2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 323
С., ,09,05,2011 г.
2
Република България, май две хиляди и
Върховният касационен съд на Търговска колегия, I т.о., в закрито заседание на единадесета година, в състав:
2
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело №947/2010 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Д. К. от [населено място], Б. област, против решение от 13.04.2010 г. по гр.д. № 11269/2008 г. на СГС в частите, с които: 1. касаторът е осъден да заплати на В. Р. от С. сумата 1 134.03 лв. на основание чл.86 ЗЗД за периода от ПТП 19.09.2007 г. до исковата молба 7.10.2008 г., 2. потвърждава първоинстанционното решение в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Р. сумата 447.68 лв. лихва за забава, както и за разноските., 3.касаторът е осъден за държавни такси, и 4. „относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, определено в противоречие с чл.52 ЗЗД, доколкото пряко влияе върху разм|ера на мораторната лихва, за която неоснователно деликвента е осъден“.
С обжалваното решение се: 1. Осъжда ЗК У. АД да заплати на Вл.Р. сумата 7 500 лв. на основание чл.226,ал.1 КЗ, обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 19.09.2007 г., ведно със законната лихва от исковата молба 7.10 2008 г., 2. Осъжда К.К. да заплати на Р., на основание чл.86 ЗЗД, лихва за забава върху обезщетението да периода от 19.09.2007 г. до 7.10.2008 г., 3. Оставя в сила решението на СРС в частите, с които: а/касаторът е осъден да заплати на Р. лихва за забава в размер на 447.68 лв., б./ този иск е отхвърлен за размера от 1581.71 лв. до 2 370 лв., в/ е отхвърлен иска на Р. срещу ЗК У. АД за неимуществени вреди за сумата от 10 000 лв. до 15 000 лв., г/Р. е осъден да заплати на ЗК У. АД юр.възнаграждение 440 лв., д/Р. е осъден да заплати на К. разноски 840.91 лв., 4.0съжда Р. да заплати на У. АД 440 лв. юр.възнаграждение, а на К. 280.30 лв. разноски за въззивната инстанция, 5. Осъжда У. АД да заплати д.такси на СРС и на СГС, 6. Осъжда К.К. да заплати д.такси на СРС и СГС. Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която е отхвърлен иска на Р. срещу К. за неимуществени вреди.
ВКС-1 т.о, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът се е произнесъл по евентуално съединените искове на увредения срещу застрахователя и делинквента.
Решението се обжалва само от делинквента и само в частта по евентуалния иск
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, което е инкорпорирано в касационната жалба, се твърди, че въпросът при ангажиране отговорността на застрахователя, че законната лихва се дължи от датата на непозволеното увреждане, а не от исковата молба, /както в случая/, бил решен в противоречие с практиката на ВКС и се решавал противоречиво от съдилищата.
Налице е задължителна практика на ВКС, че при иск по чл.226,ал.1 КЗ, с оглед разпоредбата на 84,ал.З ЗЗД, законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена от увреждането, без да е необходима покана – Р 126/2.10.2009 г. по т.д. № 290/2009 г. на II т.о., Р № 100/13.11.2009 г. по т.д. № 92/2009 на I т.о. и др. Тук следва да се има предвид и разпоредбата на чл.223, ал.2,изр.2 КЗ, която прецизира друга хипотеза. Наличието на задължителна практика на ВКС, по смисъла на т.2 ТР 1/2009 ОСГТК, изключва приложно поле на чл.280,ал.1,т.2 ГПК, т.е. приложното поле по чл.280,ал.1,т.1 ГПК в подобен случай изключва Приложното поле по чл.280,ал.1,т.2ГПК.
материалноправен случаи по цитираните решения и обжалваната част, който да даде
Обаче, така формулираният от касатора правен въпрос не е по иска по който той е осъден, тъй като се касае за друг обективно съединен иск с друга правна квалификация между други страни в която част решението не е обжалвано, поради което е влязло в сила. Следователно, липсва обективен и субективен идентитет на разрешението конкретния правен спор в възможност за преценка за наличие на противоречие с практиката на ВКС.
Застрахователят ЗК У. АД не е обжалвал решението в частта, с която е осъден да заплати на В. Р. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.226,ал.1 КЗ, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 7.10.2008 г., /а не на ПТП 19.09.2007 г./. И той няма интерес да направи това. Доколко поради това, делинквента-касатор е осъден да заплати лихва за забава, /върху обезщетението за което е осъден застрахователя/, за периода от ПТП 19.09.2007 г. до исковата молба 7.10.2008 г., не е предмет на изложението. Но същественото е, че в случая няма приложение чл.206,ал.2,изр.2 ГПК-отм., сега чл.2|1,ал.2 ГПК, че при отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл. И няма приложение, защото в случая е обратното-решението по главния иск не се атакува и в тази част решението е влязло в сила.
Доколко решението е правилно по смисъла на чл.281,т.З ГПК, не е предмет на това производство по реда на чл.288 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК, поради което затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-1 т.о.
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно въззивно решение от 13.04.2010 г. по 11269/2008 г. на СГС в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
на
№