О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
София, 30.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 199 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместната касационна жалба с вх. № 17705/1.ХІІ.2016 г. на Д. И. А., малолетните й деца В. Цв. А. и Д. Цв. А. /представлявани от законната си представителка/, В. Т. А. и В. А. А. – петимата от [населено място], подадена чрез общия техен процесуален представител по пълномощие от САК против онази част от решение № 2019 на Софийския апелативен съд, ГК, ІІ-ри с-в, от 31.Х.2016 г., постановено по гр. дело № 1788/2016, с която – за разликата над присъдените им застрахователни обезщетения и до пълните предявени по делото техни размери – са били отхвърлени техните преки обективно и субективно съединени осъдителни искове срещу ответното „Застрахователно дружество [фирма]-София за неимуществени вреди, понесени от смъртта на общия им наследодател Ц. В. А. в резултат от ПТП, настъпило на 11.VІ.2013 г.
Оплакванията на петимата касатори са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част както в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това те претендират частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който преките им искове срещу застрахователя за обезщетяване на понесените от тях неимуществени вреди от процесното ПТП, довело до смъртта на общия им наследодател, да бъдат уважени в пълните предявени по делото техни размери, вкл. ведно със законната лихва от датата на вредоносното събитие и до окончателното им изплащане, както и да им бъдат присъдени – на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – всички направени по делото разноски. Инвокирани са доводи както досежно това, че въззивната инстанция не била взела предвид обстоятелството, че близките на загиналия в резултат на процесното ПТП от 11.VІ.2013 г. „са останали дълбоко покрусени от неговата загуба”, но така също, че не е било „отчетено в достатъчна степен и общественото му положение”.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата петимата й податели обосновават приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с атакуваната отхвърлителна част от решението си по техните преки искове срещу ответното застрахователно д-во за обезщетяване на неимуществени вреди от процесното ПТП, настъпило на 11.VІ.2013 г., САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на отделни състави от неговите гражданска и търговска колегии, по следните два процесуалноправни въпроса:
1./ „Длъжен ли е въззивният съд да преценява и обсъжда всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и всички доводи на страните и да обосновава решението си върху приетите от него като резултат на тази преценка обстоятелства по делото и върху закона?”
2./ „Следва ли също така решаващият съд да съобразява в достатъчна степен задължителните указания по приложението на нормата на чл. 52 ЗЗД, съдържащи се в ППВС № 4/68 г.?”
Докато от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, било „да се отговори” на следните пет правни въпроса:
1./ „Какво се има предвид под „обществено положение” на починалия в ППВС № 4/68 г. и трябва ли съдът при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди да взема предвид и социалния и икономически статус на починалия?”;
2./ „Социалният и икономическият статус на починалия намират ли място сред критериите, по които си определя справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди и как следва да се отразяват те на размера на присъдените такива обезщетения?”;
3./ „Следва ли съдът при определяне на обезщетение, дължимо за неимуществени вреди, по пряк иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и при съобразяване на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД да отчита лимитите на застрахователното покритие по чл. 266 от този кодекс, респ. § 27 от ПЗР към същия?”
4./ „Съставлява ли лимитът на застрахователното покритие по чл. 266 КЗ /отм./, респ. § 27 от ПЗР към същия кодекс, „друго обстоятелство, което съдът е длъжен да обсъди” – по смисъла на ППВС № 4/1968 г. и въз основа на оценката му да заключи какъв размер на обезщетение за неимуществени вреди да присъди?”
5./ „Съставлява ли икономическата конюнктура елемент от критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД и следва ли същата да се отчита от съдилищата при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, причинени при пътно-транспортни произшествия, съобразявайки и лимитите на застрахователната отговорност по чл. 266 КЗ /отм./, респ. по § 27 от ПЗР към същия кодекс, които съставляват законово отражение на тази конюнктура?”
Към изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата съвместна жалба на петимата касатори няма приложена практика на ВКС, обективирана в цитираните от тях решения на отделни състави от неговите гражданска и търговска колегии, постановени по реда на чл. 290 ГПК, но и не се релевират въпроси /били те материално- или процесуалноправни/, които да са били от значение за изхода по конкретното дело и същите да се решават противоречиво от съдилищата в страната, т.е. наличието на допълнителната предпоставка по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол се поддържа от касаторите само бланкетно.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Застрахователно дружество [фирма]-София писмено е възразило чрез своя юрисконсулт /И.Кр.Л./ както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част по преките искове на настоящите петима касатори за неимуществени вреди, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата съвместна касационна жалба на наследниците на загиналия при настъпване на процесното ПТП от 11.VІ.2013 г. Ц. В. А. от [населено място], а именно Д., В., Д., В. и В. А., ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди решението на първостепенния съд в частта, с която са били отхвърлени преките искове на настоящите петима касатори срещу ответното застрахователно д-во за обезщетяване на неимуществени вреди – за разликата над присъденото такова на всеки един от тях и до пълния предявен по делото размер на претенциите им, въззивната инстанция е приела – по спорния по делото въпрос „за справедливостта на присъдените обезщетения за неимуществени вреди” – че е било надлежно „оценено в пълен обем” претърпяното от ищците: предвид близката връзка между последните и починалия, съществувалите помежду им „изключително” топли отношения, а оттам и неотшумялата тежка психологическа травма за всички тях, загубата на родител, който малолетната Д. А. дори не е могла да познава /като родена два месеца след вредоносното събитие/, крехката възраст на децата, останали без баща, загубата на единствен син за родителите В. и В. А., а също и понесената от бременната преживяла съпруга загуба на главната й житейска опора.
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на цитираното тълкувателно решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалването решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На тази плоскост следва да се констатира, че релевираните от петимата касатори правни въпроси, във връзка с които те поддържат наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, са с изцяло хипотетичен характер – те въобще не са били предмет на произнасянето на САС с атакуваната отхвърлителна част на решението му по техните преки искове срещу ответното застрахователно д-во за обезщетяване на неимуществени вреди от процесното ПТП. Докато другите два процесуалноправни въпроса се припокриват с наведеното в касационната жалба оплакване за допуснати от състава на въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила, т.е. отнасят се до правилността на постановеното от САС решение в посочената негова отхвърлителна част. Погрешното отъждествяване от касаторите на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1-во и 2-ро ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на същия.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2019 на Софийския апелативен съд, ГК, ІІ-ри с-в, от 31.Х.2016 г., постановено по гр. дело № 1788/2016 г. В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ОТХВЪРЛИТЕЛНА ЧАСТ по предявените в условията на обективно и субективно съединяване преки осъдителни искове срещу ответното „Застрахователно дружество [фирма]-София за обезщетяване на неимуществени вреди от процесното ПТП.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2