О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
София, 18.03.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №590 по описа за 2012год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Б. Д., чрез процесуалния си представител адв.К. П., против решението от 01.02.2012г., постановено по в.гр.д. №510/2011г. на Апелативен съд-В., с което след частична отмяна на решението от 02.08.2011г. по гр.д.№30/2011г. на Търговищки окръжен съд, е уважено искането на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД срещу Д. Б. Д. за отнемане в полза на държавата на имущество на ответника.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение е уважено искането на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД срещу Д. Б. Д. за отнемане в полза на държавата на имущество на ответника.
Въззивният съд е приел, че в случай, че искът за реално отнемане на налично в патримониума на ответника към момента на предявяване на иска имущество, придобито от престъпна дейност, не може да бъде уважен, поради разпореждане, съответно липсата му в патримониума, в чл.4 ал.2 ЗОПДИППД е предвидена възможност, да се претендира действителната стойност на имуществото, към момента на разпоредителната сделка. Прието е, че в закона не е въведено ограничение, за неотнемане в полза на държавата на неналично в патримониума на ответника по делото имущество /включително и за претендирани суми/.
Касаторът неоснователно сочи, че това разрешение е в противоречие с решение №806 от 10.02.2011г. по гр.д.№1335/2009г. на ВКС, ІVг.о. , с което е разрешен друг въпрос – въпросът за критериите за формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност. Неоснователно е позоваването и на решение №99 от 16.07.2010г.по в.гр.д.№239/2010г. на Великотърновски апелативен съд, което не е представено като доказателство за наличие на противоречива съдебна практика, нито има данни да е влязло в законна сила. Отделно от това по въпроса има практика на ВКС – решение № 89/29.01.2010 г. по гр. д. № 717/2009 г., ВКС, ІІІ г. о. , а също и посочени във въззивното решение решение № 87/29.01.2010год. по гр.д. № 369/2009г. на ВКС, ІІІ г.о.: решение № 187/26.07.2011год. по гр.д. № 1557/2010год. на ВКС, ІІІг.о., всички те постановени в производство по чл. 290 вр. чл. 291, т. 3 ГПК, които имат задължителен за съдилищата характер с оглед разясненията с ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК и в съответствие с които е постановено въззивното решение.
Според касатора в съдържанието на въззивното решение има несъответствие в общата стойност на отнетото имущество, така както е посочена в мотивите и в диспозитива на решението. Въпросът за съответствието между мотиви и диспозитив според касатора е въпрос от съществено значение за точното прилагане на закона. Правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия – ТР №1 от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. ОСГТК, ВКС, т.4. В случая касаторът не е обосновал наличието на предпоставките на посочената от него хипотеза на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, а бланкетно е посочил правното основание.
По поставения въпрос: следва ли съдът да възприеме заключението на съдебната експертиза, също не е обосновано наличие на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отделно, разпоредбата на чл.202 ГПК за оценка на заключението, не е неясна, непълна или противоречива, и по приложението й има създадена съдебна практика, която не се нуждае от промяна.
По въпроса: „включва ли се в предпоставките на фактическия състав на иска по чл.28 ЗОПДИППД формиране на основателно прадположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност, че съставлява приход от незаконна дейност или реинвестиране на такъв приход” касаторът счита, че е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото, а същевременно се позовава на практика на ВКС за разрешаването на въпроса, за която не твърди да се нуждае от промяна.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 01.02.2012г., постановено по в.гр.д. №510/2011г. на Апелативен съд-В..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: