4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
гр. София, 26.04.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 854 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 274, ал. 3.
Образувано е по частна касационна жалба на Ц. Д. Д. и В. М. Д., двамата от [населено място], област Стара З. чрез процесуалния си представител адв. З. П. В. срещу определение № 1867 от 30.08.2012г. по гр. дело № 3831/2011г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 8 състав, с което е оставена без уважение молбата на Ц. Д. Д. и В. М. Д. за изменение на постановеното решение № 877 от 01.06.2012г. в частта за разноските.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението на въззивната инстанция. Релевира доводи за неправилно разпределение на отговорността на всяка от страните за разноски, тъй като по делото не е имало признание на иска, нито произнасяне и плащане от ответника в срока по чл. 271 КЗ. Поддържа становище за неправилно разпределяне на разноските с оглед погасяването на законна лихва за период от около три месеца по давност и предвид липсата на конкретен размер на лихвата за забава в петитума на исковата молба. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата: следва ли при първоначално оспорване на иска по основание и размер и последваща промяна на становището на ответника преди да е приключило делото, същият да се освободи от отговорността да възстанови разноските на ищеца, направени до този момент.
Ответниците [фирма], [населено място] и И. К. Д. не и изразяват становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и инвокираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в определения по чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави без уважение молбата на Ц. Д. Д. и В. М. Д. за изменение на постановеното решение № 877 от 01.06.2012г. в частта за разноските по чл. 248 ГПК, въззивният съд се е позовал на изложените в мотивите на постановеното решение подробни съображения досежно присъдените разноски, включително по отношение на присъдените такива от състав на СГС, и е приел съображенията на молителя за изменение на решението за неоснователни. С въззивното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта за присъждане на законната лихва за периода 15.04.2007г. – 26.08.2007г., отхвърлил е исковете по чл. 86 ЗЗД за присъждане на законна лихва върху обезщетенията по чл. 226, ал. 1 КЗ за сумите от по 25 000 лв. за посочения период като погасени по давност, отменил е допълнителното решение в частта за присъждане на законна лихва за периода 15.04.2007г. – 26.08.2007г., в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на В. М. Д. и Ц. Д. Д. допълнително съдебни разноски в размер 6 462 лв. и в частта, с която е оставил без уважение искането на ответното застрахователно дружество за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, отхвърлил е исковете по чл. 86 ЗЗД за присъждане на законната лихва върху изплатените обезщетение от по 40 000 лв. за посочения период като погасени по давност, осъдил е ищците да заплатят на ответното дружество разноски за първоинстанционното производство в размер 2 050 лв. – юрисконсултско възнаграждение и сумата в размер 300 лв. – разноски за въззивното производство, потвърдил е решението в останалата част, т. е. за присъдените главници по 25 000 лв. и сумата 4 038 лв. – съдебни разноски съразмерно на уважените искове. Дължимостта от [фирма] на присъдените в полза на ищците разноски в размер 4 038 лв., както и сумата в размер 5 000 лв. – разноски за въззивното производство, е аргументирана с уважената част от претенциите, а недължимостта на присъдените с допълнителното решение разноски в размер още 6 462 лв. и дължимостта от ищците на ответното дружество на присъдените разноски в размер 2 050 лв. и 300 лв. – с обстоятелството, че ищците не са поискали изплащане на обезщетение от застрахователя преди предявяване на иска и с извършеното плащане в хода на исковото производство по 40 000 лв., поради което е приложено правилото на чл. 78, ал. 2 и ал. 3 ГПК.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1– т. 3 ГПК. Преценката за наличие на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва въз основа на изложените от частния жалбоподател доводи.
Посоченият от частния жалбоподател въпрос „следва ли при първоначално оспорване на иска по основание и размер и последваща промяна на становището на ответника преди да е приключило делото, същият да се освободи от отговорността да възстанови разноските на ищеца, направени до този момент” не е релевантен за спора, тъй като въззивният съд не е освободил изцяло ответника от заплащане на направените от ищците разноски, а се е мотивирал с обстоятелството, че ищците не са поискали изплащане на обезщетение от застрахователя преди предявяване на иска и с извършеното плащане в хода на исковото производство по 40 000 лв. Релевантният правен въпрос е: дали при предявен пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, без пострадалото лице да е заявило претенцията си пред застрахователя, извършено плащане от застрахователя на част от дължимото обезщетение в хода на исковото производство и частично отхвърляне на иска, ответникът дължи пълния размер на направените от ищеца разноски. Този въпрос не е решен в противоречие с трайноустановената съдебна практика, съгласно която, ако ответникът не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, респективно, ако искът бъде отхвърлен изцяло или частично, направените от ищеца разноски остават за негова сметка /чл. 78, ал. 2 ГПК/, съответно ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска /в хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК/. Като е съобразил, че ответникът не е дал повод на ищците за предявяване на прекия иск за част от обезщетението, която е изплатил в хода на исковото производство, предвид липсата на предявена претенция пред застрахователя преди подаване на исковата молба, въззивният съд не се е отклонил от константната съдебна практика.
Поради липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, определението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от горното, ВКС на РБ, ТК, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1867 от 30.08.2012г. по гр. дело № 3831/2011г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 8 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.