О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
София, 13.07. 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети април, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1523/2016г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. П. Д., Д. П. Д.,Х. Х. Д., М. Н. Х., Ф. Н. П., всички чрез пълномощника си адвокат К., срещу въззивно решение №128/02.12.2015г. по гр.дело № 286/2015г. на Бургаския апелативен съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че е налице основанието на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане касционно обжалване на решението. Поставят се следните процесуалноправни и материалноправни въпроси : допуснал ли е въззивният съд съществено процесуално нарушение като е оставил без разглеждане въззивната жалба на настоящите кастори и е потвърдил решението на непосочени във въззивната жалба основания и аргументи; позовал ли се е въззивният съд на императивна правна норма след като нарушението и не е въведено като основание за обжалване; ответниците по делото влизат ли в категорията страни, за интереса на които съдът трябва да следи служебно; след като експертизата сочи, че имотът е възстановен след изготвяне на комбиниран помощен кадастрален план и заповедта на кмета за одобряване на плана е отменена поради спор за материално право, следва ли да се приеме, че не е завършена процедурата по възстановяване на собствеността и предпоставка ли е уважаването на иска по чл.53,ал.2 ЗКИР за довършване процедурата по възстановяване на земеделската земя в съществуващи стари граници; след като имотът се намира в урбанизирана територия и има скица по помощен комбиниран кадастрален план и удостоверение по чл.13,ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ, следва ли да бъде издадена последваща скица по чл.18ж ППЗСПЗЗ. Касаторът прилага решения на ВКС, на които счита че постановеното противоречи и се позовава на ТР№1/2013г., ОСГТК.
Ответникът по касационната жалба „Национална спортна база” /”НСБ”/ ЕАД счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по съображения, развити в писмено становище.
Ответникът по касационната жалба [община] също я оспорва по съображения в писмено становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №258/2015г. по гр.д.№1542/2013г. на Бургаския окръжен съд. С последното е отхвърлен предявеният от М. П. Д., Д. П. Д.,Х. Х. Д., М. Н. Х. и Ф. Н. П. срещу [фирма] и [община] иск за признаване за установено,че към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на [населено място] със Заповед №РД-18-608/2007г., ищците са били собственици на недвижим имот пл.№1459 по помощния комбиниран план на м.”Месаря”, [населено място], с площ 3,782 дка с нов проектен идентификатор 67800.503.562, който е част от имот с идентификатор 67800.503.572, записан на [фирма], целият с площ 56380 кв.м. и за 137 кв.м. – част от имот с идентификатор 67800.503.580 с площ от 2668 кв.м., записан на [община]. Въззивният съд се е мотивирал, че фактическият състав на иска по чл.53, ал.2 ЗКИР, в редакцията до изменението от 2014г., предполага разрешаване на спор за материално право върху недвижим имот, във връзка с производство по изменение поради допусната грешка във влезли в сила кадастрална карта и кадастрален регистър. В случая кадастралната карта на [населено място] е одобрена със заповед от 04.10.2007г. и към този момент следва да бъде установено право на собственост в полза на ищците върху процесния имот,който не е отразен в КККР. Въззивният съд е обсъдил приетите по делото писмени доказателстгва и техническа експертиза с оглед установяване твърденията на ищците, че са собственици на процесния имот по силата на реституция по реда на ЗСПЗЗ. Установил, е че с решение ОбПК на тях им е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 3,782 дка, м.”М.”, попадаща в регулацията на [населено място] и съставляваща имот №1459, при посочени ограничения на ползването – сервитут по 4 м. от оста по очертана площ на скицата. Обсъдил е комбинирана скица №234/09.03.1999г. от кадастрален и регулационен планове на [населено място] м. „М.