О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
гр.София, 03.04.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 367 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 11.11.2008г. по гр.д. № 193/ 2008г., с което Пловдивски апелативен съд, като е отменил частично решение от 18.05.2006г. по гр.д. № 897/2005г.на Старозагорски ОС, е осъдил Д. Х. Д. да заплати на “ВиК” Е. – Стара Загора сумата 4 365,63 лева обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане на основание чл.45 ЗЗД.
Жалбоподателят – Д. Х. Д. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът “ВиК” Е. – Стара Загора в писмено становище поддържа, че жалбата не следва да бъде допускана до разглеждане по същество от касационния съд, тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд като е отменил частично решение от 18.05.2006г. по гр.д. № 897/2005г.на Старозагорски ОС, е осъдил Д. Х. Д. да заплати на “ВиК” Е. – Стара Загора сумата 4 365,63 лева обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане на основание чл.45 ЗЗД. Постановил е своето решение след отменително решение от 18.02.2008г. по гр.д. №1082/2007г. на ВКС, в което е прието, че исковата претенция не намира своето основание в договорни отношения между страните, а е такава, при която са настъпили вреди от неправомерно поведение на жалбоподателя, които следва да бъдат установени от съда точно по размер, включително и с помощна на съдебно-техническа експертиза. При новото разглеждане на делото, съдът като е установил че жалбоподателят е собственик на апартамент в гр. С., с принадлежащо към него мазе, в което е установен източник за ползуване на питейна вода, която не се отчита от водомер, е приел за установено, че последният с неправомерното си виновно поведение е причинил имуществена вреда на ответното дружество-ищец в производството. Било е установено също така, че жалбоподателят с влязла в сила присъда по нохд №11052/2005г. на РС-Стара Загора е признат за виновен за това, че за времето от 30.03.2004г. до 01.02.2005г. неправомерно се е присъединил към водоснабдителна система-престъпление по чл.234, ал.1 НК. При тези данни по делото и с оглед дадените указания в отменителното решение на ВКС съдът е определил размера на вредите на 4 365,63 лева и е приел, че искът е неоснователен до пълния му размер от 10 730,88лева.
В изложение по допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че с решението е разрешен съществен правен въпрос, а именно относно характера на отговорността, която следва да се носи при нарушение на правилата за водоползуване-договорна или деликтна, както и как следва да се определя размера на имуществените вреди. Представя решение по гр.д. №1033/2004г. ВКС, в което е прието, че определяне на квалификацията на иска е дейност на съда, решение по гр.д. №914/2007г. ВК, в което е прието, че деликтна отговорност е налице при виновно, противоправно поведение и причинна връзка между него и вредата, решение по гр.д. №3511/1995г. ВКС, в което е посочено, че размерът на вредата следва да се определи към датата на увреждането, решение по гр.д. №99/67 ОСГК ВС, в което е дадено разрешение, че при деликтната отговорност се презумира вината, но не и щетата.
В конкретния случай съдът действително се е произнесъл по съществени правни въпроси, но е дал разрешение на същите в съответствие с практиката на ВКС. Върховният касационен съд в практиката си многократно е посочвал, че деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД е изключена от договорната и не би могло обаче да се приеме, че договорната отговорност изключва отговорността, основана на чл. 45 и следващите от ЗЗД, произтичаща от извършено престъпление, даже и в случаите, когато това е станало във връзка с изпълнението на сключен между страните договор. Съдът в конкретния случай е дал точна квалификация на иска, като такъв с правно основание чл.45 ЗЗД, тъй като настъпилите за ищеца вреди не произтичат от сключен договор, а от неправомерно присъедининяване на жалбоподателя към водоснабдителна система, което му деяние съставлява и престъпление по чл.234, ал.1 НК, установено с влязла в сила присъда.
В съответствие с практиката на ВКС съдът е определил и размера на вредата причинена от непозволеното увреждане. Съдът е могъл на базата на опитните правила и чрез изслушване заключение на съответната експертиза, както постановява чл. 157 ГПК да определи размера на причинената имуществена вреда от жалбоподателя, което той е и направил в обжалваното решение.
С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд се е произнесъл в решението си по съществени въпроси от материалноправен и процесуален характер по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, но в съответствие с практиката на ВКС и същите не са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Жалбоподателят не твърди да е налице липса на съдебна практика по въпроса за характера на деликтната отговорност и възможността размера на вредата да бъде определен с помощта и на вещо лице, нито че съществуваща такава е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Не се излагат сериозни аргументи как приетото от въззивния съд разрешение за необходимостта всеки да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, което е взето в съответствие с трайната практика на ВКС, би било от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК на решение от 11.11.2008г. по гр.д. № 193/ 2008г. на Пловдивски апелативен съд по жалба на Д. Х. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: