О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№323
София, 19.06.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 323 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 10560 от 21.11.2017 г. на Д. В. Ч. и И. В. Г. чрез пълномощника им адвокат Т. З. против решение № 395 от 18.10.2017 г., постановено по гр.д. № 459 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което е потвърдено решение № 356 от 12.05.2017 г. по гр.д. № 2555/2016 г. на Районен съд-Пазарджик за уважаване на предявените от Д. К. Ч., А. С. Ч. и Г. С. В. срещу И. В. Г. и Д. В. Ч. ревандикационен иск по отношение на площ от 4.23 кв.м. под формата на триъгълник, оцветена в жълто по скицата на вещото лице към заключението от 1.03.2017 г., част от югозападната част на УПИ X.-48 в кв.29 по ПУП на [населено място] и иск по чл.109 ЗС за осъждане на И. В. Г. и Д. В. Ч. да премахнат тази част от съществуващата масивна ограда, с която са навлезли в частта от 4.23 кв.м. по скицата на вещото лице Г., оцветена в жълто, така че оградата да съвпадне с регулационната линия между УПИ X.-48 и УПИ X.-49 по плана на [населено място], както и за отхвърляне на предявения от Д. В. Ч. и И. В. Г. срещу Д. К. Ч., А. С. Ч. и Г. С. В. иск по чл.54, ал.2 ЗКИР за признаване за установено, че ищците са собственици на място с площ от 4.23 кв.м., представляващо част от придаваемо по регулация място от имот пл. № 48 към собствения им УПИ X.-49 по неприложения план на [населено място] от 1945 г., който в ПУП на селото бил заснет като част от имот пл. № 48, за който е отреден УПИ X.-48 в кв.29, поради грешка в кадастралния план и в ПУП на [населено място] и невярно отразена имотна граница между имоти с пл. № 48 и пл.№ 49.
Д. К. Ч., А. С. Ч. и Г. С. В. са подали чрез пълномощника си адвокат Л. К. по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК отговор на касационната жалба, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Въз основа на доказателствата по делото /експертни заключения, писмени документи и свидетелски показания/ въззивният съд е приел за установено: че спорната площ от 4.23 кв.м. е била част от имот пл. № 48, за който е отреден УПИ X.-48 и по действащата и сега регулация от 1945 г. е придадена към УПИ X., отреден за имот пл. № 49; с влязла в сила заповед № 18/17.02.2016 г. е одобрено поисканото от Д. Ч. и И. Г. изменение на ПР на УПИ X.-48 и X.-49 в кв.29 по плана на [населено място], с която частично е изменена вътрешната регулационна линия помежду им по имотни граници, поради неприложена на место дворищна регулация /с което спорната площ е заснета като част от УПИ X.-48/; оградата между двата имота от 60-те години на двадесети вещ минава по регулационната граница по плана от 1945 г., като малко преди възникване на спора била заменена с масивна ограда. При така възприетите факти въззивният съд е направил извод, че няма заплащане на придаваемото по регулацията от 1945 г. към УПИ X.-49 място, поради което след като не са уредени сметките по регулация, отчуждителното действие на плана е прекратено по силата на ал.1 на § 8, което е основание за изменение на дворищнорегулационния план по ал.4 във връзка с ал.2, т.3 на § 8 от ПР ЗУТ/, във връзка с което е издадена посочената по-горе заповед на кмета, поради което исковете по чл.108 и чл.109 ЗС, предявени от Д. К. Ч., А. С. Ч. и Г. С. В. са основателни, а искът по чл.54, ал.2 ЗКИР, предявен от Д. Ч. и И. Г. е неоснователен. Съдът е приел за неоснователно оплакването на Д. Ч. и И. Г., че съдът е разгледан непредявен негаторен иск, тъй като в исковата молба при излагане обстоятелствата по претенцията по чл.108 ЗС е оформена и претенция по чл.109 ЗС за премахване на част от оградата, разположена между двата имота.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поставят следните въпроси:
1) правилно ли е потвърдил въззивният съд с решение № 395 от 18.10.2017 г. по гр.д. № 459/2017 г. постановеното решение № 356/12.05.2017 г. по гр.д. № 2355/2016 г. без да е предявен с исковата молба негаторен иск по чл.109 ЗС;
2) може ли с постъпване на исковата молба, без направеното искане по чл.109 ЗС за предявен негаторен иск, без формиран петитум по негаторния иск, без внесена държавна такса върху цена на иска, да се постанови решение по непредявения иск и от двете инстанции на съда;
3) изследван ли е предмета на правото на собственост на ищците във връзка с правното основание по чл.108 ЗС за установяване на спорното право по нотариалните актове на имотите, така и на отразяване на обема на това право, по принцип към момента на иска, като се вземат предвид и тези настъпили след одобряване на кадастралния план юридически факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото;
4) установена ли е собствеността по спора за материално право във връзка с чл.54, ал.2 ЗКИР от съда с установяване на пространствения обхват на правото на собственост с оглед на правилното му отразяване в кадастралната карта… при изменение на дворищната регулация, отчуждителното действие на недвижимите имоти, придадени към парцелите на други физически лица, като това разместване на собственост настъпва от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план;
5) приложил ли е въззивния съд разпоредбата на чл.33, ал.1 З. и по ал.2 на чл.33 З. с изпълнението на условията за заемане на придаваемия имот, ако са изминали десет години по З. и следва ли да се приеме, че с изтичането на тези 10 години от това заемане на придадения имот нарушението се санира и при съвпадание на ругалицята и имотните граци планът трябва да се счита за приложен;
6) въззивният съд обсъдил ли е приетото заключение на вещото лице по представена скица-извадка от този плана, на която се вижда, че границата по този участък върви по права линия, без чупка и спорното място е показано като част от имота на ответниците;
7) установил ли е въззивният съд по приетото заключение на вещото лице, че при строежа на новата масивна ограда с тухлена зидария е била изпълнена върху старата бетонова основа, т.е. границата не е била преместена.
Първите два въпроса касаят довода за недопустимост на въззивното решение, поради произнасяне по непредявен иск по чл.109 ЗС, но не могат да обосноват допускане на касационно обжалване, тъй като са неотносими към данните по делото, доколкото в обстоятелствената част на исковата молба са налице твърдения за изграждане на масивната ограда по старата регулационна граници между имотите, а не по тази след изменението от 2016 г. при което имотната и регулационната граница съвпадат, както и искане в петитума ответниците да премахнат съществуващата масивна ограда в югозапданата част, така че тя да съвпадне с регулационната линия, които твърдения и петитум са квалифицирани в доклада по делото като иск по чл.109 ЗС.
Останалите въпроси са свързани с тезата на касаторите, че съдът не е отчел, че оградата между двата имота преминава по регулационната линия по плана от 1945 г. и не е местена, като е налице владение на спорната придаваема площ повече от 10 години и съответно регулационната граница между имотите по плана от 1945 г. е станала имотна граница и понастоящем като собственици се легитимират касаторите, а в кадастралния план от 1991 г. е допусната грешка. Посочената теза не съответства на данните по делото, а съответно и въпросите не могат да обосноват допускане на касационно обжалване – за имотите съществува само един одобрен кадастрален план и въз основа на него е изработен и действащия регулационен план от 1945 г., а кадастралния план от 1991 г. е неодобрен; обстоятелството, че оградата минава по регулационната граница по плана от 1945 г. и съществува още от 60-те години /70-те по твърдени на касаторите/ на миналия век е прието за установено от съда, но релевантно за изхода на спора е приложена ли е била регулацията от 1945 г. относно спорната придаваема площ, а за обстоятелството, че не е приложена е налице признание на касаторите, както чрез иницииране на искането за изменение на ПУП чрез прокарване на регулационната линия по имотната граница въз основа на което е издадена заповед № 18/17.02.2016 г., така и в отговора на исковата молба, а при липса на приложена регулация съществуването на материализирана ограда и владението на част от чужд имот не съставлява уредено в закон придобивно основание.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
С оглед изхода на настоящото производство касаторите следва да възстановят на ответниците по касационната жалба направените разноски в размер на 500.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Л. К..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 395 от 18.10.2017 г., постановено по гр.д. № 459 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Пазарджик.
ОСЪЖДА И. В. Г., [населено място], [улица] Д. В. Ч., [населено място], [улица], ет.3, двете със съдебен адрес: [населено място], [улица], кантора № 16, адвокат Т. З. да заплатят на Д. К. Ч., [населено място], общ.П., ул.“17а“ № 2, А. С. Ч., [населено място], общ.П., ул.“17а“ № 2 и Г. С. В., [населено място], [улица] разноски за настоящото производство в размер на 500.00 /петстотин/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: