О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
гр.София,
28.09.2018г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч. гр.д. № 3142 описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е определение № 585 от 22.06.2018 г., постановено по гр.д. № 444/2018 г. по описа IV г.о. на ГК на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Б. х.к., [населено място] срещу въззивно решение от 01.11.2017 г. по в.гр.д. № 13812/2016 г. на Градски съд – София в осъдителната му част за сумата от 4 512 лева.
Частният жалбоподател – Б. х.к., чрез адв. И. С., поддържа неправилност на въззивното определение поради нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост.
Ответната страна по жалбата – ДАБ при М. с., не изразява становище.
Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в касационната жалба и данните по делото, намира следното:
С обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд е приел, че подадената касационна жалба е недопустима на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК /в редакция след изменението по ДВ бр. 86/2017 г./. За да достигне до този извод, съдът е съобразил, че предмет на обжалване е решение на Градски съд – София, с което по въззивни жалби на двете страни по делото е отменено първоинстанционното решение в частта, с която на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД Б. хелзински комитет /Б./ е осъден да заплати на ДАБ /Д./ сумата от 4512 лв, както и в частта, с която е отхвърлен искът на Д. срещу Б. за горницата над 4512 лева до пълния предявен размер от 9 797.22 лева, като вместо него е постановил друго, с което е уважил иска на Д. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4512 лева и е отхвърлил същия за разликата до 9797.22 лева. При тези данни съдът е счел, че предмет на касационно обжалване е произнасянето по претенция в размер на 4512 лева, която е под предвидения в закона праг от 5000 лева за допустимост на касационното обжалване.
Частната жалба е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела. Цената на иска по смисъла на чл. 68 ГПК представлява паричната оценка на предмета на делото, а според правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК размерът на цената на иска по искове за парични вземания се определя според търсената сума. Цената на иска се стабилизира с надлежното му индивидуализиране в първа инстанция и въпросът за неговия размер съгласно ТР № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото съдебно заседание по делото. Частта от общата цена на иска, която е предмет на въззивно или касационно обжалване, не съставлява нова, изменена цена на иска, а представлява обжалваемия интерес на въззивния или касационния жалбоподател. Правото на касационно обжалване е обвързано с размера на обжалваемия интерес според отменената редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК /обн. ДВ бр. 59 от 2007 г./, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лева. В последващите редакции на посочената разпоредба, включително и сега действащата, вместо изразът „обжалваем интерес“ е употребено словосъчетанието „цена на иска“. Мотив на това законодателно разрешение представлява нарушеното равенство на страните в хипотези, при които съотношението между уважената и неуважената част на иска би довело до пораждане на право на касационна жалба само за едната от двете страни по делото.
В разглеждания случай, ДАБ при м.с. е предявила иск против Б.ХК в размер на 9 797.55 лева, представляваща недопустим размер на разходи, надхвърлящ дължащите се размери на възнаграждения за ръководителя и счетоводителя на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 29.09.2011 г. С обжалваното решение на въззивния съд е уважен частично иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД до сумата от 4512 лева, като е отхвърлен този иск за разликата над сумата от 4512 лева до пълния предявен размер от 9 797.22 лева. От изложените данни следва, че размерът на цената на иска е сумата от 9 797.22 лева и независимо, че предмет на касационната жалба е само неуважената част от него, то същата подлежи на разглеждане от касационния състав по реда на чл. 288 ГПК, тъй като не е налице условието на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Ето защо, определението на касационният съд следва да се отмени и същото да бъде върнато на същия състав за насрочване на делото в закрито съдебно заседание и разглеждането на постъпилата касационна жалба по реда на чл. 288 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 585 от 22.06.2018 г., постановено по гр.д. № 444/2018 г. по описа IV г.о. на ГК на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Б. ХК, [населено място] срещу въззивно решение от 01.11.2017 г. по в.гр.д. № 13812/2016 г. на Градски съд – София в осъдителната му част за сумата от 4 512 лева,
ВРЪЩА делото на състава на IV г.о. на ГК на ВКС за осъществяване на дължимите съдопроизводствени действия по разглеждането на постъпилата касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: