О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№323
София, 21.06.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 10.04.2019 две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 47/2019 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№4930/03.10.2018г.,подадена от Д. Е. Д.,чрез пълномощника му адвокат С. И.,против решение №212/25.06.2018г. на Пернишки окръжен съд,постановено по в.гр.д.№140/2018г. по описа на съда,с което се потвърждава решение №907/27.11.2017г. постановено по гр.д.№3664/2016г. по описа на Районен съд-Перник-за обявяване за нищожно на основание чл.42,ал.1,б.”б” във вр. с чл.25,ал.1 ЗН,саморъчно завещание 22.01.2016г. на И. Т. Б.-поч.17.02.2016г.,направено в полза на Д. Е. Д.,по предявения от И. С. С. срещу Д. Е. Д. иск.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,незаконосъобразно и небосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответницата по касационната жалба И. С. С.,чрез пълномощника й адвокат К. Б.,в депозирания по делото писмен отговор на жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна,като се претендира присъждане на направените разноски за настоящата касационна инстанция.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел от трите депозирани по делото съдебно-почеркови експертизи за компетентно дадена експертизата, изготвена от вещото лице А. Н., приета в съдебно заседание на 22.03.2017г. при преценка на същата като доказателство, въз основа на което прави своите изводи.При направения анализ на трите експертизи,съдът е отбелязъл,че всички вещи лица посочват, че при изписването на изследвания текст има редица особености,но за особено важна съдът е приел констатацията, че в целия текст се наблюдава необосновано и необяснимо спиране и прекъсване на движението на пишещия прибор при изписване на елементите и то е особено изразено при тези букви, при които имат характерен за почерка елемент – в буквите „а” , „ч”, „ш”, „м” и др.,като двамата експерти, които считат, че текстът е изписан от лицето, посочено като завещател анализират основно приликите в изследвания документ и сравнителните образци, но не са направили подробен анализ на разликите,а в същото време вещото лице Д. при разпита в съдебно заседание посочва, че при имитация е възможно да се получат съвпадения в общите и частни признаци на съставянето и това е целта на имитацията .Наред с това,съдът е посочил,че вещите лица К. и Д. обясняват промяната в начина на изписване и най-вече на темпа на изписване, който посочват като основен признак на почерка, със здравословен или друг проблем като силен стрес или възбуда, употреба на лекарства или други упойващи вещества,а от събраните по делото доказателства обаче не е установено,че Б. е имал здравословни проблеми, освен това, че често е употребявал алкохол.Съдът е отчел данните по заключението на вещото лице Н.,във връзка с подробно разясняване как се отразява тази употреба на почерка и е посочил,че в случая такива признаци не са установени. Това означава, че няма логична причина, за която да се приеме, че е довела до описаните отклонения, която да е различна от имитацията,предвид на това въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че оспорваното завещание не е написано от И. Т. Б..Съдът e отбелязъл,че саморъчното завещание е предписана от закона форма за изразяване на последна воля,като актът е личен, едностранен и съдържа волеизявление на завещателя и по своята същност завещанието има имуществен характер и чрез него завещателят се разпорежда с имущественото си за след своята смърт.Съдът е посочил,че за да е действително едно саморъчно завещание е необходимо да отговаря на императивните изисквания на чл.25, ал.1 от Закона за наследството, а именно – да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него,като освен това подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.С оглед анализа и преценката на доказателствата по делото,съдът е стигнал до извода,че в случая не е изпълнено първото от тези изисквания – текстът не е написан ръкописно от завещателя и съгласно изричната норма на чл.42, ал.1 ,б. „б” от ЗН завещанието нищожно, когато не е спазена разпоредбата на чл.25,ал.1 ЗН.В резултат на това съдът е приел,че предявеният иск за обявяване на нищожност на индивидуализираното в исковата молба завещание е основателен и правилно е бил уважен с постановеното решение от първоинстанционния съд.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът твърди,че е налице основанието по член 280,ал.1т.1 ГПК,като в шест точки формулира правни въпроси,които според него са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.
