1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
гр.София, 04.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4811/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. Т. З. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 672 от 23.03.2017 г. по гр.д.№ 5118/ 2016 г., с което е потвърдено решение на Пернишки окръжен съд по гр.д.№ 787/ 2015 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против С. Б. Т. и И. И. Т. иск за обявяване на нищожността на договора, обективиран в нотариален акт № ***/ 08.03.2007 г., т.*, рег.№***, н.д.№ 132/ 2007 г. на нотариус рег.№ ***, с който Я. Т. З. продава на С. Б. Т. (по време на брака му с И. И. Т.) апартамент № 12, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] поради привидност.
Жалбоподателят повдига в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК процесуалноправните въпроси (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС) допустими ли са свидетелски показания за установяване на привидност на договор, ако при преценката на писмените доказателства в съвкупност съдът достигне до извод за вероятна симулативност на волеизявленията; и длъжен ли е въззивният съд да отложи разглеждането на делото, ако страната и защитникът й, направили искане за това, са представили доказателства за неотстраними пречки за явяване в съдебно заседание. Касаторът поддържа, че в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (решения по гр.д.№ 43/ 2002 г., ІV г.о. и по гр.д.№ 99/ 2010 г., ІV г.о.).
Ответните страни С. Б. Т. и И. И. Т. не вземат становище.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да отхвърли предявения иск, въззивният съд е приел за установено по реда на чл.272 ГПК, че на 08.03.2007 г. Я. Т. З. и Р. М. З. продали на С. Б. Т., докато е бил в брак с И. И. Т., процесния недвижим имот. На 29.05.2012 г. Р. З. е починала и е оставила за единствен законен наследник Я. З.. Междувременно, на 30.12.2010 г., С. Б. Т. и И. И. Т. отчуждили процесния имот, като го продали на трето лице (К. А. Н.). Съдът посочил, че доказателства за други факти не са ангажирани, а свидетелски показания за установяване на привидността на сделката от 08.03.2007 г. са недопустими поради липса на обратно писмо и на начало на писмено доказателство. Не съставляват такова доказателство представените нотариални актове, от които е видно, че през 2002 г. ищецът З. и съпругата му са продали на С. Б. Т. друг, собствен на децата им недвижим имот, който впоследствие С. Б. Т. и И. И. Т. са прехвърлили на съпругата на ищеца. Поради това абсолютна симулация на волеизявленията при сделката от 08.03.2007 г. не се доказва и искът за установяване на привидността и е неоснователен.
При тези мотиви на въззивния съд поставените от жалбоподателя процесуалноправни въпроси не обуславят обжалваното решение. Въззивният съд е отказал да допусне свидетелски показания по делото, защото липсва начало на писмено доказателство, което да прави вероятно твърдението на ответника за привидност на сделката. Такива доказателства не могат да бъдат извършени други сделки между страните. По отношение на тези изводи на въззивния съд първият процесуалноправен въпрос (допустими ли са свидетели, ако при преценката на писмените доказателства в съвкупност следва извод за вероятна симулативност на волеизявленията) е неотносим. Съдът е посочил, че липсват каквито и да е доказателства, сочещи на подобна вероятност. А що се касае до въпроса длъжен ли е въззивният съд да отложи разглеждането на делото, ако са представени доказателства за неотстраними пречки за явяване в съдебно заседание на страната и защитника й, той не е разрешен от въззивния съд. За единственото проведено пред него съдебно заседание искане за отлагане на производството не е правила никоя от страните по делото. Искане за отлагане на производството ищецът е правил в производството пред първата инстанция, но нейните процесуални действия не са предмет на касационна проверка. На касационно обжалване подлежат въззивните, а не първоинстанционните решения. Само процесуалноправните разрешения на въззивния съд могат да обосноват достъп до касационен контрол. В случая въззивният съд не е разрешавал въпрос свързан с приложението на чл.142 ал.2 ГПК, тъй като никоя от страните не е искала отлагане на разглеждането на въззивното дело. Правен въпрос във връзка със задълженията на въззивния съд при констатирани процесуални нарушения в първоинстанционното производство или при обсъждането на доводите на въззивника, не е повдигнат от касатора.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 672 от 23.03.2017 г. по гр.д.№ 5118/ 2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: