6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 324
[населено място] ,18.06.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесети май, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 3094/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Тимекс БГ„ООД против решение № 1742/09.07.2018 г. по т.д.№ 2378/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 139/19.01.2018 г. по т.д.№ 9067/2016 г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение е отхвърлен предявеният от „Тимекс БГ„ООД против Министерство на вътрешните работи иск, с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД, за осъждане ответника да заплати обезщетение за забава в изпълнение на задължението за връщане на предоставената от ищеца гаранция от 83 844 лева, по договор от 29.06.02009 г. за доставка на лазерни принтери, в размер на 56 278,85 лева, за периода 11.02.2010 г. – 02.09.2016 година. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди несъобразена специфика на съдебното предявяване на извършено извънсъдебно прихващане, неразпределена доказателствена тежест в процеса, като последица от неизпълнение на задължението за изясняване на релевантните факти и правната квалификация на направените възражения, непроизнасяне по всички доводи във въззивната жалба. Страната счита, че съдът неправилно е приел, че съществуващ между страните правен спор – този по т.д.№ 584/2010 г. на СГС – съставлява основание за задържане на гаранцията до влизане в сила на решение по същия, въпреки формираната сила на пресъдено нещо по т.д.№ 1133/2011 г. на І т.о. на ВКС, относно частично прекратената с изпълнение облигационна връзка и незаконосъобразността в действията на противната страна по разваляне на договора в неизпълнената му част, по реда на чл.87 ал.1 ЗЗД. Намира неправилно неотчетена разликата между „право на удържане„ и „право на задържане” на гаранцията, по смисъла на чл.20 от сключения договор. В цялост, касаторът намира напълно необоснован извода за възникнало в полза на ответника право да задържи гаранцията в рамките на процесния период.
Ответната страна – Министерство на вътрешните работи – не е депозирало становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Между страните по спора е сключен договор за доставка на лазерни принтери, съгласно клаузите на който и в обезпечаване отговорността за изпълнението на „Тимекс БГ„ ООД, в качеството на доставчик, е предоставена гаранция в размер на 83 844 лева. В исковата молба се твърди едностранно разваляне на договора от МВР, след частичното му изпълнение.Във връзка с дължимо възнаграждение за частично изпълнение е образувано т.д.№ 122/2010 г. на Софийски градски съд, приключило с уважаване на предявения от изпълнителя иск. В същото производство Министерство на вътрешните работи е предявило насрещен иск за 55 896 лева – сума съставляваща разликата между размера на дължима от изпълнителя неустойка по чл.24 ал.2 от сключения договор – за неизпълнение и внесената от същия гаранция от 83 844 лева, като тази сума по гаранцията Министерство на вътрешните работи е заявило, че извънсъдебно е прихванало с непредявената с насрещния иск част от вземането от неустойка. Насрещният иск, отделен в самостоятелно производство – т.д. № 584/2010 г. на СГС – е отхвърлен, поради недоказано вземане на възложителя от неустойка по чл.24 ал.2 от сключения договор. Претенцията за забава е заявена за периода от 11.02.2010 г. / датата на подаване насрещния иск, с който е заявено извънсъдебно прихващане с дължима от изпълнителя неустойка / до 02.09.2016 г. / датата на възстановяване на гаранцията от възложителя /.
Ответникът е противопоставил възражение, основано на чл.20 ал.6 от сключения договор, според която разпоредба възложителят задържа гаранцията за изпълнение на договора, ако в процеса на неговото изпълнение възникне спор между страните, до приключването му по взаимно съгласие или с влязло в сила съдебно решение. Спорът по т.д.№ 584/2010 г. на СГС се визира като такъв, съставляващ основание за задържане на гаранцията, до влизане в сила на съдебното решение по същия. Тъй като връщането на гаранцията не е уговорено с изричен срок,според ответника вземането от същата следвало да се счита изискуемо след покана, каквато е отправена до възложителя на 01.09.2016 г., поради което и с връщане на гаранцията на 02.09.2016 г. същият не счита, че е изпаднал в забава. Противопоставено е и евентуално възражение за изтекла погасителна давност, за периода 11.02.2010 г. – 14.12.2011 г. .
За да потвърди отхвърлителното първоинстанционно решение, въззивният съд , вкл. с препращане на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния, е приел за основателни възраженията на ответника, основани на чл.20 ал.6 от сключения договор във връзка със спора по т.д.№ 584/2010 г. на СГС и за настъпила изискуемост на вземането от гаранцията едва на 01.09.2016 г., с отправена след влизане в сила на съдебното решение по спора, предмет на т.д.№ 584/2010 г. на СГС, покана до възложителя. С оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд, очевидно въззивният е споделил довода ,че паричната гаранция подлежи на връщане само при точно изпълнение на договора, каквото, предвид частичното му в случая изпълнение, не е налице. Отделно е изложено съображението, че извънсъдебното възражение за прихващане не е произвело действие. Действието на договора, предвид предходно постановените решения по т.д. № 122/2010 г. и т.д.№ 584/2010 г. на СГС, е п р и е т о з а п р о д ъ л ж а в а щ о з а ц е л и я у г о в о р е н с р о к – до 30.12.2010 г., като не са ангажирани доказателства договорът да е прекратен предсрочно. Към момента на изтичане на срока, обаче, вече е бил налице спор относно точното изпълнение на „Тимекс БГ„ ЕООД / чл.24 ал.2 от договора урежда именно неустойка за неизпълнение /.
Следователно, съобразно извършеното препращане по чл.272 ГПК, въззивният съд е приел, че за периода 11.02.2010 г. – 30.12.2010 г. основанието за задържане на гаранцията е действието на сключения между страните договор, чието изпълнение – във всяка негова част – гаранцията обезпечава, а след тази дата – основанието за задържане на гаранцията е възникналия спор относно точното изпълнение на „Тимекс БГ„ЕООД , до приключването на който, с влязло в сила решение, основанието за задържане на гаранцията е разпоредбата на чл.20 ал.6 от договора.Обоснован е и паралелен извод за изискуемост на вземането от гаранционната сума след покана, отправена едва на 01.09.2016 г.. П р е д и в с и ч к о, неизяснено и недоказано по делото остава твърдяното от ищеца разваляне на договора / изрично отречено в предходно водените между страните производства /. Въззивното решение не съдържа мотиви за този решаващ факт, доколкото предоставената гаранция обезпечава изпълнението на договора по време на действието му.
В изложението по чл.280 ГПК касаторът е поставил следните въпроси : 1/ Допустимо ли е тълкуване на договор за обществена поръчка , което не се подчинява на правилата на чл.20 ЗЗД и е направено при очевидно пренебрежение към тълкувателните правила за избор на тълкувателен резултат / наред с тези за установяване на резултата и моделите на тълкуване /, довело до разширително и поправително тълкуване и явно повлияване на тълкувателния резултат от погрешното тълкуване на съда ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с постановени по реда на чл.290 ГПК решения по приложението на чл.20 ЗЗД / по т.д.№ 523/2008 г. на ІІ т.о., по гр.д.№ 856/ 2009 г. на ІV г.о. , т.д.№ 761/2008 г. на І т.о. , гр.д.№ 576/2017 г. на ІV г.о. , т.д.№ 1843 / 2013 г. на ІІ т.о. и т.д.№ 888/ 2009 г. на ІІ т.о. на ВКС /; 2/ Допустима ли е договорната компенсация, какви са формите и правните последици на изявление за осъществяване на акт на договорна компенсация, осъществен от страна по договор, която упражнява договорно право за прихващане на претендирано право на вземане за неустойка по чл.92 ЗЗД, преди да е настъпила ликвидността на вземането ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност, на основание чл.280 ал.2 пр.трето ГПК, обосновавана с касационните доводи за неправилност на въззивното решение.
Първият въпрос не удовлетворява изискването за правен, тъй като съдът не е тълкувал конкретна разпоредба от сключения между страните договор, като неясна, непълна или противоречаща на останалите клаузи на договора, нито страните са въвели такъв спор. Тезата на ищеца е била, че след компенсационното изявление на ответника, независимо че същото не е породило правни последици, като извършено с неликвидно вземане, паричната гаранция се е „трансформирала в плащане на несъществуваща неустойка„, поради което чл.20 ал.6 и ал.8 от договора не намират приложение спрямо сумата на същата. Ищецът не е противопоставил тълкуване на смисъла на чл.20 ал.6 от договора / напр. във връзка с чл.20 ал.5 /, като уреждащ право на задържане от възложителя на паричната гаранция, до разрешаването на всеки правен спор относно изпълнението на договора, но не и освобождаване от пропуснати ползи върху задържаната сума, в случай че претендираното неизпълнение бъде отречено, доколкото би липсвало „законно основание„ за задържането.Но и да би се споделило такова тълкуване , остава значим за изхода на спора момента на прекратяване на облигационната връзка – недоказан. Поради неудовлетворяване на общия е излишен коментар на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Вторият от въпросите също не удовлетворява общия селективен критерий, тъй като съдът не е съобразил правни последици на извънсъдебно прихващане / съдебно не е предявено /, а и изрично е коментирал ненастъпили такива, с оглед извършването му със спорно, неликвидно вземане. Необоснован е и допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като същата предпоставя посочването на неясна, непълна или противоречива правна норма, приложима към спора, породила противоречива съдебна практика или непротиворечива такава, но явяваща се неправилна, с оглед промяна на обществените условия или изменение на законодателството.
Очевидната неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 пр. трето ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение.Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен от действително вложения /извън тълкуването на неясна , противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност /. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, когато приложението й е обосновано от възприетата в решението фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или нарушение на процесуално правило, когато от отказа или нарушението е предпоставен решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационното обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод относно правното значение на факт, в разрив с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, установимо от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценка за неправилност, на основанията на чл.281 т.3 ГПК, но не и към очевидна неправилност. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281 т.3 ГПК, очевидната неправилност също предпоставя обосноваването й от страната, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281 т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание за селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършената последващо,по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните и действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
Касаторът не е обосновал очевидна неправилност, съобразно преждеизложеното. Същият изхожда от разбирането,че в периода на задържането на паричната гаранция облигационната връзка между страните не съществува, поради частично изпълнение на договора и разваляне по реда чл.87 ал.1 ЗЗД, в неизпълнената част / така в исковата молба /, но доказателства за това как е упражнено потестативно право на разваляне, кога и дали е произвело правни последици, не са събрани. Напротив, самият касатор се позовава на това, че спора по т.д.№ 584/2010 г. на СГС формира сила на пресъдено нещо по въпроса за непроизвело правни последици разваляне на договора от страна на възложителя.Формираната между страните сила на пресъдено нещо по предходното т.д.№ 122/2010 г. на СГС дело е по отношение дължимо възнаграждение за частично изпълнен договор и само се основава на решаващия мотив за непрекратено облигационно правоотношение, с едностранното волеизявление за развалянето му от възложителя. Аналогично, мотивите на първоинстанционния съд, към които въззивният съд препраща, не приемат за установено едностранно прекратяване на облигационното правоотношение преди изтичане срока на договора, преди който момент е възникнал правен спор по точното му изпълнение, съобразно буквалното съдържание на чл.20 ал.6 от договора, който не ограничава вида на „неточността„ до такава в качествено , а не и в количествено отношение.
Неправилност на решаващия извод, досежно приложимостта на чл.20 ал.6 от договора, като основание за задържане на гаранцията, поради противоречие на клаузата с правна норма или принцип, не е безспорно изводима от мотивите на въззивното решение, вкл. с препращането към първоинстанционното, на основание чл.272 ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1742/09.07.2018 г. по т.д.№ 2378/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: