5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
София, 23,04, 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 613 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 3124 от 20.ІV.2011 г. на синдика на оряховското [фирма] /в несъстоятелност/, а именно Д. В. Б., подадена против решение № 300 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 23.ІІ.2011 г., постановено по т. д. № 351/2010 г., с което е било обезсилено първоинстанционното решение № 11 на Врачанския ОС от 8.ІІІ.2010 г. по гр. дело № 25/2009 г. и прекратено пр-вото по делото по счетения за процесуално недопустим ревандикационен иск на този синдик, воден срещу ответното [фирма]-гр. О., област В. за отстъпване на собствеността и предаване на владението върху застроен недвижим имот, находящ се в [населено място].
Оплакванията на синдика касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, поради което Б. претендира касирането на този съдебен акт.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК синдикът Б. обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакувано решение САС се е произнесъл „по процесуалноправен въпрос решаван противоречиво от съдилищата, както и че същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото”, свеждащ се до правната възможност синдикът, като представляващ обявено в несъстоятелност търговско д-во, да може да предявява „и поддържа” иск с правно основание по чл. 108 ЗС. В тази връзка синдикът Б. се позовава на решение № 61/22.ІІІ.2011 г. на Варненския апелативен съд, постановено по т. д. № 46/2011 г, както и на решение на РС-Ст. З. по гр. дело № 95/2007 г., за които съдебни актове обаче липсват данни те да са влезли в сила.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма] от [населено място], така както и конституираната в процеса като трето лице-негов помагач [фирма] – София, писмено са възразили чрез своите процесуални представители както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, изрично позовавайки се на липсата на надлежно формулиран в изложението към жалбата на синдика Б. релевантен правен въпрос.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от формална страна във въззивното пр-во пред САС, касационната жалбата на синдика на обявеното в несъстоятелност [фирма]-гр. О. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 3 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение, трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение било на първоинстанционен съд, на въззивен съд или решение на състав от ГК или от ТК на ВКС, постановено по реда на отменения процесуален закон „по същия правен въпрос”. Посочените и приложени от касатора Б. към изложението по жалбата му два съдебни акта нямат такова качество, защото липсват данни тези решения да са влезли в сила.
В заключение, не е налице и предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, тъй като с постановеното в пр-во по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК определение № 415/3.ХІІ.2008 г. на І-во т.о. на ВКС по т.д. № 305/08 г. се слага началото на константна практика на ВКС, според която синдикът не е активно процесуалноправно легитимиран на предявява иск по чл. 108 ЗС, щом като според действащата материалноправна уредба /чл. 658, ал. 1 във вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ/ той може да предявява от свое име само отменителните искове, действайки в тези производства като надлежна страна: вместо съответния търговец-длъжник, обявен в несъстоятелност.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 300 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 23.ІІ.2011 г., постановено по търг. дело № 351/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2