О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 324
[населено място], 14.04.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 1565/2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №102 от 19.11.2014 г. постановено по в.т. д. № 253/2014 г. на Бургаския апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Бургаския окръжен съд решение № 70 от 3.04.2014 г. по т. д. № 53/2014 г., е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] иск по чл. 422 ГПК иск за признаване за установено, че Й. И. Е. не дължи на банката, в качеството си на кредитополучател по договор за кредит за покупка на недв. имот от 8.11.2005 г. и допълнително споразумение към него от 4.12.2009г. сумата 190 575.47евро главница, 41 212.92 евро договорна лихва за времето от 8.10.2009г. до 10.11.2011г., сумата от 20 813.47 евро наказателна лихва за времето от 13.10.2010г. до 10.11.2011г., както и законна лихва върху главницата, считано от 11.11.2011г., за което вземане има издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 9922/2011г. на Бургаския районен съд.
В касационната жалба се поддържа неправилност и недопустимост на въззивното решение. Според касатора неправилно съдът е отменил изцяло решението на първоинстанционния съд, вместо само за вземанията, които са с ненастъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Поддържа, че с връчване на поканата за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител на длъжника банката е упражнила субективното си потестативно право да направи кредита предсрочно изискуем, което означава, че към датата на предявяване на установителния иск по чл.422 ГПК предсрочната изискуемост на кредита е настъпила.
В касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочен като значим въпросът: Изискуеми ли са вземанията за лихви и неустойки, които са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и са включени в извлечението от счетоводните книги в процедурата на установителния иск по чл.422 ГПК? Поддържа, че въпросът решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 139 от 5.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на І т. о на ВКС, ТК. Приложено е и решение №63 постановено по т.д. № 169/2014г. на Бургаския апелативен съд и решение № 2276 по т.дело № 3982/2014г. на САС, за които няма данни да са влезли в сила.
Ответникът по касация Й. И. Е. заявява становище за недопускане на касационното обжалване. Излага съображения, че решението на БАС е съобразено изцяло с т.18 на ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Д. по делото отговор от същия съдържа и доводи за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение и отхвърли предявения от [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземане за суми по договор за кредит, въззивният съд е приел, че банката не е реализирала правото си за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Апелативната инстанция се е съобразила с т.18 на ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС , че кредитът става предсрочно изискуем не само с факта на неплащането на определен брой вноски по договора, но и с упражняването от кредитора на правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. Банката следва изрично да заяви, че упражнява правото си за предсрочна изискуемост на кредита, което волеизявление трябва да достигне до длъжника – кредитополучател и да предхожда подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съдът не е споделил становището на банката, че с предявяване на иска по чл.422 ГПК предсрочната изискуемост на кредита е настъпила и този факт трябва да се вземе предвид от съда на основание чл.235, ал.3 ГПК.
Настоящият състав не установява данни за недопустимост на обжалваното решение. Касаторът се позовава на недопустимост на решението без да излага аргументи, поради което следва да се обсъдят критериите за селектиране на касационната жалба.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
Настоящият състав намира, че касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато. Поставеният от касатора материалноправен въпрос не може да бъде определен като обуславящ изхода на делото съобразно задължителните указания, дадени в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Не осъществява общия селективен критерий въпрос, по които няма произнасяне от въззивната инстанция и на които отговор в обжалваното решение не е даден. С такъв довод въззивният съд не е бил сезиран от [фирма] в първоинстанционното и въззивното производство, поради което съдът не е дължал произнасяне. Тъй като въпросът няма обуславящо за изхода на спора значение, на основание т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК, ВКС не дължи произнасяне по допълнителния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК/ решението на САС няма данни да е влязло в сила, поради което не съставлява съдебна практика/. За пълнота следва да се отбележи, че решението на въззивният съд не е в противоречие с решение №139/5.11.2014г. постановено реда на чл.290 ГПК по т.дело №57/2012г. на ВКС, ТК според което, в хипотезата на т.18 от ТР № 4/2013 г. когато предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита не е била надлежно обявена, изискуеми са само вземанията, представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания, които са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и са включени в представеното извлечение от счетоводни книги. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение и извлечението от счетоводните книги по настоящото дело главницата и договорната лихва са посочени като глобални суми, на основание именно предсрочната изискуемост на кредита. Банката-кредитор не е упражнила надлежно правото си да направи кредита предсрочно изискуемост, поради което към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК не е налице изискуемо вземане за заявените суми.
На ответника по касация ще следва да се присъдят документираните в договор за правна помощ от м.ІV.2015г. разноски / адвокатско възнаграждение/ за изготвения отговор на касационната жалба в размер на 2500 лв.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №102 от 19.11.2014 г. по в.т. д. № 253/2014 г. на Бургаския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Й. И. Е. ЕГН [ЕГН] разноски /адвокатско възнаграждение / в размер на 2500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: