4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
София, 15.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 34/2012 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място] срещу въззивно решение № 449 от 11.10.2011 г. по т.д.№ 630/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 42 от 13.04.2011 г. по т.д.№ 138/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд за отхвърляне на предявените от касатора срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове по чл.92 ЗЗД за сумата 10 224 евро и по чл.265, ал.1, пр.3 ЗЗД за сумата 15 0000 евро, представляваща намаление на заплатеното възнаграждение по договор за изработка от 17.03.2009 г.
В касационната жалба са въведени доводи за неправилност на обжалваното решение по съображения за постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска отмяната му.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване е обоснована с наличието на критерия за селекция по чл.280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК по въпроса за характера на уведомяването по чл.260 ЗЗД като предупреждение на изпълнителя до възложителя, за да може правилно да бъде изпълнена възложената му работа, разрешен според касатора в противоречие с практиката на ВКС, в подкрепа на което основание се сочат решения на АС при Б., а основанието по т.3 се поддържа по въпроса за правото на съда да замени свободно формираната от страните воля при сключването на договор за изработка в хипотезата на отклонение на изпълненото от поръчаното, както и за задължението на съда да се произнесе по всички предявени искове.
Ответната страна [фирма] не е изразила становище по касационната жалба в срока и по реда на чл.278, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение съставът на апелативния съд потвърдил решение № 42 от 13.04.2011 г. по т.д.№ 138/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове по чл.92 ЗЗД за сумата 10 224 евро и по чл.265, ал.1, пр.3 ЗЗД за сумата 15 0000 евро, представляваща намаление на заплатеното възнаграждение по договор от 17.03.2009 г. Предмет на договора е производство, доставка и монтаж, издаване на сертификат за краен контрол и узаконяване на три броя пътнически хидравлични асансьори в обект на ищеца в [населено място], изпълнител по който е ответникът.
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд споделил фактическите и правни изводи на окръжния съд и на основание чл.272 ГПК препратил към мотивите на постановеното от него решение, според които ответникът изпълнил задълженията си за производството и доставката в договорения срок, а монтажът на процесните асансьори е извършен със забава поради неоказано съдействие от кредитора – неизпълнение на задълженията на възложителя за почистване и отводняване на шахтите, подаване на трифазно временно захранване, постоянно ел.осветление, от което е направен извод, че неизправна страна е ищецът, а не ответника. По отношение на иска за намаляване на възнаграждението с по 5 000 евро за всеки един от асансьорите, които са със скорост 0.63 м./сек., вместо 1 м./сек., е прието за установено, че освен че проектът на сградата не позволява монтаж на по-скоростен асансьор поради несъответствие в горната височина на шахтата, то тази скорост не отговаря и на изискванията за безопасност и на установения стандарт. Въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза е прието за установено, че договорената цена е под средната за монтираните асансьори със скорост 0.63 м/сек., с оглед на което е счетено, че на ищеца не се следва отбив от цената. Въззивният съд изложил собствени мотиви единствено по довода на настоящия касатор за приложимост на разпоредбата на чл.260 ЗЗД, който счел за неоснователен по съображения, че зададената от него горна височина на асансьорната шахта е 3 600 см., която позволява монтаж на асансьор със скорост 0.63 м/сек., но не и на скорост от 1 м/се., при която височината на шахтата би следвало да бъде 3 700 см., каквато не била предвидена по проект и съответно не била изградена.
Настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване.
Не е доказано основанието по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, тъй като цитираните решения на АС при Б. не съставляват съдебна практика по смисъла на т.4 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, като при това не е формулиран въпрос, отговарящ на изискването на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото решаващите изводи за неприложимост на разпоредбата на чл.260 ЗЗД са основани на установените по делото факти, че височината на изградените от друг изпълнител шахти не са позволявали монтирането на асансьори с предвидената в договора скорост.
Неоснователно се поддържа от касатора, че съдът е подменил свободно формираната воля от страните по договора, която не е била предмет на тълкуване, а изводът му за неоснователност на искането за отбив е основан на доказателствата по делото.
Друг иск извън посочените не е предявен, но дори и това да бе така, касаторът не е поискал допълване на решението на първоинстанционния съд по реда на чл.250 ГПК, а такъв довод не е правен и пред въззивната инстанция.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 449 от 11.10.2011 г. по т.д.№ 630/2011 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: