5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 71/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
гр.София, 27.04.2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на осми ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 71/2011 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Стана Н. Иванова, Т. Д. Х., К. И. С., С. Й. С. и Н. Й. Н., подадена чрез процесуалния им представител адвокат Г.А. от САК срещу решението на Великотърновския апелативен съд № 134/05.07.2010 год., постановено по в.т.дело № 54/2010 год. С това решение апелативният съд е обезсилил като недопустимо първоинстанционното решение на Плевенския окръжен съд № 47/12.04.2010 год. по т.дело № 92/2009 год. в частта, с която е прогласена нищожността на дружествения договор на ответника [фирма], [населено място] бряг, сключен на 02.06.2007 год. между Д. Г. Д. от гр.Ч.Бряг и П.”Изгрев”, гр.Ч.Бряг поради липса на съгласие – чл.26, ал.2 ЗЗД и е прекратил производството по делото в тази част. В останалата му част, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищците-касатори иск по чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на дружествения договор поради противоречие със закона, първоинстанционното решение е влязло в законна сила като необжалвано.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че процесния дружествен договор има облигационен характер, поради което по отношение на неговата действителност намират приложение нормите на ЗЗД, а не на Търговския закон както неправилно е приел апелативния съд. Навеждат се доводи за изначална нищожност на дружествения договор поради липса на съгласие за участие на кооперацията в търговското дружество, за което е необходимо решение на ОС по реда на чл.15, ал.4, т.7 от Закона за кооперациите.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторите сочат основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Твърди се,че в противоречие с практиката на съдилищата в България въззивният съд е приел, че дружественият договор няма облигационен характер и по отношение на него са неприложими нормите на ЗЗД за недействителност на договорите. Излагат становище, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е и произнасянето по въпроса, че законосъобразни решения на УС на кооперация са тези, които са взети при условията на чл.22, ал.2 ЗК, като нарушаването на законовите изисквания води до тяхната нищожност, позовавайки се на приложеното към жалбата р.№ 706/27.12.2004 год. на ВКС, ТК-І т.о., постановено по реда на отменения ГПК от 1952 год.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] бряг не взема становище по допустимостта за касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение апелативният съд е обезсилил като недопустимо първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен предявеният от ищците-касатори иск и на основание чл.26, ал.2 ЗЗД е прогласена нищожността на дружествения договор на ответното О., сключен на 02.06.2007 год. между Д. Г. Д. и П.”Изгрев”, гр.Ч.Бряг поради липса на съгласие от страна на кооперацията-съдружник, след което е прекратено производството по делото в тази част. Изложени са съображения, че предявеният иск е недопустим, тъй като разпоредбите на чл.26, ал.1 и 2 ЗЗД за недействителност на договорите са неприложими по отношение на дружествения договор, който няма облигационен характер и се регулира от специалните норми на Търговския закон. Наведени са и допълнителни доводи, че освен това ищците нямат правен интерес да водят този иск, тъй като дори да се прогласи нищожност на дружествения договор, това не води автоматично до недействителност на учреденото дружество с оглед предвидения специален ред за защита чрез иск по чл.70, ал.2 ТЗ, предявяването на който е обвързан с едногодишен преклузивен срок след възникване на дружеството.
При тези данни, изхождайки от съдържанието на касационната жалба и изложението към нея, релевантен за изхода на спора е единствено въпроса приложими ли са разпоредбите за нищожност на договорите на основание чл.26, ал.1 и 2 ЗЗД по отношение на дружествения договор за учредяване на търговско дружество по Търговския закон. По така поставения правен въпрос, обаче, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване предвид наличието на задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/06.12.2002 год. по т.дело № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС. В цитираното тълкувателно решение е прието, че правата и задълженията на участниците в търговското дружество, регламентирани с учредителния акт не са насрещни, а са спрямо учреденото юридическо лице за постигане на общата цел, за която е създадено. Правоотношенията в дружеството са членствени, като облигационните връзки между членовете и между тях и органите на дружеството са вторични и произтичат от валидно членствено правоотношение. За разлика от сделките по ЗЗД, при които има изискване за съвпадане на насрещни волеизявления, учредителните актове и решенията на ОС нямат облигационен характер и по отношение на тях са приложими специфични критерии въведени в специалните разпоредби на ТЗ, което изключва приложимостта на нормите на ЗЗД относно тяхната недействителност. Спецификата на Търговския закон влага самостоятелно съдържание в понятията нищожност и недействителност, като изрично квалифицира в кои случаи е налице нищожност. Постановеното в този смисъл въззивно решение на АС-В.Т. за неприложимост на нормите на чл.26, ал.1 и 2 ЗЗД е съобразено със закона и цитираната задължителна практика на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК.
Погрешно е поддържаното от касаторите становище, че нормите на Търговския закон не намират приложение по отношение на кооперациите, тъй като съгласно чл.1, ал.2, т.2 ТЗ кооперациите също имат качеството на търговци.
Поставеният втори въпрос, касаещ най-общо законосъобразността на решенията на УС на кооперацията в случая е ирелевантен. Този въпрос е без значение за изхода на делото и по него няма произнасяне от страна на въззивния съд, тъй като съгласно разпоредбата на чл.15, ал.4, т.7 от Закона за кооперациите, решението за членуване и прекратяване на членство в кооперативни съюзи и търговски дружества се взема от ОС на кооперацията, а по делото не е спорно, че такова решение в случая не е взето. В тази връзка приложеното към жалбата решение на тричленен състав на ВКС при действието на отменения ГПК в случая е неотносимо, тъй като е постановено при различна фактическа обстановка – незаконосъобразно решение на УС за свикване на ОС на кооперация, какъвто не е настоящия случай.
Неправилно е позоваването на касаторите на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика по поставения съществен материален въпрос, което в случая е преодоляно с цитираното по-горе ТР № 1/2002 год. на ОСГК, представляващо задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 от ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд № 134/05.07.2010 год., постановено по в.т.дело № 54/2010 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: