Определение №324 от 1.10.2015 по гр. дело №2808/2808 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 324

София, 01.10.2015 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на първи юни две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова гр. дело № 2808 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 26062 от 26.02.2015 г., подадена от М. Х. Д. чрез адвокат И. Т. С. от САК и насочена против решение № 476 от 22.01.2015 г. на Софийски градски съд, ІV „д” г.о., постановено по в.гр.д. № 3819/2015 г.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна, отговаря на изискванията по чл.284, ал.1 и ал.2 ГПК и е придружена от изложение по чл.280, ал.1 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответникът по касация В. Г. К. чрез адвокат М. В. от САК е депозирал отговор на касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК, като възразява срещу наличието на основание за допускане на касационното обжалване, както и срещу основателността й. Претендира присъждането на разноски.
По наличието на основание за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното въззивно решение, постановено при условията на чл.294 ГПК, е потвърдено решението от 09.01.2012 г., постановено по гр.д.№ 20635/2011 г. на Софийски районен съд, 52 състав, с което са отхвърлени предявените от М. Х. Д. срещу В. Г. К. искове, а именно: с правно основание чл.30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазената част от наследството на Х. Ф. В., починал на 15.01.2010 г. и намаляване на завещателното разпореждане, извършено в полза на В. Г. К. във формата на саморъчно завещание от 28.04.2006 г., и с правно основание чл.69, ал.1 ЗН за допускане до делба на апартамент на втори етаж в жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица], със застроена площ от 71 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня и клозет, заедно с югоизточното избено помещение и заедно с 1/3 идеална част от подпокривното пространство, 8 кв.м. от стълбището на сградата и 37/100 идеални части от общите части на сградата и от дворното място.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел от фактическа страна, че към момента на откриване на наследството на Х. Ф. В., в същото са били включени освен ? идеална част от процесния апартамент (съобразно съдебната спогодба по гр.д.№ 6992/1984 г. по описа на СРС, 43 състав), също така и поне трите описани в представената с отговора на исковата молба разписка от 07.09.2010 г. движими вещи. От текста на завещанието не се установява тези движими вещи да са предмет на саморъчното завещание, нито чрез тълкуването му може да се направи такъв извод, поради което е прието, че завещателното разпореждане не е универсално, а е частно такова – завет по смисъла на чл.16, ал.2 ЗН. Това от своя страна, при съобразяване разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 04.02.2005 г. по тълк.д.№ 1/2005 г. на ВКС, ОСГК и т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по тълк.д.№ 3/2013 г. на ВКС, ОСГК, както и задължителните указания, дадени с отменителното решение на ВКС по гр.д.№ 2959/2013 г. на ВКС, І г.о. по реда на чл.294, ал.1, изр.2 ГПК, е мотивирало съда да приеме, че в случая по отношение на М. Х. Д. отсъства материалната предпоставка по чл.30, ал.2 ЗН за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството, оставено от баща й Х. Ф. В.. Изложено е, че ползващият се от частното завещателно разпореждане В. Г. К. няма качеството на наследник по закон по смисъла на чл.30, ал.2 ЗН, доколкото призовани към наследяване са двете дъщери на Х. Ф. В. – касаторката М. Х. Д. и С. Х. К., майка на ответника по касация. По тази причина касаторката е следвало да приеме наследството по опис, посредством което да установи включените в наследствената маса имущества, права и задължения. Същата не е ангажирала доказателства, нито изобщо твърди да е сторила това, поради което предявеният иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН е преценен като неоснователен, от което следва извод за неоснователност и на обусловения от него иск за делба.
При преценка за наличието на основания по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на ВКС намира, че в случая не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по следните съображения:
Както в касационната жалба, така и в изложението по чл.284, ал.3 ГПК касаторката е развила своето несъгласие с формираната от въззивния съд правораздавателна воля, без да формулира правни въпроси, отговарящи на разясненията, дадени с т.1 на ТР 1/2009 г. на ОСГТК. С това тълкувателно решение е прието, че касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Не е задължително този въпрос да се обхваща от обективните предели на силата на присъдено нещо на решението (касационното обжалване е допустимо и по правни въпроси, касаещи преюдициални правоотношения, обуславящи спорното право, по които не се формира сила на присъдено нещо, освен ако не са предявени чрез инцидентен установителен иск), но е задължително въпросът да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Върховният касационен съд не разполага с правомощие да изведе такъв въпрос от текста на касационната жалба или от изложението по чл.284, ал.3 ГПК, доколкото подобно действие би влязло в пряко противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес. При отсъствието на конкретно формулиран въпрос касационният съд не може да прецени дали е налице хипотеза в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска.
С оглед настоящото произнасяне и на основание чл.81 ГПК касаторката следва да заплати на насрещната страна сумата 800 лв. – разноски за защита пред ВКС.
По изложените съображения състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба с вх.№ 26062 от 26.02.2015 г., подадена от М. Х. Д. чрез адвокат И. Т. С. от САК и насочена против решение № 476 от 22.01.2015 г. на Софийски градски съд, ІV „д” г.о., постановено по в.гр.д. № 3819/2015 г.
ОСЪЖДА М. Х. Д. ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. К. сумата 800 (осемстотин) лева разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top