Посочените от касатора въпроси в точка първа,втора и точка пета от изложението му се отнасят до възможността на съда да допусне повече от една съдебно-почеркови експетризи и може ли да обоснове изводите си само на заключението на една от тях,тъй като изводите относно авторството на завещанието по тях са различни,които въпроси според него са разрешение в противоречие с приетото с практиката на ВКС- решение по гр.д.№1301/2013г.,ІVго.
Видно от приетото с решаващите мотиви на въззивното решение,касационният съд намира,че тези въпроси не са разрешени в противоречие,а напротив в съответствие с трайната практика на ВКС,включително и с цитираното от касатора решение посочено по-горе,с което се приема,че заключението на вещото лице е доказателствено средство,което служи на съда за разкриване на истината по делото,като съдът не е обвързан от заключението на вещото лице и го обсъжда наред с всички събрани по делото доказателства,като го преценява заедно с установените факти по делото по свое вътрешно убеждение.Събразявайки се с тази практика въззивният съд при разрешаването на тези въпроси е обсъдил,съгласно посоченото по-горе с решаващите му мотиви,както данните по заключението на всички допуснати и изслушани съдебно-почеркови експертизи,преценявайки същите както помежду им,така и в съответствието им с останалите събрани по делото доказателства,свързани със здравословното състояние и поведение на завещателя,и в резултат на тази своя мотивирана преценка е основал правните си изводи по делото.
В точка трета от изложението си,касаторът формулира въпрос за това,дали съдът е задължен да допусне тройна съдебно-почеркова експертиза,при оплаквания във въззивната жалба за необоснованост на първоинстанционното решение,като се твърди противоречие с приетото с решение по гр.д.№3437/2015г. на ВКС,ТК,ІІотд,с което е разрешен правен въпрос за възможността въззивният съд служебно да назначи експертиза за установяване на правно релевантен факт,когато във въззивната жалба са въведни оплаквания за погрешно установенен правно релевантен факт и за необоснованост на първоинстанционното решение,отговора по който въпрос е съобразен с т.3 на ТР №182013г. на ОСГТК на ВКС-за задължението на въззивния съд са събере доказателства,които се събират служебно от съда/експертиза,оглед,освидетелстване/,само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост.Видно от приетото с горепосоченото решение на ВКС,постановено по реда на член 290 ГПК,разрешаването на така поставения правен въпрос,се отнася до друга хипотеза,а именно при липса на поискана нито в първата,нито във въззивната инстанция на съдебна експертиза.Съгласно изложеното с решаващите мотиви на въззивното решение,в случая не е налице горепосочената хипотеза,тъй като пред първоинстанционния съд са били допуснати,по искане на страните и приети по делото три съдебно-почеркови експертизи,чиято оценка съдът е съобразил с предвиденото в член 202 ГПК,според която съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице,а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото.
В точка четвърта от изложението си касаторът посочва правен въпрос-за задължението на съда да обсъди всички доказателства,твърдения,искания и възражения на страните,като разрешен в противоречие с решение по т.д.№1885/2015г.,ТК,ІІотд.
С оглед приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,касационният съд намира ,че не е налице противоречие,а напротив при постановяването на решението си въззивният съд е съобразил приетото с тази съдебна практика на ВКС,като е обсъдил всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупост,обосновал е преценката им,както и тази относно доводите и възраженията на страните.
Посоченият от касатора въпрос в точка шест от изложението му-имат ли качество на трети лица по смисъла на член 181,ал.1 ГПК законните наследници на завещателя с оглед оспорване на завещанието и правото на иск,същият е неотносим към решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,тъй като не е обусловил правните изводи на съда.
С оглед изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответницата по касационната жалба И. С. С.,следва да се присъдят поисканите и направени разноски за настоящата касационна инстанция,в размер на 600 лева,съгласно приложения списък за разноските по чл.80 ГПК,представляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 10.12.2018г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №212/25.06.2018г. на Пернишки окръжен съд,постановено по в.гр.д.№140/2018г. по описа на съда.
ОСЪЖДА Д. Е. Д. да заплати на И. С. С. сумата от 600 лева/шестстотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: