О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 324
София, 15.07. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………….………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1633 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК – във вр. чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 10130 от 21.V.2019 г. на М. Д. П. от [населено място], Столична община, подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от САК, против определение № 1520 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, от 7.V.2019 г., постановено по гр. дело № 5273/2018 г., с което е била оставена без уважение молбата й за изменение на постановеното по същото дело въззивно решение № 593/12.ІІІ.2019 г. в частта му за разноските, присъдени за първоинстанционното производство в полза на ответното по преките й искове „Застрахователно дружество „Бул Инс” АД-София в размер на сумата от 1 323 лв., посредством намаляването им до размер на 383 лв. както и за увеличаване на дължимото от този застраховател за процесуалния й представител по пълномощие възнаграждение за първоинстанционното производство, посредством увеличаването му от присъдените 519 лв. – на 678 лева .
Поддържайки общо оплакване за неправилност на атакуваното определение на САС, частната жалбоподателка П. претендира отменяването му и постановяване на акт по съществото на искането й с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК от настоящата инстанция в горния смисъл.
По реда на чл. 275, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба „Застрахователно дружество „Бул Инс” АД-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното определение на САС за отказ да бъде изменено постановеното от него въззивно решение № 593/12.ІІІ.2019 г. по същото гр. дело № 5273/2018 г. в частта му за разноските в производството пред първостепенния съд. Инвокиран е довод, че въззивният съд правилно е пресметнал размера на разноските, които следва да се дължат.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в образуваното пред САС производство по второто предложение на този законов текст /за изменение на въззивното решение в частта му за разноските пред първата инстанция/, настоящата частна жалба на М. Д. П. от [населено място], ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е основателна.
Съгласно т. 24 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 6/5.ХІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., когато въззивният съд се е произнесъл по отправено към него искане по чл. 248 ГПК, той за първи път е разгледал въпроса за съдебноделоводните разноски, поради което неговото определение ще подлежи на директен контрол, тъй като в този случай Върховният касационен съд се произнася като втора инстанция по отношение на така постановеното определение. Следователно, ако за първи път въззивният съд се е произнася по направените разноски, неговото определение ще подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
За да откаже да измени решението си в частта му за отговорността на страните по спора за разноски, направени в производството пред първостепенния съд, въззивната инстанция е приела, че при депозиране на въззивна жалба, без да е било развито производство по чл. 248 ГПК пред долния съд, решението на СГС не е влязло в сила в частта му за разноските- противно на твърдението на молителката в искането й по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, както и че при промяна в изхода на спора САС ще дължи по свой почин, служебно, изменение на размера на възложените в тежест на всяка от страните разноски. Но без да има право да променя възприетия от първата инстанция размер на разноските като обща стойност, а „само въз основа на последната да ги разпредели съобразно новоприетия резултат от делото и без да извършва компенсация, когато такава не е била надлежно поискана”.
Констатира се в тази връзка на плоскостта на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзката й с разпоредбата на чл.38, ал. 2, изр. 2-ро от Закона за адвокатурата /в редакцията на първия текст към датата на подаване на исковата молба по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.)/, че при дължимо в полза на адвокат В. Й.. Н. от САК възнаграждение в размер на 865 лв. за резултата на уважен пряк иск срещу застраховател за сума 20 000 лв. (двадесет хиляди лева), нему е било присъдено възнаграждение в размер на 1 130 лв. – или 300 лв. по-малко от онова, което минимално му се дължи според Наредбата. При уважаване от въззивния съд на претенция по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) в размер на 12 000 лв., този размер на възнаграждението, дължимо на адвоката Н. от САК, е следвало да се намали пропорционално на разликата от 8 000 лв., за която искът е бил отхвърлен. Докато в действителност САС е намалил това възнаграждение на 519 лв., вместо от 1 130 лв. да го намали до размер на сумата 890 лв., определен според същия алгоритъм на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. /в редакцията на текста, действала към датата 3.ХІІ.2015 г., когато делото е било заведено/. Вместо увеличение до размер на 890 лв. обаче, в процесния случай частната жалбоподателка М. П. претендира това увеличение в полза на процесуалния й представител по пълномощие за първата инстанция /СГС/ да се ограничи до 678 лв. (шестстотин седемдесет и осем лева). При съобразяване на точния смисъл на разпоредбата на чл. 6 ГПК, атакуваното определение на САС, постановено в производството по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, ще следва да се отмени и така дължимият на основание чл. 38, ал. 2, изр. 2-ро ЗА размер на адвокатското възнаграждение в полза на адв. В. Й.. Н. от САК за първоинстанционното производство по делото пред Софийския градски съд ще следва да се увеличи на 678 лв. /ШЕСТСТОТИН СЕДЕМДЕСЕТ И ОСЕМ ЛЕВА/. Ответното по прекия иск на частната жалбоподателка застрахователно дружество „Бул Инс” АД-София ще следва – на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2, изр. 2-ро ЗА – да бъде осъдено да заплати на адв. В. Й.. Н. от САК допълнително разликата от 159 лв. (сто петдесет и девет лева).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 1520 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, от 7.V.2019 г., постановено по гр. д. № 5273/2018 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯВА решение № 593 на САС, ГК, 1-ви с-в, от 12.ІІІ.2019 г., постановено по гр. дело № 5273/2018 г. В ЧАСТТА МУ ЗА РАЗНОСКИТЕ, с която застрахователното дружество „Бул Инс” АД-София е било осъдено, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати за първоинстанционното производство пред СГС адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 2, изр. 2-ро от Закона за адвокатурата в размер на 519 лв. (петстотин и деветнадесет лева), КАТО УВЕЛИЧАВА СЪЩИЯ на 678 лв. (шестстотин седемдесет и осем лева) И ОСЪЖДА застрахователното дружество „Бул Инс” АД /ЕИК[ЕИК]/ със съдебен адрес в [населено място], бул. „Джеймс Баучер” № 87, ет. ІІ, да заплати допълнително на адвокат В. Й. Н. от САК с кантора в [населено място], ул. „Денкоглу” № 7, ет. ІV, ап. #9, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 38, АЛ. 2, изр. 2-ро от Закона за адвокатурата, във вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, разликата в размер на СУМАТА от 159 лв. (СТО ПЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТ ЛЕВА) – за осъщественото процесуално представителство на М. Д. П. от [населено място], обл. София-град, в първоинстанционното производство по делото пред СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2