О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
гр. София, 11.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
Като изслуша докладваното от съдията Първанова гр.дело № 4433/2017г. по описа на І г.о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 17797/17.10.2017г. на Б. Ц. К., [населено място], за отмяна на основание чл. 304 ГПК на влязло в сила решение от 25.05.2017г. по в.гр.д. № 76/2017г. на Окръжен съд -Монтана. С него е потвърдено решение № 39 от 01.02.2017 г. по гр. д. № 206/2016 г. на Районен съд -Монтана. С определение № 211 от 13.09.2017 г. по гр. д. № 3350/2017 г. на ВКС, I г. о., не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
В срока по чл. 306 ал. 3 ГПК ответникът по молбата Б. П. Т., чрез адвокат С. Т., е подал писмен отговор, в който изразява становище за нейната недопустимост и неоснователност.
Молителката счита, че е налице основанието на чл. 304 ГПК за отмяна на решението. Излага доводи, че то е постановено без нейно участие, а тя е трето лице, спрямо което решението има обвързваща сила. Твърди, че е съпруга на ответника по делото – П. К. К., и спорните имоти и вещи, предмет на исковете, са закупени през време на брака им, поради което са в режим на съпружеска имуществена общност. Съвместната собственост предполага съвместна процесуална легитимация, поради което е следвало да бъде конституирана по делото като задължителен необходим другар.
Съгласно уредбата на производството по отмяна – чл.303 – 309 ГПК, разглеждането на молбата за отмяна по същество се предшества от постановяване на определение по нейната допустимост относно надлежното упражняване правото да се иска отмяна. При преценка на формулираните в молбата за отмяна доводи, настоящият съдебен състав намира, че молителката не е легитимирана по молбата с правно основание чл.304 ГПК, поради следното:
С атакуваното решение на основание чл. 76 ЗС П. К. К. е осъден да предаде на ищеца Б. П. Т. владението върху поземлен имот пл. № 701.64 с площ 600 кв.м., находящ се в местността „Б. – К. д.“, [населено място], [община], ведно с построените в него жилищна сграда и гараж и подробно изброени в решението движими вещи. Отхвърлен е предявеният от П. К. иск с правно основание чл. 76 ЗС и алтернативно предявеният насрещен иск по чл. 75, ал. 1 ЗС за осъждане на ищеца да преустанови действията и заплахите по събаряне на сграда и гараж, намиращи се в гореописания имот. На основание чл. 361 ГПК е допуснато предварително изпълнение на решението. Молителката твърди, че е узнала за влезлите в сила решения от съпруга си на 16.08.2017г. след извършен въвод.
Отмяната по чл. 304 ГПК е средство за неучаствалия по делото необходим другар за защита на правото му на иск като главна страна, на правото му да участва лично или чрез представител във висящото производство, а целта е да се освободи от обвързващата го сила на пресъдено нещо, като възобнови висящността на процеса с негово участие. Обстоятелството, че молителката е съпруга на ответника или че тя е носител на собственически права върху имота, не обуславя легитимацията й по иска по чл. 76 ЗС. Искът може да се предявява само срещу легитимирания ответник, а това е прекият нарушител на владението/държането – лицето, отнело вещта по насилствен или скрит начин. В случая не се касае за спорно правоотношение от такова естество, при което молителят и ответникът по делото да имат положението на необходими другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК. По делата за защита на владението съдът проверява само факта на владението и нарушението, не и собствеността. Искът за възстановяване на отнето владение по чл. 76 ЗС е владелчески, а не иск за собственост. Той защитава владението като фактическо състояние. Защитата е срещу лицето, осъществяващо действието по отнемането, и правните последици от уважаването му настъпват само в неговата правна сфера. Отстраняването на съпруга и осъждането му да върне владението върху процесния имот не засяга правната сфера на неучаствалия по делото съпруг, поради което съпрузите не са задължително необходими другари в производството по иск по чл. 76 ЗС. Посочената от молителката съдебна практика в подкрепа на основателността на молбата е неотносима, тъй като се касае за приложимост на необходимо другарство при условията на предявен по чл. 108 ЗС иск за собственост, хипотеза която в случая не е налице.
Съгласно ТР № 7/2014г. от 31.07.2017 г. на ОСГТК, ВКС, когато Върховният касационен съд в производството по чл. 307 ГПК констатира, че молбата за отмяна по чл. 304 ГПК се основава на твърдения за обстоятелства, които не обуславят качеството „необходим другар“ на молителя, същата се оставя без разглеждане като процесуално недопустима. В случая изложените от молителя твърдения не могат да бъдат подведени под основанията за отмяна по чл. 304 ГПК и молбата следва да се остави без разглеждане.
С оглед изхода на спора и приложените доказателства искането на ответника по молбата за присъждане на разноски се явява основателно.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба, вх. № 17797/17.10.2017г. подадена от Б. Ц. К., [населено място], за отмяна на основание чл. 304 ГПК на влязло в сила решение от 25.05.2017г. по в.гр.д. № 76/2017г. на Окръжен съд Монтана.
ОСЪЖДА Б. Ц. К. да заплати на Б. П. Т. сумата от 700 лева разноски.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: