О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 324
София, 19.05.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на десети май две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№774/2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]-гр.София, срещу решение №146 от 21.12.2016г., постановено по в.т.д.№337/2016г. по описа на Бургаски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение №376/8.08.2016г. по т.д.№462/2015г. на Бургаски окръжен съд.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС, според която е възможно установяване знание за увреждане на третото лице по чл.135 ал.1 изр.2 ЗЗД с косвени доказателства. Оспорва се извода на въззивния състав за недоказаност на знание за увреждане на приобретателя (втория ответник по делото Х. И.) като се твърди, че по делото са представени безспорни доказателства за знанието на приобретателя за наличието на парично задължение на прехвърлителя (първия ответник С. М.), произтичащо от договор за стоков кредит с ищеца [фирма]. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е формулирал следния материалноправен въпрос, за който твърди, че е от значение за изхода на делото и че е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №61/1.03.2016г. по гр.д.№4578/2015г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК (основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК):
„Кога е налице от страна на приобретателя знание по смисъла на чл.135 ал.1 изр.2 ЗЗД за увреждане на кредитора на отчуждителя по възмездна разпоредителна сделка като предпоставка за основателността на П. иск?”
В срока по чл.287 ал.1 ГПК са депозирани писмени отговори на касационната жалба от ответниците С. М. и Х. И.. В отговора на С. М. се поддържа, че поставеният от касатора въпрос не би могъл да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въпросът е неправилно формулиран и не е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Същевременно в отговора се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба с оглед липсата на касационни основания за отмяна на обжалваното решение и се претендират разноски за касационната инстанция. В отговора на Х. И. се иска недопускане на въззивното решение до касационно обжалване като се сочи, че поставеният от касатора въпрос не е значим за спора, тъй като въззивният съд е приел фактическа обстановка, различна от фактическите твърдения на касатора.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение въззивният състав от Бургаски апелативен съд е потвърдил решение №376/8.08.2016г. по т.д.№462/2015г. на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлен иска на [фирма] с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност по отношение на ищеца на два договора за покупко-продажба на недвижими имоти между С. Г. М., П. Д. М. и Х. И. И., сключени съответно с нот.акт №5 т.1 рег.№48 дело №3/2014г. на нотариус К. К. и с нот.акт№7 т.І рег.№54 дело №5/2014г. на нотариус К. К., до размер на притежаваните от С. М. 50% идеални части от продадените недвижими имоти.
Въззивният съд е приел за установено по несъмнен начин, че ищецът [фирма] има качество на кредитор на първия ответник С. Г. М., който е поръчител по договор за стоков кредит от 31.08.2012г., сключен между [фирма], чиито правоприемник е ищцовото дружество и [фирма] и [фирма]. Съдът е посочил, че вземането на кредитора по този договор е възникнало преди сключване на процесните договори за покупко-продажба, чиято недействителност се иска да бъде обявена на основание чл.135 ЗЗД, както и че С. М. е с признато качество на длъжник след проведеното производство по издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. На таза база съдът е направил извод, че атакуваните възмездни сделки попадат в приложното поле на чл. 135 ал. 1 ЗЗД, но с оглед възмездността на сделките, за да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредитора е необходимо както знание за увреждането му от страна на длъжника С. М., така и знание за увреждане от страна на приобретателя Х. И..
Въззивният състав е приел, че е налице знание на ответникът С. М. за съществуването на задължението към ищеца [фирма] като е акцентирал върху обстоятелството, че главен длъжник по договора за стоков кредит са две търговски дружества, чийто управител е именно С. М..
Според апелативния съд такова знание за приобретателя не е доказано по делото. Съдът е посочил, че от представените от ищеца косвени доказателства не се установява знанието на приобретателя за наличието на парично задължение, произтичащо от конкретен правопораждащ факт – в конкретния случай от договора за стоков кредит, сключен между ищцовото дружество и дружествата, чийто управител е С. М. и по който, той се е задължил като поръчител, в качеството му на физическо лице. В тази връзка и позовавайки се на решение №181/04.11.2016г. по т.д.№2372/2015. на ВКС, ІІ т.о. съдът е приел, че предявеният иск е неоснователен като е посочил, че поддържаните от ищеца в писмената му защита съображения и твърдения за знание за увреждане от страна на Х. И. биха били относими за евентуална нищожност на разпоредителните сделки при спор за тяхната привидност.
Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
На първо място формулираният от касатора въпрос: „Кога е налице от страна на приобретателя знание по смисъла на чл.135 ал.1 изр.2 ЗЗД за увреждане на кредитора на отчуждителя по възмездна разпоредителна сделка като предпоставка за основателността на П. иск?” не може да обоснове наличието на общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въпросът е зададен общотеоретично и като такъв същият не е обусловил конкретните изводи на съда съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г.по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. В контекста на осведоменост, знанието (което не е правно понятие) се преценява винаги конкретно, тъй като е свързано с възприемането на факти, информация и умения, придобити от конкретен субект. В тази връзка не може да бъде даден принципен отговор на въпроса кога е налице знание, извън конкретните обстоятелства свързани с конкретен субект на знанието.
Непосочването на значимия за спора правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Но дори да се приеме, че въпросът на касатора (само и доколкото е направено позоваване на решение №61/1.03.2016г. по гр.д.№4578/2015г. на ВКС, ІV г.о.), е свързан с възможността за установяване на знанието с косвени доказателства (процесуалноправен въпрос), то следва да се има предвид, че въпросът не е решен в противоречие с цитираната практика на ВКС. Въззивният състав е приел, че от доказателствата по делото не се установява в конкретния случай знанието на приобретателя по възмездните сделки Х. И. за наличието на конкретно задължение на прехвърлителя С. М. към неговия кредитор [фирма], произтичащ от конкретния договор за стоков кредит (а не че косвените доказателства са недопустими за установяване на знанието на приобретателя) и на тази основа, съобразявайки се в постановките в решение №181 /04.11.2016г. по т.д. № 2372/2015. на ВКС, ІІ т.о., съдът е обосновал извода за неоснователност на иска.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника С. М. разноски в размер на 800лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 10.03.2017г. Не следва да се присъждат разноски в полза на втория ответник Х. И., тъй като такива не са поискани в отговора му на касационната жалба.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №146 от 21.12.2016г., постановено по в.т.д.№337/2016г. по описа на Бургаски апелативен съд, ТО.
ОСЪЖДА [фирма] – ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] да заплати на С. Г. М. – ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] сумата 800лв. /осемстотин лева/- разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :