3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 324
С., 17.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 3274/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място], чрез адв.Д. С. – АК – [населено място], срещу Решение №420 от 07.03.2014 г. по т.д. №2539/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 274 от 24.01.2013 г. по т.д. №195/ 2012 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което [фирма] – [населено място] е осъдено да плати на [фирма] – [населено място] 9863.67 евро – неплатени лизингови вноски и лихви за м.ІV,V,VІ и VІІ.2009 г.; 623.68 лв. – данък върху МПС и 1675.20 лв. – две застрахователни вноски, със законната лихва върху сумите 7937.94 евро, 623.68 лв. и 1675.20 лв., считано от датата на исковата молба 26.03.2012 г. до окончателното изплащане, които суми се дължат по Договор за цесия, с който е прехвърлено на [фирма] вземането на ”Интерлиийз” към [фирма] по Договор за лизинг № 7066/С/30.11.2007 г., с оплакване за неправилност и необоснованост. В Молба – касационни основания жалбоподателят поддържа оплакване за неправилност и сочи, че САС с определението си се е произнесъл от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, и в нарушение на материалния закон, което обосновава с довод за явно използване от съдебния състав на служебно положение и извършено престъпление. Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението; за налагане на поредната корупционна схема, като са налице нарушения на ЗЗД, които правят цесионния договор нищожен, а приетото от съдиите от състава на САС счита, че е в нарушение на закона и е явна и фрапираща подкрепа на ищеца по делото, което буди недоумение; че са налице безспорни доказателства за явна предубеденост на съдебния състав към страната на жалбоподателя и действия – незачитане на закона – излизащи извън рамките на функционалния им имунитет, които оплаквания жалбоподателят обосновава със съображения за неправилност на решението. Жалбоподателят сочи и допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, както и оплакване за недопустимост на исковата молба; за неправилни действия на първоинстанционния съд, който е следвало да прекрати делото; за нищожност на договора за цесия; довод, че искът е недопустим, тъй като исковата претенция е предмет и на друг договор за същите транспортни средства, сключен при крайна нужда за жалбоподателя, като задължението припокрива това по процесния договор за лизинг; за недопустимост на делото поради уговорена с договора за цесия арбитражна кауза. Развива и съображения за неоснователност на иска, тъй като договорът за цесия не му е валидно съобщен, нищожен е поради идентичност на сумите с предхождащ договор за лизинг, без достоверна дата, като в договора за цесия не е уточнен периода на евентуалните задължения на жалбоподателя, поради което прави възражение за погасяването им по давност. Иска решението да се отмени.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място]- ищец по делото – по съображения, изложени в писмен Отговор, счита, че не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като жалбоподателят не е посочил правен въпрос, решен по делото, а изведените оплаквания съставляват касационни основания, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна. Ответникът по касационната жалба [фирма] – трето лице – помагач на страната на ищеца не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е уважен осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят не е посочил кой е релевантния за делото разрешен от съда правен въпрос, нито е изложил съображения защо поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от сочените допуснати от съда нарушения. Непосочването на релевантния правен въпрос е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда поддържаните допълнителни основания. Независимо от това, не е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, съображения в подкрепа на което жалбоподателят не излага. Изискването на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №420 от 07.03.2014 г. по т.д. №2539/2013 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 1000 лв. – разноски за касационната инстанция – адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: