О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 324
гр. София, 12.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1440 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. К. Т., [населено място], срещу определение от 21.01.2015г. по в.ч.гр.д. № 9/2015г. на Окръжен съд – Монтана, в частта, с която след отмяна на определение на Районен съд – Монтана, постановено на 11.12.2014г. по гр.д. № 70260/2014г., е оставена без уважение молбата на Н. Д. К. за освобождаване от внасяне на депозит по назначена от първоинстанционния съд съдебно – икономическа експертиза в частта над 150 лева до 300 лева. Срещу същия съдебен акт е подадената частна касационна жалба от Н. Д. К., която е върната, като просрочена, с разпореждане от 29.04.2015г. на Окръжен съд – Монтана, което не е обжалвано.
В касационната частна жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно, поради което се иска отмяната му и уважаване изцяло на молбата за освобождаване на Н. К. от внасяне на разноски за експертизата.
Ответникът, [фирма], поддържа, че жалбата е недопустима на основание чл.274, ал.4 ГПК вр. чл.280, ал.2 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт и от лице, по отношение на което не е налице правен интерес от обжалване.
С разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК вр. чл.280, ал.2 ГПК са изключени от обхвата на касационния контрол определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а именно постановените от въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв.
С оглед предмета на спора – вземания, произтичащи от сключен между страните кредит – абсолютна търговска сделка по чл.286, ал.2 ТЗ вр. чл.1, ал.1 ТЗ, определящ търговския характер на делото, и цените на всеки от предявените обективно съединени искове / 2715,13 евро – главница, 800,84 евро – договорна лихва и 151,61 евро – наказателна лихва/, всяка от които не надхвърля 10 000 лева, на основание чл.274, ал.4 ГПК вр. чл.280, ал.2 ГПК, атакуваното въззивно определение не подлежи на касационен контрол. Недопустимостта на частната жалба произтича и от липсата на правен интерес от обжалване от частния жалбоподател, Д. Т. на отказ да се освободи изцяло друга страна в процеса от задължението за внасяне на разноски.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.274, ал.4 ГПК вр. чл. 280, ал. 2 ГПК,
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, на основание чл.274, ал.4 ГПК вр. чл.280, ал.2 от ГПК, подадената от Д. К. Т. частна касационна жалба срещу определение от 21.01.2015г. по в.ч.гр.д. № 9/2015г. на Окръжен съд – Монтана, в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от страните с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК, в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.