4
гр. д. № 181/2017 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 324
София, 01.06.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 181/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 396 от 20.10.2016 г. по гр. д. № 202/2016 г. Великотърновски окръжен съд е отменил решение № 1133 от 17.12.2014 г. по гр. д. № 1820/2014 г. на Великотърновски районен съд и вместо с него е постановил решение по съществото на спора, с което е отхвърлил предявения от Е. П. Г. и Й. М. И. срещу Х. Х. С., В. Д. К. и П. Д. Б. иск за делба на нива с площ от 17.496 дка, представляваща имот № 090003 в м. „Б.” и нива с площ от 17.015 дка, съставляваща имот 101002 в м. „П.” по картата на възстановената собственост в [населено място], [община].
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е постъпила касационна жалба от ищците Г. и И., чрез процесуалния им представител адв. С. от АК-Велико Търново с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпросите: – следва ли да се приеме, че е налице упражняване на фактическа власт върху земеделски имотите при отдаване на земите под наем на трети лица, без да се изследва продължителността и непрекъснатостта на отдаването под наем; – следва ли да се приеме, че сключването на договор за наем с трети лица на основание ЗАЗ от единия съсобственик на земеделски земи, означава че той упражнява фактическа власт върху тях и по този начин отрича правата на останалите съсобственици, а получаваната от тях рента съставлява дар от сключилия договора; – когато касационната инстанция е върнала на въззивната инстанция делото за ново разглеждане с указания, касаещи неправилно разпределяне на доказателствената тежест, следва ли решението на новия състав да бъде в защита на обратната теза, без да бъдат обсъдени новите събрани доказателства. В изложението не е посочено и обосновано нито едно от основанията по чл. 280, ал.1, т. т. 1-3 ГПК.
Ответницта Х. С. в отговора на касационната жалба, поддържа, че не е налице основание за допускане на касационна проверка, както и касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че нивите, делба на които се иска, са били възстановени по реда на ЗСПЗЗ на Т. К. М., който е общ наследодател на страните по делото. Той е сключил със сестра си П. К. М. на 19.07.1994 г. предварителен договор за продажба на нивите, като й е предал владението върху тях.
Т. М. е починал на 15.01.1995 г. и е оставил за наследници сестрите си П., племенница Е. Г. от сестра Д. и С.. П. М. е починала 2000 г. и е оставила за наследница Х. С., дъщеря. С. И. е починала 1998 г. и е оставила за наследници син Й. И. и внуци от починала дъщеря М. – В. К. и П. Б..
Със събраните гласни доказателства при новото разглеждане на делото от въззивния съд е установено, че фактическа власт върху земеделските земи е упражнявала П. на основание сключения предварителен договор за покупко-продажба, като ги е предоставила за обработване от ЗК „ З.” [населено място]. На тази кооперация земите са били отдадени за ползване от брат й М., косвено доказателство за което е сключения от него със сестра му П. също на 19.07.1994 г. договор за прехвърляне на вземането, което той е имал към кооперацията. След смъртта на П. дъщеря й Х. е продължила да владее имотите, която ги е отдавала под аренда на земеделска кооперация „Ал С. 94”, което е установено с представените договори от 26.11.2008 г. и от м. 23.10.2012 г., двата за срок от по пет години, като на нея е изплащана уговорената аренда. Свидетелката Т., която е била главен счетоводител на кооперацията, установява, че договорите са сключвани от Х., която е давала част от арендата на Е. Г., но размерът е определяла тя. Никой от наследниците на Т. М. не е сключвал договори за аренда на земите. Установява, че владението е осъществявано от Х. непрекъснато, а преди това от майка й.
Въз основа на така установените факти съдът е направил извод, че възражението на Х. С., че имотите не са съсобствени, тъй като тя е придобила правото на собственост върху тях на оригинерно основание давностно владение, е основателно. Поради сключения предварителен договор за продажба при откриване на наследството, останало от общия наследодател Т. М., то не е включвало владението на земеделските земи. Това владение е осъществявано от сестра му на основание сключения предварителен договор, а след смъртта й от нейната дъщеря. На него не се е противопоставил никой от наследниците на наследодателя. Даването на част от получения доход от земите на Е. Г. е представлявало акт на дарение, а не получаване на дял от рентата на основание сключен договор. В полза на Х. С. е изтекъл десетгодишния давностен срок по чл. 79, ал.1 ЗС към датата на предявяване на иска на 11.06.2014 г., поради което тя се легитимира като изключителен собственик на имотите. Те не са съсобствени, поради което предявеният иск за делба е неоснователен.
Първият въпрос не обуславя общо основание за допускане на касационна проверка. Съдът е обсъдил наличието на двата елемента от фактическия състав на придобивния способ давностно владение – владението с двамата му елемента субективен и обективен и срокът, в което е упражнявано и е приел за установено, че то е започнало от сключване на предварителния договор през 1994 г. и е продължило до предявяването на иска.
Вторият въпрос се отнася до обосноваността на изводите на съда. Той не съставлява разрешен материалноправен или процесуален въпрос, обосновал правните изводи на съда, поради което не може да бъде определен като общо основание за допускане на касационна проверка. Този въпрос може да бъде основание за отмяна на решението при допусната касационна проверка – чл. 281, т. 3 ГПК.
Последният въпрос не съставлява правен въпрос, а хипотеза. От формулировката може да се изведе процесуалния въпрос за задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства. Съдът е изпълнил това свое задължение. В изпълнение на дадените от ВКС указания за разпределяне на доказателствената тежест и събиране на доказателства е извършил тези процесуални действия, след което е обсъдил установените с тях факти и въз основа на това е формирал правните си изводи.
В допълнение липсата на посочване на конкретно основание за допускане на касационна проверка и мотивирането му е достатъчно основание такава да не бъде допусната.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторите Е. П. Г. и Й. М. И. ще бъдат осъдени да заплатят на ответницата по касация Х. Х. С. направените от нея разноски за касационното производство за правна защита и съдействие, установени с договор за правна защита и съдействие от 14.12.2016 г., сключен с адв. Р. И. от АК-Гарбово и възлизащи на сумата 500.00 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 396 от 20.10.2016 г. по гр. д. № 202/2016 г. Великотърновски окръжен съд.
ОСЪЖДА Е. П. Г. ОТ С. К. и Й. М. И., двамата със съдебен адрес [населено място], [улица], вх. В, ет. 2, чрез адв. И. С. да заплатят на Х. Х. С. от [населено място] ливада, [улица], [община] сумата 500.00 (петстотин) лева, разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: