О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………
гр. София, ………………..2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 69 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Е” Е. , гр. В. чрез процесуалния му представител адв. С срещу решение № 297/02.11.2009г. по в. т. дело № 685/2009г. на Апелативен съд Пловдив, 2 състав, с което е отменено решение № 144/ 31.03.2009г. по т. дело № 448/2007г. на Окръжен съд Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Б” О. , с. В., обл. Пловдивска против „Е” Е. , гр. В. иск и ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата 50 000 лв., частично предявена от сумата 100 325 лв., представляваща обезщетение за ползване на „Линия за вакуум опаковане Varivac Optimus” за периода 01.12.2005г.-01.08.2007г. по договор № 7/14.02.2006г., както и сумата 6 740 лв. – разноски пред двете инстанции.
Касаторът релевира доводи за недопустимост и неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в касационната жалба и писмено изложение към нея допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Касаторът поддържа становище, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1/ какъв е характерът на сключения между страните договор /т. 3/; 2/ възможно ли е обезщетението за ползване на неамортизуем актив – стока да бъде изчислявано върху амортизационна норма като за данъчен амортизуем актив /т. 3/; 3/ възможно ли е съдебното решение да се основава на експертно заключение, което не е дало отговор на поставения от съда въпрос /т. 1/; как следва да процедира съдът в този случай /т. 2/; 4/ допустимо ли е при предявен иск за заплащане на обезщетение за ползване въз основа на брой отработени часове, съдът да прилага друга база за изчисление, „по справедливост”.
Ответникът „Б” О. , с. В., община К. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че между страните са възникнали правоотношения по договор за продажба на изплащане на един брой „Линия за вакуум опаковане Varivac Optimus” по чл. 335 ТЗ, с уговорка собствеността върху вещта да премине върху купувача с плащане на последната вноска от разсроченото плащане.становил е, че продавачът е предал владението на вещта на купувача преди плащане на цялата договорена сума с протокол на 01.12.2005г., купувачът е ползвал линията за периода от 02.12.2005г. до 01.08.2007г., както и че договорът е прекратен по взаимно съгласие, тъй като купувачът е върнал линията на продавача с приемо-предавателен протокол от 02.08.2007г. и липсва волеизявление от изправната до неизправната страна по смисъла на чл. 87 ЗЗД, въпреки че купувачът не е заплатил нито една от дължимите вноски.
Решаващият съдебен състав е изложил съображения за дължимостта на обезщетение за времето на ползване на вакуум – опаковъчната машина на основание чл. 335, ал. 3 ЗЗД за периода от сключване на договора до връщане на владението. По отношение на размера на обезщетението въззивният съд е приел, че процесната машина съобразно Закона за корпоративното подоходно облагане е данъчно амортизуем актив, като такъв за него има определена годишна данъчна амортизационна норма, независимо от интензивността на работа и за 608 дни ползване машината е намалила своята стойност. Поради това е направен извод, че е справедливо размерът на обезщетението да се определи на база създадените амортизационни норми от законодателя, а именно за база да се използват амортизационните отчисления, които се начисляват за този вид машини и съоръжения. В този смисъл въззивната инстанция е възприела заключението на тройната съдебно-техническа експертиза.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
Неоснователен е доводът, че въпросът за характера на сключения между страните договор е от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Характерът на договора се определя от неговите клаузи и предполага установяване на конкретна фактическа обстановка. Развитите оплаквания за неправилност и необоснованост на въззивното решение по отношение характера на конкретния договор са пороци, относими към правилността на постановения съдебен акт и ако същите са налице представляват основания за касирането на решението по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса възможно ли е съдебното решение да се основава на експертно заключение, което не е дало отговор на поставения от съда въпрос и как следва да процедира съдът в този случай. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК, но не и решение на административен съд или Върховен административен съд. Поради това представените и цитирани от касатора решение № 5920/24.06.2005г. по адм. дело № 8630/2004г., ВАС, І о., решение № 6012/15.11.1999г. по адм. дело № 4186/1999г., ВАС, ІV о. и решение № 7127/27.12.1999г. по адм. дело № 5262/1999г., ВАС са неприложими. Оплакването за допуснати съдопроизводствени нарушения във връзка със събирането на доказателства касае правилността на постановения съдебен акт.
Въз основа на изложението и касационната жалба и съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГКТК настоящият съдебен състав счита, че останалите посочени от касатора въпроси касаят базата за определяне на обезщетението за ползване на процесната машина при развален договор за продажба на изплащане. По отношение на тях не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по приложението на чл. 335 ТЗ и определяне размера на дължимото възнаграждение за ползване на вещта съществува съдебна практика – решение № 441/05.06.2008г. по т. дело № 289/2007г., ВКС, ТК, ІІ о. Поради това, че посоченият релевантен за спора правен въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 297 от 02.11.2009г. по в. т. дело № 685/2009г. на Апелативен съд Пловдив, 2 състав.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 1 000 лв. по сметка на ВКС на РБ, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.