О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
гр. София, 21.04.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети април, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 471 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 3736 от 23.08.2016г. на ищеца Г. А. Ч. от [населено място], [улица], срещу решение № 198 от 08.08.2016г. по в. гр. дело № 235/2016г. на Великотърновски апелативен съд, с което: е потвърдено решение № 646/04.12.2015г. по гр. дело № 1441/2013г. на Великотърновски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените частични искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от изготвено експертно заключение с невярно съдържание по гр. дело № 696/2009г. на РС Русе; отменено е решение от 29.01.2016г. по гр. дело № 1441/2013г. на Великотърновски окръжен съд в частта, с която е отхвърлено искане на Г. А. Ч., обективирано в молба с вх. № 500/18.01.2016г. по чл. 250 ГПК за допълване на решение № 646/04.12.2015г. по гр. дело № 1441/2013г. на Великотърновски окръжен съд относно претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, и вместо това е постановено ново, с което е допълнено на основание чл. 250, ал. 1 ГПК решение № 646/04.12.2015г. по гр. дело № 1441/2013г. на Великотърновски окръжен съд, като е отхвърлен като неоснователен искът на Г. А. Ч. срещу П. Б. П. с правно основание чл. 45, ал. 1, вр.чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над първоначално предявения размер от 1 200лв. до увеличения в хода на делото размер на иска от 5 200лв. – част от обезщетение за претърпени през периода 07.05.2009г. – 07.09.2013г. неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. – „негативни задължения на ищеца – невъзможност да ползва имота по предназначението – да го отдава под наем по пазарни цени, болки и страдания, безпокойство и страх, че е изгубил имота си, безсъние, загуба на апетит, авторитет, чест и достойнство”; потвърдено е решение от 29.01.2016г. по гр. дело № 1441/2013г. на Великотърновски окръжен съд в частта, с която е отхвърлено искане на Г. А. Ч., обективирано в молба с вх. № 500/18.01.2016г. по чл. 250 ГПК за допълване на решение № 646 от 04.12.2015г. по гр. дело № 1441/2013г. на Великотърновски окръжен съд относно претенциите за заплащане на обезщетения за имуществени вреди; отменено е решение с характер на определение от 01.02.2016г. по гр. д. № 1441/2013г. на Великотърновски окръжен съд в частта, с която е отхвърлено искане на Г. А. Ч., обективирано в молба с вх. № 547/19.01.2016г., за изменение на решение № 646/04.12.2015г. по гр. дело № 1441/2013г. на Великотърновския окръжен съд в частта за разноските, като размерът на същите е намален от 3 250 лева на 1 200 лв.; потвърдено е решение с характер на определение от 01.02.2016г. по гр. дело № 1441/2013г. на Великотърновски окръжен съд в частта, с която е отхвърлено искане на Г. А. Ч., обективирано в молба с вх. № 547/19.01.2016г., за изменение на решение № 646/04.12.2015г. по гр. дело № 1441/2013г. на Великотърновски окръжен съд за разноските за сумата над 325 лв. до размер на 1 200 лв., и е осъден Г. А. Ч. да заплати на П. Б. П. сумата 1 200 лв. – разноски пред въззивната инстанция; и по касационна жалба на ищеца Г. А. Ч. вх. № 5143 от 18.11.2016 г. срещу решение № 229 от 17.10.2016г. по в. гр. дело № 235/2016г. на Великотърновски апелативен съд, с което е отхвърлена като неоснователна молба вх. № 3979/13.09.2016г. на Г. А. Ч. за допълване на решение № 198 от 08.08.2016г. по в. гр. дело № 235/2016 г. на Великотърновски апелативен съд.
По касационна жалба вх. № 3736 от 23.08.2016г. срещу решение № 198 от 08.08.2016г. по в. гр. дело № 235/2016 г. на Великотърновски апелативен съд касаторът-ищец поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, като моли да бъдат обсъдени всички събрани по делото доказателства, решението на второинстанционния съд да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което да бъдат уважени предявените три обективно съединени иска. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба касаторът сочи бланкетно наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, без да е формулирал какъвто и да било правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело: в началото на изложението преповтаря диспозитива на обжалваното въззивно решение, след което сочи, че „по изложените въпроси липсват постановени съдебни решения“, което обосновава необходимост от произнасяне на ВКС; общо и неконкретизирано посочва, че „в конкретния казус са засегнати въпроси, които изискват съобразяване с множество обстоятелства, но и прилагане и тълкуване на смисъла и духа на закона и определяне критериите при преценка от страна на съда за осъществяването или не на определен фактически състав и определена правна хипотеза“.
По втората касационна жалба вх. № 5143 от 18.11.2016г. срещу решение № 229 от 17.10.2016г. по в. гр. дело № 235/2016г. на Великотърновски апелативен съд касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е „незаконно, неправилно, недопустимо, необосновано, поради допуснати груби процесуални нарушения и съдържащо порок в разсъжденията си“, като моли молбата му с правно основание чл. 250 ГПК да бъде уважена. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба сочи бланкетно основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като излага оплаквания за непълни мотиви на въззивния съд, за необсъждане становище на ищцовата страна и за недопускане на поискана съдебно-медицинска експертиза, без да формулира правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Визираната неправилна правна квалификация на предявените три иска като въпрос на който ВКС следва да отговори е относима към проверката за правилността на въззивното решение, но не и към производството по чл. 288 ГПК по предварителна селекция на касационните жалби с оглед наличието на специалните предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, вкл. в хипотезата на вероятна недопустимост на въззивното решение. Както по първата, така и по втората касационна жалба, касаторът не е посочил и представил съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба /ответник и в производството/ П. Б. П., подава писмен отговор на касационните жалби, в който поддържа становище за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество счита, че касационните жалби са неоснователни. Претендира сторените в настоящото производство съдебно – деловодни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба на ищеца в частта й срещу въззивното решение по двата частични иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетения за имуществени вреди от процесното непозволено увреждане /експертно заключение с невярно съдържание/, изразяващи се в пропуснати неполучени наеми от имота – предмет на експертното заключение на ответницата за периода 07. 05. 2009г. – 07. 09. 2013г. и в пазарната стойност на намалената с експертното заключение площ на имота за периода 07. 05. 2009г. – 07. 09. 2013г., макар подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, е насочена срещу съдебен акт по частични искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД по граждански спор, с цена на всеки иск под 5 000 лв. /4 500 лв. за пропуснатите наеми и 1 200 лв. за намалената площ на имота/, т.е. съгласно нормата на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК, тя е недопустима. Като недопустима тази касационна жалба на ищеца в горепосочената й част следва да бъде оставена без разглеждане.
В останалата част касационните жалби на ищеца са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по частичен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД с цена 5 200 лв., сума представляваща част от обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 25 000лв., но не са налице общото и допълнителните основания на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е приел, че е сезиран с частичен иск с правно основание чл. 45, ал. 1, вр.чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД за заплащане на сумата 5 200 лв., представляваща част от обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 25 000 лв. от процесното непозволено увреждане /изготвяне от ответницата на експертно заключение по гражданско дело № 697/2009 г. на РС Русе с невярно съдържание/, изразяващи се в „негативни задължения на ищеца – невъзможност да ползва имота по предназначението – да го отдава под наем по пазарни цени, болки и страдания, безпокойство и страх, че е изгубил имота си, безсъние, загуба на апетит, авторитет, чест и достойнство”. Намерил е за установено, че с влязло в сила решение по гр. дело № 697/2009 г. на Русенския районен съд, е отхвърлен като неоснователен искът на Г. А. Ч. против Х. П. Д. с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на сумата 4 500 лв. – частично предявено в размер на 1 200 лв., за лишаване от ползване на помещение от 45 кв. м. на първия етаж от къща, със застроена площ 107 кв. м., с административен адрес: [населено място], [улица], за периода: 01.10.2007г. – 01.12.2008г., по което дело е прието заключение на техническа експертиза на вещото лице арх. П. Б. П. със задача да даде заключение дали магазинът на първия етаж от процесната сграда, заеман от ответника, е предмет на договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 68/1998 г., посочен като титул за собственост на ищеца.
Въззивният съд е приел, че не се установява при условията на пълно и главно доказване наличието на противоправно деяние на ответницата П. Б. П. във връзка с изготвянето на заключението по гр. дело № 697/2009г. на Русенския районен съд, вследствие на което да са причинени на ищеца Г. А. Ч. твърдяните неимуществени вреди, както и останалите елементи от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, тежестта за установяване на който е на ищеца, поради което е отхвърлил иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за неимуществените вреди. Великотърновски апелативен съд е счел, че по делото липсват доказателства, въз основа на които да може да бъде направен извод, че заключението, изготвено от арх. П. по гр. дело № 697/2009 г. на Русенския районен съд, е невярно. Приел е, че твърдението на ищеца Ч. за отсъстващи данни за определянето на П. П. за експерт по посоченото дело на принципа на случайния подбор не обуславя противоправност на действията на ответницата по смисъла на чл. 45 ЗЗД.
Относно молба с вх. № 500/18.01.2016г. по описа на Великотърновски окръжен съд /ВтОС/, с която Г. А. Ч. е направил искане за допълване на решение № 646/04.12.2015 г. по гр. дело № 1441/2013 г. на ВтОС, тъй като съдът не се е произнесъл по цялото му искане, въззивният съд е посочил, че с протоколно определение от 02.06.2015г. по гр. дело № 1441/2013г. на ВтОС е допуснато увеличение на частично предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от 1 200 лв. на 5 200 лв., а в диспозитива на решение № 646/04.12.2015г. по гр. дело № 1441/2013г. на ВтОС, последният не се е произнесъл по частичния иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над първоначалния размер от 1 200 лв. до увеличения размер на иска – 5 200 лв., поради което е счел, че са налице предпоставките на чл. 250, ал. 1 ГПК за допълване на решение № 646/04.12.2015г. по гр. дело № 1441/2013 г. на ВтОС досежно иска за неимуществени вреди, който е отхвърлил като неоснователен и за разликата над 1 200 лв. до увеличения размер от 5 200 лв..
С обжалваното решение по чл. 250 ГПК от 17. 10. 2016г., второинстанционният съд е намерил за неоснователни всички доводи на ищеца за допълване на въззивното решение от 08. 08. 2016г., тъй като с последното съдът се е произнесъл по всички въззивни жалби на ищеца. Посочил е, че непроизнасянето по доводи и възражения на страна /непълнота на мотивите/ не обуславя непълнота на съдебния акт, а касае неговата неправилност, която не може да се коригира по реда на чл. 250 ГПК.
Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. В изложението към касационните жалби на ищеца не са формулирани правни въпроси, такива не могат и да бъдат изведени съобразно правомощията на касационната инстанция, очертани в т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, вкл. касателно вероятната валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт. Релевираните доводи на касатора представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, вкл. досежно сгрешената правна квалификация на иска за неимуществени вреди, и като такива са неотносими към производството по чл. 288 ГПК, а подлежат на преценка в касационното производство по основателността на касационната жалба, само в случай, че бъде допуснато касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Така изложените доводи и обстоятелства в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационните жалби на ищеца не осъществяват нито общото, нито допълнителните основания за допускане на касационно обжалване.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата сумата 1 220 лв. – платен хонорар за един адвокат пред касационната инстанция.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустими касационните жалби на Г. А. Ч. от [населено място], [улица], срещу решение № 198 от 08. 08. 2016г. по в. гр. дело № 235/2016г. на Великотърновски апелативен съд и срещу решение № 229 от 17. 10. 2016г. по в. гр. дело № 235/2016г. на Великотърновски апелативен съд, в частта им досежно частичните искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетения за имуществени вреди от непозволено увреждане – експертно заключение с невярно съдържание, изразяващи се в пропуснати неполучени наеми от имота – предмет на експертното заключение, за периода 07. 05. 2009г. – 07. 09. 2013г., в общ размер на 4 500 лв. и предявен частичен размер от 1 200 лв., и в пазарната стойност на намалената с експертното заключение площ на същия имот, за периода 07. 05. 2009г. – 07. 09. 2013г., в общ размер от 45 000 лв. и предявен частичен размер от 1 200 лв..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 198 от 08.08.2016г. по в. гр. дело № 235/2016г. на Великотърновски апелативен съд и на решение № 229 от 17.10.2016г. по в. гр. дело № 235/2016г. на Великотърновски апелативен съд в останалата им част.
ОСЪЖДА Г. А. Ч., ЕГН: [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на П. Б. П., ЕГН: [ЕГН], [населено място], [улица], сумата 1 220 лв. /хиляда двеста и двадесет ливе/ – съдебно – деловодни разноски пред ВКС.
Определението в частта, с която са оставени без разглеждане като недопустими касационните жалби на ищеца в горепосочените им части, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на касатора – ищец. В останалата част то е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.