Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
София, 06.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 2829 /2014 г.:
Производство по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ж. Д. Ж. срещу определение № 862 от 19.03.2014 г. по в.ч.гр.д. № 494 /2014 г. на Варненски окръжен съд, г.о., с което е потвърдено определение № 1552 /28.01.2014 г. по гр.д. № 18776 /2013 г. на Варненския районен съд, г.о., с което производството по делото е прекратено на основание чл.130 ГПК. В. съд е приел, както и първоинстанционният, че иск за установяване, че ищцата не дължи на ответника посочена сума по висящо изпълнително дело, образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на влязло в сила осъдително решение, е недопустим.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение на въззивния съд е незаконосъобразно и иска допускането му до касационно обжалване по процесуалноправния въпрос, който ще бъде разгледан по-долу.
Насрещната страна М. Д. Ф. оспорва допустимостта и основателността на частната жалба.
Настоящият състав намира частната жалба за допустима: подадена е в срок от страна по делото срещу преграждащо определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и което частният жалбоподател има интерес да обжалва при наличието на предпоставките по чл.274,ал.3 ГПК.
В. съд е приел, че ищецът иска пререшаването на спор с ответника, приключил с влязло в сила осъдително решение, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, по силата на който е образувано изпълнителното дело. В. съд, в съответствие с установената практика, е приел, че пререшаването на спора, разрешен с влязло в сила решение, е недопустимо поради забраната на чл.299,ал.1 ГПК. А доколкото се твърди неяснота на решението, то преодоляването и може да се търси по пътя на искане за тълкуване на решението или поправка на очевидна фактическа грешка. Съдът е установил, че не е налице оспорване на изпълнението по реда на чл.439,ал.1 ГПК (за да се приеме, че този специален отрицателен установителен иск е допустим).
И. процесуалноправен въпрос, за който се твърди, но не се обосновава наличието на предпоставките по чл.280,ал.1,т.3 ГПК : Допустимо ли е предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост на парично задължение при неправилно определен размер на задължението от съдебния изпълнител, не е обуславящ.
Както беше установено от изложеното за обжалваното определение обуславящ е процесуалноправният въпрос : дали е допустим отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи на ответника определена сума пари на определено основание, спорът по който е приключил с влязло в сила решение.
Доколкото частният жалбоподател не твърди, че искът му е с правно основание чл.439 ГПК, процесуалноправният въпрос е по приложението на чл.299,ал.1 и ал.2 ГПК – за пределите на силата на пресъдено нещо. Тази правна норма не е непълна, неясна, нито противоречива и по нейното приложение, както и по приложението на предхождащата норма на чл. 224,ал.1 и ал.2 ГПК от 1952 г. (отм.) няма колебание нито в правната теория и има последователна съдебна практика в смисъл, че при пълен идентитет на страни, основание и петитум, влязлото в сила съдебно решение е абсолютна процесуална пречка за повторното предявяване на иска.
Частният жалбоподател не е обосновал наличието на предпоставките по чл.280,ал.1,т.3 ГПК – че изведеният от него въпрос има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, така, както са определени с т.4 от ТР 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС : не обосновава, че правната норма е непълна, неясна, противоречива, нито, че по приложението и е създадена неправилна съдебна практика в резултат на неточно тълкуване, нито, че законодателството и обществените условия са изменени и поради това се налага осъвременяване на тълкуването и.
Изводът е, че изведеният правен въпрос не представлява основание за допускане на касационно обжалване, каквото е предвидено в чл.274,ал.3 и чл.280,ал.1 ГПК.
От изложеното следва и че жалбоподателят няма право на разноски, а искането на насрещната страна за присъждане на разноски е основателно за сумата 750 лева за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство..
Воден от изложеното и на основание чл.278 ГПК настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 862 от 19.03.2014 г. по в.ч.гр.д. № 494 /2014 г. на Варненски окръжен съд, г.о.
Осъжда Ж. Д. Ж. да заплати на М. Д. Ф. сумата 750 (седемстотин и петдесет) лева за процесуално представителство в настоящото производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.