1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
гр. София, 27.04.2012 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
гр.д. № 300 по описа за 2011 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Г. Р., чрез пълномощника му адв. Фр.Д., срещу решение № 241/28.10.2010 г., по гр.д. № 373/2010 г. по описа на Хасковски окръжен съд, с което е отменено решение № 57/23.04.2010 г., постановено по гр.д. № 225/2009 г. по описа на Районен съд Харманли и вместо него е постановено друго, с което е уважен предявеният от касатора ревандикационен иск за предаване владението върху описания процесен недвижим имот.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението по чл. 284 ал. 3, т. 1 ГПК сочи, че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, поради което счита, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответниците по касационната жалба – Н. Г. Р. и П. Р. Р., чрез пълномощника си адв. И.Д., са депозирала писмен отговор по смисъла на чл. 287 ГПК, в който, освен аргументите по същество в защита на обжалваното решение, са изложили твърдения за недопустимост на касационното обжалване.
Ответникът по касационната жалба – Р. С. Р., чрез пълномощника си адв. Д.С., е депозирала писмен отговор по смисъла на чл. 287 ГПК, в който, освен аргументите по същество в защита на обжалваното решение, подробно се излагат твърдения за недопустимост на касационното обжалване, тъй като не е налице хипотезата на т. 1 от ал. 1 на чл. 280 ГПК.
Ответниците по касационната жалба – М. П. М., Д. П. К. и А. Р. П. не са депозирали писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Касаторът не е формулирал изрично материалноправния или процесуалноправния въпрос, който е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК той е изложел по същество оплаквания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. При всички случаи, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК), жалбоподателят е длъжен да посочи ясно, точно и категорично правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който е обусловил изводите на въззивния съд относно изхода на спора, за да е налице хипотезата по точка 1 или точка 2 от визираната разпоредба. Самото непосочване на правен въпрос по визирания начин е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение, в който смисъл са и задължителните указания по прилагането на разпоредбата на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Независимо от това, съгласно основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на което касаторът се е позовал с изложението, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, но не с всяка практика, а само със задължителната такава – тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 от ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 от действащия ГПК. Посочената от касатора практика на ВКС (Решение № 223/05.04.2006 г., по гр.д. № 14/2006 г., на I г.о.), в противоречие с която, според него, е обжалваното решение на Хасковски окръжен съд, не е от кръга на задължителната такава, посочена по-горе.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 241/28.10.2010 г., по гр.д. № 373/2010 г. по описа на Хасковски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: