О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
гр. София, 13.05.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 3353 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 289 от 23.06.2014г. по гр.д. № 299/2014г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е потвърдено решение № 63 / 26.02.2014г. по гр.д. № 463 / 2013г. на Районен съд – Велинград за отхвърляне на предявените от касатора срещу [фирма] искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за обявяване за нищожен, поради противоречие със закона, на сключения между страните договор № 7-Б / 01.03.2010г. за доставка на хранителни продукти.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Ответникът по жалбата, [фирма], изразява становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за селектиране на жалбата, съответно поддържа, че същата е неоснователна с оглед липсата на наведените основания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК. Претендира направените в настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлен иска по чл.26, ал.1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че сключеният между страните договор за доставка на хранителни продукти не е нищожен, поради противоречие със закона. Изложени са съображения, че не е необходимо разрешение на принципала на възложителя за организиране и провеждане на процедури по обществени поръчки, като съгласно чл.3 от ЗОП, когато възложителят е колективен орган или юридическо лице, тези правомощия по чл.8, ал.2 ЗОП се осъществяват от лицето, което го представлява, като в конкретния случай болницата се представлява от управителя си, който е и сключил процесния договор. От тази гледна точка, за неоснователен е счетен и доводът за противоречие на сключения договор със Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор, тъй като ЗОП не изисква подписване на договора от счетоводител, като липсата на такъв подпис не води до недействителност на сключения от управителя договор за обществена поръчка. Неизпълнението от ръководителя на организация от публичния сектор на задължението за въвеждане на контролни дейности за ограничаване на рискове от допустими грешки в процеса на управление на риска има за последица само ангажиране на дисциплинарната отговорност на ръководителя. На следващо място, приет е за неоснователен и доводът, че след като в чл.43, ал.1 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки е записано, че възложителят сключва договор за малка обществена поръчка с участника, класиран от комисията на първо място и определен за изпълнител, това е законовият състав, който следва да намери приложение при сключване на договор за малка обществена поръчка, а не посочените в договора чл.31-чл.34 от същата наредба, поради което неправилното посочване на законовия състав се приема и приравнява на липса на правно основание за сключване на договора по чл.26, ал.1, пр.4-то ЗЗД. Посочено е, че в чл.31-чл.34 от наредбата се съдържат именно разпоредбите, уреждащи условията, при които се сключва договора, като чл.43, ал.1 от наредбата също е в главата, уреждаща процедурата, която следва да се извърши преди сключването на договора, поради което няма посочване на законов състав, който да води до нищожност на договора. На последно място, за неоснователен е приет и доводът, че липсата на подписани приемо-предавателни протоколи при доставката на хранителните продукти е въпрос от значение за надлежното изпълнение на договора, но не е относим към неговата действителност.
Касаторът в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК сочи, че са налице основания за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, тъй като въпросът за приложението на чл.43 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки /отм./ е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като по него е налице противоречива съдебна практика. Противоречиво разрешаван от съдилищата е и значимият за изхода на спора въпрос, дали при неправилно посочване на законовите разпоредби, послужили за основание за сключване на договора, това води до неговата нищожност, поради противоречие със закона.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение, предвид следното:
В представените от касатора съдебни актове не се дава отговор на формулираните от него материалноправни въпроси. Те са постановени по съдебни производства, в които предмет на разглеждане са процесуалноправни въпроси за редовността на върнати, поради пороци жалби / частни жалби, подадени срещу съдебни актове. Една част от посочените в изложението съдебни актове не са представени, поради което не могат да бъдат взети предвид. С оглед горното, не се доказва наличието на поддържаната от жалбоподателя допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на решението до касация. Критерият по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е формално наведен, без конкретизация, поради което също не обуславя допускането на касационното обжалване.
С оглед изхода на селективната фаза, на ответника по жалбата следва да се присъдят направените за нея разноски в размер на 700 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 289 от 23.06.2014г. по гр.д. № 299/2014г. на Окръжен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], направени за настоящото производство разноски в размер на 700 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.