“, в която е изчертан имот пл. №1459 и удостоверение по чл.13, ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ с изх. №184 от 09.05.1999г. Във връзка с оспорване от ответната страна на реституцията, въззивният съд е приел, че не е изпълнена предписаната от закона процедура за възстановяване собствеността върху процесния земеделски имот в строителните граници на [населено място]. Посочил е, че съгласно чл.10а ЗСПЗЗ възстановяването на собствеността става в реални граници там, където те съществуват или е възможно да бъдат установени. Претендираният имот е такъв с възстановими граници, съобразно описанието в нот. акт №100/1940г. и оземлителна скица от 1931г. Към 1992г., когато е заявен за реституция, имотът не е съществувал в реално обозначени граници и не е бил отразен в кадастарален план за терена. По действащия ЗРП /ПУП/, одобрен със заповед от 1989г., той попада в преобладаваща си част от 3 645 кв.м. в УПИ ІІ, кв.87, а останалата му част с площ от 137 кв.м. попада в УПИ ІІІ, кв.87, предвидени съответно за „Спортна олимпийска база „С.” и за „Спортно оздравителна база и стадион”. Съгласно комбинирана скица №234/09.03.1999г., в парцелите съществува извършено застрояване. В ЗСПЗЗ е предвидена възможността за възстановяване на собствеността върху бивши земеделски земи, включени в строителните граници на населените места, при ограниченията на чл.10, ал.7 – наличие на законно построена отделна сграда на физическо лице до 31.03.1991г. или чл.10б, ал.1 – проведено мероприятие на държавата като комплекс от строителни дейности, при което не съществува нормативно изискване за законност на извършеното строителство. Процедурата по възстановяване на собствеността върху земеделски земи по ЗСПЗЗ в разглежданата хипотеза, когато заявеният бивш земеделски имот попада в регулационните граници на населено място, е регламентирана в чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ и чл.11 и сл. ППЗСПЗЗ /ред. март 1999г./. Законовата уредба предвижда поземлената комисия да се произнесе с решение за реституция в стари реални граници въз основа на удостоверение и скица по чл.13, ал.4, 5 и 6 и чл.13а ППЗСПЗЗ. Когато се възстановяват имоти в границите на парцели и терени, предвидени за обществени мероприятия, какъвто е случаят, техническата служба на общината трябва служебно да определи застроената част, която включва застроена и необходима прилежаща площ. Решенията на техническата служба се одобряват със заповед на кмета на общината и могат да бъдат обжалвани по реда на ЗАП /чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ/. Удостоверението и скицата по чл.13, ал.4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ следва да отразяват одобреното с влязла в сила заповед на кмета решение на техническата служба на общината. Изрично в чл.13а ППЗСПЗЗ е уредена и хипотезата, когато в одобрения кадастрален план на населеното място няма данни за границите на имота, възстановяван по чл.11. В този случай се изработва кадастрален план, съобразно указания на министъра на регионалното развитие и благоустройството за изработването и приемането му. Липсва решение по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ на техническата служба на общината, одобрено с влязла в сила заповед на кмета, с което да е определена застроената част в границите на парцели II и III в кв.87, предвидени по действащия ПУП от 1989г. за обществени мероприятия. Издаденото удостоверение по чл.13, ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ в случая е незаконосъобразно с оглед неизпълнената процедура по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ. Комбинираната скица №234/09.03.1999г. също не съответства на законовите изисквания по чл.13, ал.6 ППЗСПЗЗ. Тя не представлява извлечение от съответно одобрен кадастрален план по чл.13а ЗСПЗЗ. При това положение решение №517/18.03.1999г. на ОбПК е незаконосъобразно. То е издадено при неизпълнена реституционна процедура и не съответства на фактическия състав по чл. 14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ. В него не е посочено по кой и кога изработен план нивата от 3,782 дка в землището на [населено място], м. „М.” съставлява имот №1459. Липсва и посочена надлежна скица, която да е неразделна част от решението и която да послужи на поземлената комисия за изготвяне на проект за нотариален акт. В забележка към решението е записано, че за издаване на констативен нот. акт е необходима скица с точните размери на имота, каквато липсва. Ищците не се легитимират като собственици, тъй като проведената процедура по реституиране във възстановими стари реални граници на земеделската земя, попадаща в регулация, не е изпълнена съобразно изискванията на чл.11 ППЗСПЗЗ и не е приключила с надлежно решение по чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ, придружено с подробна скица от изработен и одобрен кадастрален план по чл.13а ППЗСПЗЗ. Като непълно и неотговарящо на изискванията на закона, въпросното решение не поражда права. Процедурата по възстановяване на собствеността във възстановими стари реални граници не е завършена. Необходимо е изпълнение на чл.11 ППЗСПЗЗ и едва тогава издаване на решение за реституция по чл.14, ал.1, т.1 от закона. При изпълнение производството по чл.11,ал.4 вр.ал.1 и ал.2,т.2 ППЗСПЗЗ ще следва да се съобразят и основанията на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ – застрояване или реализирани мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Той определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. При липса на формулиран правен въпрос,релевантен за конкретното дело, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд, без посочване на неговата значимост за изхода на делото, не може да се допусне касационно обжалване на решението. Поставените в изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК процесуални въпроси са неотносими. Въззивният съд не е оставил без разглеждане въззивната жалба, нито пък е потвърдил решението на непосочени във въззивната жалба основания и аргументи. Той е разгледал оплакванията във въззивната жалба и в правомощията си на съд по същество е достигнал до същия краен извод, но по други съображения. Последните обаче са изведени след обсъждане на доводите страните, в т.ч. и тези на ответника за липса на довършена реституционна процедура. Не е налице и позоваване на императивна правна норма, нарушението на която да не е въведено като основание за обжалване, нито пък въззивният съд е действал в изпълнение на задължението си да следи служебно за интереса на страна в процеса по смисъла на приетото в т.1 от ТР№1/2013г., ОСГТК, ВКС. Материалноправните въпроси също не могат да обусловят прилагане основанието на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Те касаят съществото на спора и основателността на иска и по своята същност представляват касационни оплаквания по чл.281,т.3 ГПК за необоснованост на съдебния акт. Освен това въззивният съд не е приел, че при наличие на изготвен комбиниран помощен кадастрален план и заповед на кмета за одобряване му, че не е налице завършена процедурата по възстановяване на собствеността, както и че е издадена скица по помощен комбиниран кадастрален план и удостоверение по чл.13,ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ, но следва да бъде издадена последваща скица по чл.18ж ППЗСПЗЗ. Решаващите му изводи са за недовършена реституционна процедура. В съответствие със задължителната съдебна практика, обективирана в ТР№8/2014г., ОСГК, ВКС, въззивният съд е приел, че искът по чл.53,ал.2, изр.2 ЗКИР е положителен установителен иск за собственост. Съгласно разясненията, дадени в това ТР, негов предмет може да бъде установяване правото на собственост върху имот, който въобще не е заснет като самостоятелен поземлен имот в КК. Когато се претендира установяване на собственост върху имот, който не е нанесен като самостоятелен в КК, предмет на делото е правото на собственост върху имота на ищеца. В хипотезата на реституция по административен ред – по ЗСПЗЗ или по ЗВСОНИ по ЗТСУ и др., юридическият акт, който определя границите на имота, така че те да могат да бъдат установени, е административният акт за реституция на този имот. В случая въззивният съд, за да направи извод, дали ищецът е доказал правото си на собственост към релевантния момент, е преценил писмените доказателства, на които е основано правото си на собственост по реституция по реда на ЗСПЗЗ. В решаващите си изводи е приел, че процедурата по възстановяване на собствеността във възстановими стари реални граници не е завършена, поради това, че удостоверението по чл.13, ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ е издадено без да е изпълнена процедура по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ, а комбинираната скица /№234/ не съответства на законовите изисквания по чл.13, ал.6 ППЗСПЗЗ и не представлява извлечение от одобрен кадастрален план по чл.13а ЗСПЗЗ. При това положение посоченото от касаторите решение на ВКС №774/2011г. по гр.д.№304/2009г. е неотносимо. Следва да се има предвид и това, че то е постановено при различна фактическа обстановка.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответниците по касация не следва да се присъждат разноски поради липса на данни такива да са направени.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №128/02.12.2015г. по гр.дело № 286/2015г. на Бургаския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: