3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
София, 25.05.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1497/ 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 28.04.2015 г. по гр.д.№ 1097/ 2013г. на районен съд Горна О., потвърдено с решение № 612 от 19.11.2015 г. по гр.д.№ 729/ 2015 г. на Окръжен съд Велико Търново ищците И. С. И. и А. С. И. са признати за собственици на два имота- къща и гараж в имот пл.№ 604, кв.62 и празно дворно място от 880 кв. м.- парцел VІІ-272 в кв.121 по плана на [населено място], като ответницата С. Г. Т. е осъдена да им предаде владението на имотите. Със същите решения са отхвърлени насрещните искове на ответницата да бъде призната за собственик на ? ид.ч. от стопанска сграда и други подобрения в първия от имотите, както и евентуалния иск за присъждане на обезщетение от 4420 лв. за извършени подобрения в същия имот.
Легитимацията на ищците произтича от факта, че са единствени наследници на бившия собственик на имотите, както и поради това, че ответницата, в полза на която наследодателят е направил универсално завещание, впоследствие се е развела с него и затова е изключена от кръга на наследниците по силата на чл.54 СК
Въззивното решение е обжалвано от С. Т. в частта, с която е уважен ревандикационния иск, в частта с която съдът се е позовал на чл.54 СК, както и в частта относно отхвърляне на предявените от нея насрещни парични искове.
Като основание да се допусне касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради липса на съдебна практика и значение на проблема за точното прилагане на закона и за развитие на правото се поставя въпроса еднакво ли е приложното поле на чл.104 СК / отм./ и чл.54 СК и кой от двата текста е следвало да се прилага в случая- този, действащ към датата на съставяне на завещанието, към датата на развода, към датата на смъртта или при оспорване на завещанието. Ако е следвало да се прилага разпоредбата на чл.104 СК / отм./ следва ли завещанието да се отнася и за след развода. Становището на касаторката е в смисъл, че е приложим чл104 СК /отм/, т.к. тогава не е имало изискване завещателят да уточни, че завещанието ще има сила и след развода. Затова следвало да се приеме, че след като завещателят не е оттеглил завещанието или не е написал последващо, той с конклудентни действия е постигнал целения от него резултат, а именно завещанието да има сила и след развода. Като цяло се поддържа, че както чл.54, ал.1 СК, така и чл.104 СК / отм./ говорят за изгоди, произтичащи от разпорежданията в случай на смърт, което според касаторката е различно от завещанието.
Ответниците оспорват жалбата, както и наличието на основание за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
По делото е установено, че бивш собственик на имотите е бил наследодателят на ищците Б. Г. И.. През 2006г. той изготвил саморъчно завещание, с което оставил цялото си имущество на ответницата, тогава негова съпруга. През 2007 г. съпрузите се развели, а през 2013 г. съпругът починал. Това дало основание на съда при възникналия спор за собствеността на имотите да приложи чл.54 СК и да приеме, че завещанието не е произвело действие и че единствени наследници на собственика са само двамата му сина- ищци по делото. На това основание е уважен и ревандикациония иск, предявен от тях срещу ответницата, тъй като е прието, че тя е продължила и след смъртта на бившия си съпруг да държи имотите, вече без основание.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че поставените от касаторката правни въпроси не обосновават допустимост на обжалването. Разпоредбата на чл.54 СК е ясна и не е пораждала съмнение в практиката при приложението й. Аналогични разпоредби се съдържат във всички предходни закони, уреждащи отношенията между съпрузите след развода- напр.чл.41 от Наредбата- закон за брака, чл.50 от Закона за лицата и семейството, чл. 27 от СК от 1968г. и чл.104 от СК от 1985 г. След развода съпрузите престават да бъдат законни наследници един на друг и губят изгодите, произтичащи от разпореждания в случая на смърт, направени преди това. Завещанието представлява разпореждане в случай на смърт и то създава изгода за съпруга, в полза на когото е направено именно поради качеството му на съпруг, поради което няма основание за запазването му, ако съпрузите се разведат. Други такива облагодетелстващи разпореждания са напр. застрахователни договори, социални и осигурителни права и др. Съгласно чл.55 СК могат да бъдат отменени и даренията, направени във връзка или по време на брака.
Изгубването на качеството на наследник на съпруга след развода настъпва автоматично и съдът следва да го съобрази при уреждане на споровете във връзка с наследственото имущество. В случая съдът е постановил отделен диспозитив относно действието на завещанието, което е било излишно, но това обстоятелство не обосновава недопустимост на решението. Тъй като наследството е открито през 2013 г. съдът правилно е приложил нормата на чл.54 от действащия Семеен кодекс. Въвеждането на новата ал.2 на чл.54 СК, каквато не е имало изрично разписана в предишните закони, уреждащи наследяването между съпрузите след развода, също не обосновава допустимост на обжалването, тъй като и без изрична норма се е приемало, че наследодателят може да запази действието на завещанието, ако заяви, че желае то да остане в сила, или волята му в същия смисъл може да бъде изведена от конклудентни действия, каквито по настоящото дело не са установени. В този смисъл вж. „Семейно право”, д-р Н.М., изд.1956 г., с.250.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 612 от 19.11.2015 г. по гр.д.№ 729/ 2015 г. на Окръжен съд Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: