О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
София 17.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти юни, две хиляди и девета година в състав:
Председател : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
Членове : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №272/2009 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. Т. Ч., град С., приподписана от пълномощника му адвокат Е, срещу определение №234 от 09.03.2009 г. по ч. гр. д. №2317/2008 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила определение от 07.07.2008 г. по гр. д. №306/2008 год. на Софийския градски съд, с което е прекратено производството по делото.
Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по съществен въпрос относно възможността за императивно пренормиране на заварените осиновявания независимо от волята на заинтересованите лица. Изложени са и доводи за неправилност на определението.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
При постановяването на обжалваното определение въззивният съд е приел, че исковата молба не е отговаряла на изискването на чл.127, ал., т.4 ГПК, която нередовност не е била отстранена в указания от съда срок.
Повдигнатият от жалбоподателя въпрос не е съществен в случая, тъй като не е обусловил крайния извод на съда за неотстраняване в срок нередовностите на исковата молба. По тази причина касационно обжалване не следва да бъде допуснато. При постановяването на определението е съобразена трайно установена практика, че когато исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 ГПК и чл.128 ГПК, то на основание чл.129, ал.2 ГПК следва да се укаже на ищеца да отстрани нередовностите. При неотстраняване на нередовностите исковата молба се връща на основание чл.129, ал.3 ГПК. Посочените по-горе законови изисквания за съдържанието на исковата молба не се налагат самоцелно. Без изпълнението им въобще не е възможно провеждането на исково производство. Това е абсолютно задължително за осъществяване на адекватна правна защита на нарушени права за едната страна и същевременно за предоставянето на възможност за защита по иска от насрещната страна в процеса.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на частната касационна жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на определение №234 от 09.03.2009 г. по ч. гр. д. №2317/2008 г. на Софийския апелативен съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №234 от 09.03.2009 г. по ч. гр. д. №2317/2008 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.