О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
София, 30.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………..……. и с участието на прокурора ……….……………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 382 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 7927/8.ХІІ.2014 г. на С. Т. Н. от [населено място], [община], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Варна против онази част от решение № 2204 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 23.ХІ.2016 г., постановено по т. д. № 3385/2016 г., с която – като неоснователен и недоказан – е бил отхвърлен негов осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД- във вр. чл. 88, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу ответното [фирма]-София, чиито предмет е било присъждането на сума в размер на 137 200 лв. (сто тридесет и седем хиляди и двеста лева), представляваща сбор от авансово заплатени суми по сключен между страните по спора на 6.ІV.2012 г. договор за доставка на оранжерии (17 бр. с обща площ от 6 936 кв. м.) и издадените въз основа на същия, след влизането му в сила на 3.ІХ.2012 г., две фактури от датите 3.І.2013 г. и 4.VІ.2013 г.
Оплакванията на касатора Н. са както за недопустимост, така и за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част – предвид неговата необоснованост и постановяването му както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това той претендира частичното му обезсилване, респ. – касиране, и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдел уважен предявеният от него срещу ответното [фирма] осъдителен иск за присъждането на сума в размер на 137 200 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на делото и до окончателното погасяване на това задължение, а също и всички направени по делото разноски. Инвокирани са доводи, че търговското д-во въззивник не било релевирало искане за отхвърляне на неговия иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, както и за отмяна на първоинстанционното решение в тази му част.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба подателят й С. Т. Н. обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си за порок на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК, още и с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че със същата част от решението си САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на отделни състави от неговите гражданска и търговска колегии, по следните десет процесуалноправни въпроса: 1./ „Относно пределите на диспозитивното начало в гражданския процес при въззивното обжалване на съдебните решения”; 2./ „Относно съотношението между диспозитивното и служебното начало при въззивното обжалване на съдебните решения”; 3./ „Може ли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение в необжалваната му част?”; 4./ „Може ли въззивният съд да отхвърли уважен от първата инстанция осъдителен иск, без във въззивната жалба да е било релевирано такова искане от подателя й?”; 5./ „Допустимо ли е без нарочно искане във въззивната жалба за отхвърляне на уважения от първата съдебна инстанция иск и без в тази жалба да се излагат оплаквания за неоснователност на същия, въззивният съд да отменя първоинстанционното решение в частта, в която искът е уважен и да отхвърли същия?”; 6./ „Допустимо ли е въззивният съд служебно да отхвърли уважен от първоинстанционния съд иск, без да е релевирано такова искане във въззивната жалба?”; 7./ „Как следва да процедира съдът, когато въведените във въззивната жалба оплаквания са за пороци на цялото първоинстанционно решение, а искането е за отмяна на решението в определена негова част?”; 8./ „Може ли въззивният съд да приеме, че първоинстанционният съд е приел за установен факт, който не се е осъществил или че не е приет за установен факт, който се е осъществил, ако във въззивната жалба не се съдържа оплакване, че даден релевантен за делото факт е бил погрешно установен?”; 9./ „Допустимо ли е въззивният съд служебно да променя фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение?”; 10./ „Допустимо ли е въззивният съд да приеме, че процесният договор не е прекратил своето действие, при условие че прекратяването на действието на договора е установено от първоинстанционния съд и в жалбата не се съдържат оплаквания, че договорът не е прекратил действието си?”
Отделно от горното от страна на касатора Н. се поддържа, че от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, било: „ВКС да даде отговор на въпроса дали е допустимо без нарочно искане във въззивната жалба за отхвърляне на уважения от първата съдебна инстанция иск и без в тази жалба да се излагат оплаквания за неоснователност на същия, въззивният съд служебно да отменя първоинстанционното решение в частта, в която искът е уважен и да отхвърля същия?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски в размер на сумата от 4 300 лв. (четири хиляди и триста лева), представляваща изплатен адвокатски хонорар – съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие № А-0540362/20.І.2017 г.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата касационната жалба на С. Т. Н. от [населено място], област Добрич ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
1. По твърдението на касатора С. Т. Н. за порок на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК:
Съгласно т. 1 in fine от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, различен от въпроса, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за допустимостта, респ. – за нищожността на обжалваното въззивно решение. Само ако съществува вероятност атакуваното решение да е нищожно или процесуално недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
На плоскостта на тези разяснения в процесния случай не се констатира вероятност в атакуваната негова отхвърлителна част /по иска с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД/ постановеното от САС решение да е процесуално недопустим съдебен акт. Ноторно е, че становище по основателността на иск няма място във въззивна жалба, а единствено в отговора на исковата молба – арг. чл. 260, т. 4 ГПК – във вр. чл. 131, ал. 2, т. 3, предл. 2-ро ГПК. Докато, видно от петитумната част на подадената въззивна жалба от ответното [фирма] (с вх. № 77160/7.VІ.2016 г. по описа на СГС), в нея се е съдържало искане за присъждането на „обезщетение за претърпени загуби и пропуснати ползи в размер, който е предявен и доказан”, което – правно и аритметически, в конкретната хипотеза на предявен от търговеца насрещен иск за сума, която не е надвишавала размера на първоначалната искова претенция с правно основание по чл. 55 ЗЗД, би било възможно само при отхвърлянето на същата.
2. По твърденията на касатора Н. за едновременно наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. ГПК за допустимост на касационното обжалване:
За да отмени решението на първостепенния съд в частта му по осъдителния иск на настоящия касатор срещу ответното софийско търговско д-во, както и съответно за да го потвърди в другата негова част – тази, с която е бил отхвърлен приет за съвместно разглеждане насрещен осъдителен иск на търговеца срещу Н. за присъждането на обезщетение за пропуснати ползи в размер на сумата от 45 674.50 лв., ведно със законната лихва в/у тази главница, считано от датата 16.І.2014 г., Софийският апелативен съд е приел, че е сезиран с въззивна жалба на търговеца срещу двете части на първоинстанционното решение. Прието е било също така въз основа на данните по делото, че: „правото да развали договора не е на страната на ищеца, както и че ответникът основателно е противопоставил възражението за неизпълнен договор, тъй като не е бил и не е в забава по отношение на задълженията си да достави уговорените стоки”.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към същата точка на това тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е релевантен за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На тази плоскост не се констатира релевираната от касатора Н. предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК да е налице, след като той дори и не поддържа по формулирания от него релевантен за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, процесуалноправен въпрос да се произнасял въззивният съд, а, напротив – „очаква” по него да се произнесе ВКС. По същество, след надлежното им уточняване, останалите десет процесуалноправни въпроса в изложението на Н. по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната му жалба – досежно наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, се свеждат всъщност до един: „Допустимо ли е без нарочно искане във въззивната жалба за отхвърляне на уважения от първостепенния съд първоначален осъдителен иск на настоящия касатор срещу ответното търговско д-во и без в тази жалба да са били навеждани оплаквания за неоснователност на същия, въззивната инстанция служебно да отмени първоинстанционното решение в частта му, в която този иск е бил уважен и да отхвърли същия?” Такъв въпрос обаче е с изцяло хипотетичен характер – не е бил предмет на произнасянето на въззивния съд с атакуваната отхвърлителна част на решението му, още по-малко на „служебно” такова, а и няма базисното качеството на такъв, който надлежно да е бил включен в предмета на спора по делото. Погрешното отъждествяване от касатора Н. на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
При този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация търговско дружество искане за това /с правно основание по по чл. 78, ал. 3 ГПК/, касаторът С. Т. Н. ще следва да бъде осъден да му заплати разноски в размер на сумата от 4 300 лв. (четири хиляди и триста лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от САК, съгласно приложен към отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК договор за правна защита и съдействие № А-0540362/20.І.2017 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2204 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 4.ХІ.2014 г., постановено по т. дело № 3385/2016 г. В АТАКУВАНАТА НЕГОВА ОТХВЪРЛИТЕЛНА ЧАСТ – по първоначалния осъдителен иск на касатора С. Т. Н. срещу ответното [фирма]-София за присъждането на сума в размер на 137 200 лева на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД.
О С Ъ Ж Д А касатора С. Т. Н., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [община], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответното по касация [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет. ІІІ, ап. № 14, СУМА в размер на 4 300 лв. (четири хиляди и триста лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от САК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2