О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№324
гр. София, 19.06.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Красимир Влахов
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 5024 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №3426 от 17.05.2017г. по гр.д. № 14273/2016г. на Софийски градски съд в частта му, с която е потвърдено решение № 88 от 02.09.2015г. по гр.д.№ 20 761/2014г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявения от А. Д. К. против В. С. Д. иск за признаване правото на собственост по наследствено правоприемство и давностно владение в периода 2002 – 2014г. върху 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 00357.5358.677 в [населено място], на [улица], с площ 1013 кв.м.
В частта, с която е отменено прекратяването на производството по отношение на ответниците М. М., Д. З., С. З., В. М., Ц. С., Н. С., Б. С. и С. Н., и делото е върнато на районния съд за произнасяне по съществото на спора, въззивното решение е влязло в сила.
Касационната жалба е подадена от ищцата А. К. чрез пълномощника адв. Т.. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поставя въпросът: когато срещу първоинстанционното решение са подадени частна жалба и въззивна жалба, дали следва да се реши първо въпроса по частната жалба, а след това да се разглежда въззивната, доколкото от разрешаването на частната жалба зависи кои са надлежните страни по делото. Поддържа се, че по този въпрос няма съдебна практика.
Ответницата В. С. Д. е представила писмен отговор чрез пълномощника си адв.И., като изразява становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Ищцата е предявила пред районния съд иск за установяване правото си на собственост по наследство от своя баща и по давност върху 1/2 ид.ч. от поземления имот. Имотът е придобит от баба й Я. /А./ З. Х., по съпруг С. Д., въз основа на делбен протокол от 1946г. След смъртта на бабата имотът е наследен от сина й Д., баща на ищцата, починал 2002г. и неговата сестра – ответницата В. С. Д.. През 1999г. Д. С. Д. предявил иск за делба против сестра си, който бил отхвърлен като недоказан. Ищцата твърди, че от смъртта на баща си през 2002г. само тя владее имота и не е предоставяла достъп на никого от ответниците. Правният си интерес от предявяване на иска спрямо първите осем ответници ответници, ищцата черпи от това, че в издадени скици имотът е записан на общите наследодатели Ц. М. З., Д. З. Х. и А. С. Х., както че в декларации по чл. 14 ЗМДТ ответниците са декларирали спорния имот като част от по-голям такъв, който е съсобствен помежду им.
Ответницата В. С. Д. в писмения си отговор признава, че не е била допускана в имота, но счита, че не е загубила правото си на собственост. Останалите ответници в писмения си отговор заявяват, че нямат претенции към имот № 677, а са собственици на съседния имот № 680.
Софийски районен съд, със своето решение, е приел, че искът против ответниците М. М., Д. З., С. З., В. М., Ц. С., Н. С., Б. С. и С. Н. е лишен от правен интерес. Визираните от ищцата декларации по ЗМДТ се отнасят не до процесния имот, а до съседния нему. Тези ответници не оспорват, а признават правата на ищцата. Затова е прекратил производството по този иск.
Искът против В. С. Д. е отхвърлил по съображения, че не е доказано превръщането на държането на частите на ответницата във владение. Показанията на разпитания свидетел установяват ограждането на имота и полаганите грижи за него от ищцата и семейството й, но липсват данни от кой момент е отказан достъп на ответницата, а именно оттогава ищцата би могла да твърди, че владее имота само за себе си.
Софийски градски съд е сезиран с въззивна жалба срещу отхвърлянето на иска против В. Д. и с частна жалба срещу извършеното прекратяване на производството. Съдът е разгледал двете жалби едновременно и се е произнесъл с един акт – отменил е прекратяването като е приел, че вписването на имота като съсобствен в издадените скици по ЗКИР може да бъде поправено само с представяне на влязло в сила решение за установяване на грешка или непълнота на вписването. Затова е счел, че ищцата има интерес да установи правата си спрямо тези ответници. Наред с това, Софийски градски съд е потвърдил първоинстационното решение за отхвърляне на установителния иск против В. Д., като е споделил изводите на първата инстанция, че придобиването по давност на чуждите идеални части следва да бъде съпроводено с доказване на едностранни действия, преобръщащи държането във владение. В случая липсват доказателства именно за момента, от който ищцата е започнала да свои имота изцяло, т.е. да владее за себе си идеалната част на ответницата.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Единственият повдигнат правен въпрос е свързан с начина на процедиране на въззивния съд, когато е сезиран с частна жалба и с въззивна жалба срещу две части на решението. Извършеното от Софийски градски съд произнасяне по двете жалби с един акт не е в нарушение на процесуалните правила. В случая е видно от исковата молба, че претенциите на ищцата против ответницата В. Д. и против останалите ответници, макар и да касаят един недвижим имот, са самостоятелни, тъй като произтичат от различни основания и съответно различен е интересът от предявяването им. Искът против В. е обоснован с придобиването по давност на получената от нея по наследство 1/2 ид.ч. от имота. Докато искът против другите ответници цели отстраняване на допусната грешка в кадастралната карта чрез записването на имота като собствен на общите наследодатели, вместо на прекия наследодател. Ето защо, липсва сочената от ищцата връзка на зависимост между претенциите, така че да е необходимо да се разреши първо въпросът за допустимостта на едната и едва тогава да се разглежда основателността на другата. Изтъкнатите доводи, че по този начин съдът няма да може да цени изявленията на осемте ответници, признаващи осъществяваното от ищцата владение, нямат отношение към мотивите на съда, обусловили отхвърлянето на иска против В. Д.. Фактическата власт на ищцата е безспорна; спорът е за наличието на намерение за своене спрямо целия имот и неговото демонстриране пред другия съсобственик, така че да се постави началото на давностно владение. Към ответниците по реда на чл. 176 ГПК е бил поставен въпрос относно твърдението, че имотът не е внасян в ТКЗС и не подежи на възстановяване, на който те не са се явили да отговорят. Въпросът няма отношение към подлежащите на доказване обстоятелства по иска против В. Д..
При горните изводи следва да се откаже достъп до касационен контрол.
В полза на ответницата следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №3426 от 17.05.2017г. по гр.д. № 14273/2016г. на Софийски градски съд в обжалваната от А. Д. К. част, с която е потвърдено отхвърлянето на предявения от нея против В. С. Д. установителен иск за собственост на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 00357.5358.677 по кадастралната карта и регистри на [населено място].
ОСЪЖДА А. Д. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [жк], [жилищен адрес] да заплати на В. С. Д. от [населено място], [жк], вх.А, ап.19 сумата 500 /петстотин/ лева разноски по делото за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: