O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
София, 30.03.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на птрви март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1331 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 20480/16.09.2009 година , заявена от И. С. С. от гр. С., подадена чрез процесуалния си представител адв. Б срещу въззивно Решение Nо 1316 от 09.07. 2009 година по гр. в.. д. Nо 1469/2009 год. на Пловдивския окръжен съд.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК , като се поддържа , че сделката по НА Nо 151/2006 година за продажба на 5/12 идеални части от П. С. на И. С. , е нищожна и бившата съпруга Д не може да черпи права от нея и доказателствата , в подкрепа на възражението не са обсъдени точно и задълбочено.
С изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК се обосновава с довод , че „ въззивното решение е постановено при неточно приложение на закона- чл. 26 ал.2 ЗЗД и при неяснота по преюдициалния въпрос дали е възникнала СИО”, в противоречие с практиката на ВКС и при неправилно тълкуване на закона, сочейки ТР 94-70 ОСГК ВС, ПП 5-72 на ВС , ПП 7-73 ВС.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор ответника по касация Д. Д. И. , чрез адв. Е, с който се опосрват основанията за допустимост на касационното обжалване , изрично се подчервата лисата на конкретно и коректо формулиран съпрос , който да е разрешен в смисъл, различен от този по цитираните решение на ОСГК на ВС или на Постановления на Пленума на ВС.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед изискванията за спазване срока по чл. 283 ГПК и наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., при посочените оценки на делбения имот при различни методики на изчисления, всичките над 30 000 лв.
С посоченото решение , е потвърдено Решение Nо 929 от 13.04.2009 година по гр.д. Nо 3614/2008 година на Пловдивския районен съд по допускане на делбата , между страните по делото-бивши съпрузи , на АПАРТАМЕНТ и прилежащите избено помещение , таван и идеални части от общите части на сградата в гр. С. при права ; 5/24 идеални части за жената и 19.24 идеални части за мъжа,
Въззивният съд не е уважил възражението на И. С. С. за изключителна собственост на процесния недвижим имот , а само е признал частична трансформация, на основание чл. 21 ал.2 СК от 1985 г./отм./ до размер на 7/12 идеални части . Не е приета тезата на защитата на И. С. , че Д. И. , като съпруга на И. С. към датата на сключване на договор за покупко-продажба по НА Nо 151 /2006 година – 29.11.2006 година / разводът постановен със съдебно решение от 02.07.2008 година / не може да черпи права по силата на чл. 19 ал.1 СК от 1985 г./ отм./ , тъй като сделката е нищожна на основание чл. 26 ал.2 ЗЗД, липса на съгласие за цената на имота между съконтрахентите.
При данните по делото и като съобрази разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС , настоящият състав на ВКС намира , че в конкретния случай не са налице основания за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 ГПК .
С т.1 на посоченото ТР на ОСГКТК на ВКС е прие ма , че касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело, разрешен с обжалваното решение, Върховният съд не е длъжен да го изведе от изложението. В тази насока следва , че решаваният състав на ВКС още няма и задължение, ако не е формулиран конкретен въпрос, да стори това вместо касатора.
С изложението на И. С. С. правеният въпрос от значение за делото е формулиран като „ неточно приложение на закона- чл. 26 ал.2 ЗЗД и неяснота по преюдициалния въпрос дали е възникнала СИО”.
В делбеният процес въпросите дали е налице валидно възникнала съсобственост , когато правопораждащите съсобствеността юридически факти са сделки, извършени от страните/ както е в случая/ , е в рамката на предмета на спора по всяко дело. Формулираният общо и без никаква конкретика въпрос за валидността на сделка и наличие на съсобственост с оглед на проявения вещно-правен ефект условно би могъл да бъде квалифициран като такъв по см. на чл. 2800 ал.1 ГПК , но не би могъл да така общо да е разрешен в противоречие със задължителни указания по приложението на закона, дадени с посочената задължителна съдебна практика, или да се разсъждава в каква насока да се уеднаквява практиката и се развива правото.
За да са налице предпоставките за селекция по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, като основание за допустимост на касационното обжалване, законодателят предполага сходни от гл.т. на факти казуси, идентичност на заявеното правно основание и приложение на закона/ материален или процесуален /по конкретен въпрос, разрешен в рамките на предмета на спора , в смисъл различен , противоположен, на приетата задължителна съдебна практика или такава , установена с оглед на трайното приложение от съдилищата.
Цитираното ТР 94-70 ОСГК ВС , касаещо проблемите на недействителния предварителен договор е напълно неотносимо към посочените два въпроса, в частност към първия от тях, за липсата на съгласие по см. на чл. 26 ал.2 ЗЗД за сключването на предварителен договор за покупко-продажба по чл. 19 ЗЗД.
Неприложимо към поставените общи въпроси са и разясненията на ПП 5-72 на ВС , касаещи „Обобщаване на съдебната практика по някои въпроси на имуществените спорове по чл. 13 и 14 СК”. Бракът на страните по делото, след като е прекратен към дата 02.07.2008 година предопределя, че имуществените спорове между тях по повод на прекратения брак се уреждат от разпоредбите на СК от 1985 година , а не от отменените разпоредби на СК от 1968 година.
ПП 7-73 ВС „ За обобщаване практиката по някой въпроси на съдебната делба „ визира много правни проблеми свързани с делбения процес и без конкретно посочен въпрос , не може да се гадае защо обжалвания съдебен акт му противоречи.
Не може да се допусне и касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК . За да е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, както се приема с разясненията на ТР 1/ 2009 год. на ОСГКТК, касаторът следва да обоснове необходимостта от исканото произнасяне по формулирания материално-правен или процесуално правен въпрос с доводи дали това се свързва с изясняване точния смисъл на закона или коригиране на прието неточно тълкуване на правната норма , или се иска с цел преодоляване на погрешно застъпената с обжалваното решение правна теза, или преодоляване на вече установена практика възприета с решението на въззивния съд , с цел налагане на нова такава , отговаряща на съвременните разбирания на правната мисъл респ. до преодоляването на непълен , неясен или нуждаещ се от осъвременяване текст на закона. Само по себе си позоваването на основание за допустимост в рамките на приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, както е в настоящия случай, дори и ако въпросите бяха коректно формулирани, не може да обоснове позитивно решение на касационни съд в рамките на произнасянето по чл. 288 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 20480/16.09.2009 година , заявена от И. С. С. от гр. С., подадена чрез процесуалния си представител адв. Б срещу въззивно Решение Nо 1316 от 09.07. 2009 година по гр. в.. д. Nо 1469/2009 год. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :