187 от 15.07.2015г., постановено по в.гр.д. №135/2015г. по описа на Апелативен съд-Велико Т., гражданско отделение.
ОСЪЖДА Р. И. Р., с ЕГН [ЕГН] от [населено място], общ.Л., [улица] да заплати на С. Б. З., с ЕГН [ЕГН] от с.О., общ.Л., [улица], на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски в размер на 4 000 лв. /четири хиляди лева/, представляващи заплатено от нея адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.