О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
гр. София, 01.10.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІV гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 1413 по описа на Върховния касационен съд за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на “Ч” Е. , гр. С. против въззивното определение от 1.07.2008 год. по ч. гр. д. № 1150/2008 год. на Софийския апелативен съд. С него е оставена без уважение частната жалба на дружеството срещу определението на първоинстанционния М. окръжен съд от 4.04.2008 год. по гр. д. № 208/2007 год., с което е прекратено производството по делото и е върната исковата му молба.
Преди да разгледа по същество подадената частна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта й – наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същите са такива за редовност на касационната частна жалба, съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, приложима по препращане на чл. 278, ал. 4 ГПК. Цитираната разпоредба предвижда прилагане на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, като видно от приложеното такова частният жалбоподател се позовава на това по т. 3. Поддържа, че същественият материалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалваното определение е въпросът за представителната власт на пълномощниците, избрани по пар. 29, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /Д. в. бр. 45/95 год./ по отношение лицата, имащи право на дял от имуществото на заличеното ТКЗС и произнасянето на касационния съд по него, с оглед липсата на публикувана съдебна практика, ще има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, като обсъди приложеното към частната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК намира, че соченото основание за допускане на касационното обжалване не е налице. Същественият процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното определение, е този за редовността на исковата молба, постъпила преди влизане в сила на новия ГПК от 1.03.2008 год., поради което и съгласно пар. 2, ал. 1 от преходните и заключителните му разпоредби, подлежаща на разглеждане по досегашния ред от първата и въззивната инстанция. Съдът е намерил, че тя не е редовна с оглед непосочване на ответниците по иска, съгласно изискванията на чл. 98, ал. 1, б. “б” ГПК /отм./ и неизпълнение на даденото за това указание по реда на чл. 100, ал. 3, вр. с ал. 2 ГПК /отм./, поради което и я е върнал, като прекратил производството по нея. С оглед утвърдената и непротиворечива съдебна практика по този въпрос, настоящият състав счита, че не е налице соченото от частния жалбоподател основание за допускане на касационно обжалване на обжалваното с частната му жалба въззивно определение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед на тези съображения и на основание чл. 288 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по подадената от “Ч” Е. , гр. С. частна жалба против въззивното определение от 1.07.2008 год. по ч. гр. д. № 1150/2008 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.