2
определение по гр.д.№ 5040 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№323
София, 18.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 5040 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. Х. Г. против решение № 172 от 11.10.2017 г. по в.гр.д.№ 59 от 2014 г. на Сливенския окръжен съд, гражданско отделение, с което е изменено решение № 830 от 14.11.2013 г. по гр.д.№ 4673 от 2013 г. на Сливенския районен съд относно квотите, при което е допусната делбата на два от процесните имоти /сграда с идентификатор № 67338.519.12.3. и сграда с идентификатор № 67338.519.12.4, находящи се в имот с идентификатор № 67338.519.12 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед №
РД-18-31 от 19.04.2006 г. на Изпълнителния директор на АК/, като са определени следните квоти: 3/8 ид.ч. за Д. Х. Г. и 5/8 ид.ч. за Ю. Х. Г..
В касационната жалба се твърди, че решението на Сливенския окръжен съд е недопустимо, материално и процесуално незаконосъобразно и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор от 14.12.2017 г. съделителката Д. Х. Г. оспорва касационната жалба. Моли същата да не бъде допускана до касационно разглеждане.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, когато касаторът основава искането си за допускане на касационното обжалване на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, той е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил изводите на съда в обжалваното решение и произнасянето по който от страна на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. ВКС не може служебно да поставя и разглежда правни въпроси, които не са посочени от касатора, с изключение на въпроси, касаещи валидността, допустимостта и очевидната неправилност на обжалваното решение. Според приетото в горепосоченото тълкувателно решение, непосочването на такъв правен въпрос е самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване.
В конкретния случай в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката Ю. Х. Г. не е посочила правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Заявила е, че въпросите, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, подробно са посочени в касационната й жалба. В касационната жалба обаче са изложени само основания по чл.281, ал.1, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение, но не е посочен конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- такъв, по който се е произнесъл въззивния съд и който е свързан с правилното прилагане или тълкуване на приложима към конкретния казус конкретна процесуалноправна или материалноправна норма.
Освен това, касаторката не е обосновала и специалното основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, така както то бе разяснено в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г на ОСГТК на ВКС: не е посочила по кой правен въпрос е налице непълнота или неяснота в закона, което да налага прилагането на правото или на закона по аналогия или тълкуването на закона, нито е посочила поради кои промени в законодателството или в обществените условия се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на конкретна правна норма.
Няма основание и за служебно допускане на касационното обжалване на решението, доколкото няма вероятност същото да е нищожно, недопустимо или очевидно неправилно. Дали съдът правилно е възприел събраните по делото доказателства, дали е допуснал процесуални нарушения във връзка със събиране на доказателствата и дали правилно е разпределил доказателствената тежест между страните за доказване на определени обстоятелства и факти и въз основа на това- дали правилно е достигнал до извод, че ищцата е доказала, че е наследник на Х. Г. И. и като такава е материалноправно легитимирана да иска делба на останалия в наследството му имот, са въпроси, касаещи правилността на решението и като такива са относими към основанията за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК, но не и към основанията за допускане на касационното обжалване на решението по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.
Решението не е и очевидно неправилно. От мотивите на обжалваното решение, изложеното в касационната жалба и в изложението към нея ВКС не констатира очевидно нарушение от страна на въззивния съд на материалния закон или на съществени съдопроизводствени правила, нито очевидна необоснованост на решението.
Предвид на гореизложеното касационното обжалване на решението на Сливенския окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 172 от 11.10.2017 г. по в.гр.д.№ 59 от 2014 г. на Сливенския окръжен съд, гражданско отделение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.