ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 323/17.05.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание седемнадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ГАЛИНА ИВАНОВА
като взе предвид докладваното от съдия Галина Иванова ч.т.д. 650 по описа за 2019 г. , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 407, ал. 1 вр. чл. 274 от ГПК.
„Текстил груп“ ООД чрез адвокат Н. П. Р. обжалва разпореждане за издаване на изпълнителен лист № 292 от 1.3.2019 г. по т.д. 15/19 г. на Апелативен съд – [населено място], 3 състав. Излага съображения за неправилност на обжалваното разпореждане.
С решението на апелативния съд [населено място] било потвърдено решение на Окръжен съд [населено място] за предаване на недвижим имот – сграда с идентификатор 40 909.21.92.6 [населено място], п.к. 6600, Стопански двор с площ 682 кв.м. на един етаж с предназначение промишлена сграда.
Излага съображения, че разпореждането било неправилно, тъй като съгласно чл. 404, т. 1 от ГПК на принудително изпълнение подлежали влезлите в сила решения, които представлявали съдебни изпълнителни основания. Преди издаването на изпълнителен лист Пловдивски апелативен съд следвало да провери дали изпълнителното основание съществува. В конкретния случай от ЕТ „С. – С. Г.“ бил искан издаване на изпълнителен лист по невлязлото в сила решение . Според съдебната практика нямало пречка да бъде издаден изпълнителен лист на невлязло в сила осъдително решение, но когато били допуснати съществени процесуални нарушения изпълнителен лист не следвало да бъде издаден. А имало такива. При разглеждане на исковете по чл.233, ал.1 от ЗЗД защитата на „Текстил груп“ ООД била нарушена, тъй като първоинстанционният съд – ОС – Кърджали не бил уважил молба с приложен болничен лист на управителя да не се дава ход на делото при положение, че дружеството не било имало упълномощен защитник, то неправилно бил дал ход на делото на първоинстанционното производство и с това бил преклудирал всички възможности за представяне на доказателства от ответната страна по иска на по-късен етап. На проведеното заседание съставът не бил допуснал и бил отказал да приеме важни писмени доказателства, както и да допусне гласни доказателства. При обжалване на акта и Апелативен съд – Пловдив, бил отказал да уважи искане за отлагане на делото въпреки че имало несъвпадащи мнения на страната и адвоката й И. Я. как да бъде воден процесът. Съдът бил оставил без уважение молбата на търговския пълномощник за отлагане на делото и бил дал искания в самата жалба. Налице били няколко процесуални нарушения, допуснати от въззивния съд като е даден ход без присъствие на представител. Можело да се предположи, че връзката на страната с адвокат е прекъсната . Не била докладвана молбата. Позовава се на чл. 36 от ГПК. Управителят Г. по това време на провеждане на заседанието бил в чужбина и не можел да се защити. Новият процесуален представител бил упълномощен от 26.2.2019 г. и поискал отмяна ход по същество, но получил решение. Не била осигурена защита на жалбоподателя. Разпореждането за издаване на изпълнителен лист било неправилно именно поради съществено нарушаване на процесуалните права на страната. Нямало осъдително решение, а само потвърждаване на решението на първата инстанция. Счита ,че разпореждането било неправилно и следва да бъде отменено. Моли да се отмени разпореждането.
Обективирал е и особено искане за спиране на изпълнението на обжалвания акт на основание чл.277 изр. 2 то ГПК.
Върховният касационен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена на 08.3.2019 г. Разпореждането за издаване на изпълнителен лист е постановено на 05.03.2019 г. по т.д. 15 по описа за 2019 г. на Апелативен съд – [населено място]. Предвид така подадената частна жалба в 3 дневен срок от издаване на разпореждането, настоящият съдебен състав намира, че е в срока по чл. 407 от ГПК, поради което е надлежно сезиран. По делото се намира издаденият изпълнителен лист.
От данните по делото е видно, че частната жалба не е администрирана. Липсва връчен препис на насрещната страна с оглед изискването на чл. 276 от ГПК.
С обжалваното разпореждане от 5.3.2019 Апелативен съд [населено място] като е взел предвид искането на ЕТ „С. – С. Г.“ и постановеното осъдително решение от Кърджалийски окръжен съд, потвърдено от Апелативен съд [населено място] е приел, че е налице акт, подлежащ на принудително изпълнение, налице е удостоверяване на изпълнение на действия срещу „Текстил груп“ ООД и е постановено издаване на изпълнителния лист за принудително извършване на освобождаване на недвижим имот и връщане държането на сграда.
Обжалването на разпореждането не спира изпълнението по изричната разпоредба на чл. 407, ал. 2 то ГПК. Но предвид отправеното искане на основание чл. 277 от ГПК, Върховният касационен съд следва да се произнесе по това искане с оглед наведените от молителя доводи.
Съгласно нормата на чл. 404 т. 1 от ГПК подлежат на принудително изпълнение осъдителните решения на въззивните съдилища. В случая пред Окръжен съд [населено място] е предявен иск, който е квалифициран от съда като иск с правно основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД и съдът с оглед цената на иска, определена по правилото на чл. 69, ал.1 т. 5 от ГПК и на основание чл. 104, т. 4 от ГПК, е бил компетентен да се произнесе с постановеното от него съдебно решение по т.д. 43/2018 г. от 07.09.2018 г. Предвид тази компетентност съдът е постановил осъдително решение, с което молителят в настоящето производство „Текстил груп“ ООД е осъден да освободи недвижим имот и да върне държането на сграда на ЕТ „С. – С. Г.“. На 28.9.2018 г. е уведомен молителят за решението и в срока по чл. 259 на ГПК на 11.10.2018 г. е подал въззивна жалба. При разглеждането на въззивната жалба, въззивният съд е потвърдил решението на Окръжен съд – [населено място] № 162 от 07.09.2018 г. по т.д. 43/2018 г., поправено с решение № 199 от 07.11.2018 г. по същото дело, с което е осъден „Текстил груп“ ООД да предаде недвижим имот с идентификатор 40909.21.92.6 с административен адрес [населено място], п.к. 6600, „Стопански двор“ със застроена площ 682 кв.м. на 1 етаж с предназначение промишлена сграда, построена в поземлен имот с идентификатор 40 909.21.92 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], одобрена със заповед № РД-18-66 от 18.10.2006 г. на ИД на АГКК и върне държането на сградата на ЕТ „С. – С. Г.“. Предвид така постановеното съдебно решение, настоящият съдебен състав намира, че потвърждаването на осъдителното решение не променя характера на решението. Налице е признато право на предаване на държането на недвижимия имот и осъждане на ответника да го предаде. Обстоятелството, че е постановено въззивно решение не променя характера на решението на първоинстанционния съд. С потвърждаването на решението въззивният съд на практика е потвърдил осъдително решение и характера на решението само поради това, че е налице въззивно обжалване не се променя. В случая е постановено осъдително решение от въззивния съд, макар и не за първи път от него, а чрез потвърждаване на първоинстанционното решение. Действително няма осъдителен диспозитив в решението на въззивния съд, но при цялостно потвърждаване на осъдителното решение на първата инстанция, не е и необходим такъв диспозитив, който да възпроизвежда вече постановеното от първата инстанция решение. В този смисъл настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките на чл. 404, т.1 пр.2 от ГПК за издаване на изпълнителен лист – осъдително решение на въззивен съд.
По отношение изтъкнатите съществени според частния жалбоподател процесуални нарушения при постановяване на решението и от ОС – [населено място], и от АС – [населено място], настоящият съдебен състав намира ,че не са налице предпоставки за спиране на производството. Така изложените твърдения за допуснато нарушение на правото на участие на страната „Текстил груп“ ООД в процеса, не могат да се квалифицират като основания за спиране. Те могат да имат значение за правилността на обжалваното решение, но твърденията за неправилност на съдебното решение не могат да обусловят извод, че е недопустимо неговото принудително изпълнение, предварително преди произнасянето на касационния съд. С оглед на този извод така сочените от частния жалбоподател „Текстил груп“ ООД не могат да представляват основание за спиране на производството по издаване на изпълнителния лист. Единствено съществени процесуални нарушения, които могат да обусловят извод за валидността на съдебното решение или такива съществени процесуални нарушения, които касаят допустимостта на постановеното решение на въззивния съд, могат да са основание, съгласно което по преценка на съда да се спре производството по изпълнението. Такива в случая не са очертани и не са констатирани. Ето защо и на основание чл. 277 от ГПК следва да се остави без уважение искането за спиране на производството по изпълнение.
Върховният касационен съд на Р България
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Текстил груп“ ООД ЕИК[ЕИК], [населено място], [жк], [улица], представлявано от Г. С. Г. чрез адвокат Н. П. Р. за спиране на изпълнението по издаденото разпореждане от 05.3.2019 г. за издаване на изпълнителен лист по т.д. 15/2019 г., Апелативен съд – [населено място].
Делото да се върне на Апелативен съд – [населено място] за провеждане на процедура по чл. 276 от ГПК по подадената от „Текстил груп“ ООД частна жалба от 8.3.2019 г.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: