7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 324
[населено място] , 21.06.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на четвърти юни, през две хиляди и осемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 721/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на С. Б. и А. Б. против решение № 317/15.11.2017 г. по т.д.№ 463/2017 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е о б е з с и л е н о, като недопустимо, решение № 173/24.03.2017 г. по т.д.№ 83/2012 г. на Окръжен съд Пловдив, в частта , в която са отхвърлени предявените от С. Б., А. Б. – в лично качество и като правоприемник на Н. Б., и Б. Д. искове против [фирма] , за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства по партидата на дружеството в търговския регистър, извършено със съдебно решение № 3775/10.06.2005 г. по ф.д.№ 1767/ 2003 г. на Пловдивски окръжен съд – относно вписано разпределение на дружествените дялове поравно между съдружниците Р. Б. и Б. С. и изменение на дружествения договор, съобразно взетите решения от ОС на съдружниците от 27.05.2005 г., относно увеличението на капитала и разпределението на дружествените дялове, както и за признаване за установено по отношение на ответника , че след увеличението на капитала на дружеството от 5 000 лева на 60 000 лева, вписано с предходно упоменатото решение, разпределението на дяловете между съдружниците е : Б. С. – 50 дяла по 50 лева , а Р. Б. – 1150 дяла по 50 лева, съответно е п р е к р а т е н о производството по така предявените искове. Касаторите считат решението неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.Не се сочат конкретни нарушения на съдопроизводствени правила, при това със съществено за правния резултат значение, нито се сочат фактите, при възприемането на които съдът е приложил превратно правила на логиката, науката и опита.В подкрепа на извода за вписване на несъществуващо обстоятелство касаторите се позовават на значението на факта на невнесена от съдружника Б. С. ,по намирателна сметка на дружеството, съответна част от увеличението на капитала, кореспондираща на равен с този на съдружника Р. Б. дял от капитала, респ. на факта на изцяло внесена от съдружника Р. Б. парична вноска, кореспондираща на цялото увеличение на капитала. Считат ирелевантен факта на призната нищожност на договора, сключен между Н. Б. и С. А.,с който първата е прехвърлила на втория 17 дружествени дяла от наследени от същата 50 дружествени дяла от по 600 лева от капитала на [фирма] – притежание на съдружника,нейн наследодател – Р. Б., която нищожност е прогласена с влязло в сила решение № 146 по гр.д.№ 76/2013 г. на Районен съд – Нова Загора.
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неформулиране на правен въпрос и необоснованост на формално посочения в трите хипотези на чл.280 ал.1 ГПК допълнителен селективен критерий.
Върховен касационен съд,първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по предявените искове, с правно основание чл.29 ЗТР – установяване вписването на несъществуващо обстоятелство – вписаното по партидата на дружеството–ответник в търговския регистър разпределение на дружествените дялове от капитала по равно между съдружниците Б. С. и Р. Б. /починал/ и изменението на дружествения договор, съобразно увеличението на капитала – до 60 000 лева, разпределен в 100 дяла по 600 лева всеки – въззивният съд е приел, че ищците нямат правен интерес от воденето на исковете, тъй като и в случай на уважаването им, в правната им сфера не биха настъпили търсените, декларирани с исковата молба, правни последици , предвид действието ex nunc на заличаването на вписването. Ищците, като приобретатели на притежаваните от Р. Б. дружествени дялове, по силата на частно правоприемство от неговата наследница Н. Б., а А. Б. и като правоприемник по наследяване,претендират, че разпределението на капитала на дружеството е 1150 дяла по 50 лева – за Р. Б. и 50 дяла по 50 лева – за Б. С., в който смисъл оспорват вписаното разпределение по равно на по 50 дяла от по 600 лева за всеки от съдружниците Б. С. и Р. Б.. Според въззивният съд, заличаването на атакуваното вписване би възстановило капиталовия статус на дружеството – 5 000 лева, при равно дялово участие от по 50 дяла за всеки. Следователно и като последица от предявените по чл.29 ЗТР искове не би могло да се постигне целената от ищците правна последица – разпределение на увеличения, в резултат на решенията на ОС от 27.05.2005 г., капитал, в различно от равното участие на всеки от съдружниците съотношение.
За да обезсили първоинстанционното решение по предявените искове,с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, за установяване , че след увеличението на капитала разпределението на дружествените дялове между съдружниците е 50 дяла от по 600 лева – за Б. С. и 1150 дяла от по 600 лева – за починалия впоследствие Р. Б. , въззивният съд е счел, че същите са недопустимо последващо / с молба към допълнителната искова молба / съединени с исковете по чл.29 ЗТР, което е самостоятелно основание за прекратяване производството по същите. Независимо от това е изложил и съображения за недопустимост и на друго основание : касае се за искове , предявени в защита на членствени права – чл.71 ТЗ – активно процесуално легитимирани по които са единствено съдружниците, каквито ищците не са.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторите са формулирали въпроса: Има ли наследник на починал съдружник право с установителен иск да търси установяване за себе си на по-голям наследствен дял, чрез установяване на по-голям дружествен дял на починалия съдружник от вписания размер в Търговския регистър? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – поради противоречие с реш.№ 129 по ф.д.№ 81/1997 г. на ВКС, опр.№ 464 по ф.д.№ 25/1996 г. на V г.о. на ВС, решение № 161 по т.д.№ 28/2010 г. на І т.о. на ВКС, както и в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Касаторите са посочили и казуална съдебна практика на СГС, която след изменението на чл.280 ал.1 ГПК / обн. ДВ бр.86 от 27.10.2017 г./ е неотносима към обосноваване на допълнителните селективни критерии. Сочат също решение № 5 по конст. дело 2/2008 г. на Конституционния съд, като обосноваващо допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса: Има ли правото на собственост и на наследяване право на защита и следва ли при наличие на правен интерес съдът да се произнася по същество за защита? Касаторите сочат и основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.2 пр.трето ГПК – „ очевидна неправилност„, поради отказ на съда да даде защита на конституционното право на ищците на собственост.
Тезата на ищците за притежаван от наследодателя Р. Б. по-голям дружествен дял се основава на твърдението за фактически заплатена парична сума от същия, кореспондираща на 1 150 дяла – увеличението на капитала на дружеството от 100 дяла по 50 лева / 5 000 лева / до 100 дяла от по 600 лева / 60 000 лева / , независимо от липсата на решение на съдружниците Б. С. и Р. Б., за различно от равното разпределение на дяловете от капитала разпределение. От фактически невнесена от съдружника С. сума, кореспондираща на дружествените му дялове след увеличението, се извежда несъществуването на обстоятелството за придобити от същия 50 дяла от по 600 лева след увеличението, респ. притежавани толкова от Р. Б., вместо кореспондиращи на действително заплатените от същия 1 150 дяла по 50 лева / въпреки че стойността на 1 дял,съгласно решението от 27.05.2005 г. е 600 лева, а не 50 лева /. Съдът е приел, че искът за вписване на несъществуващо обстоятелство, предпоставящ при уважаването му заличаване на вписването занапред, не би довел до целената от ищците правна последица: наследяване на 1 150 дружествени дяла по 50 лева , при това от увеличения капитал на дружеството – 60 000 лева. Заличаването би възстановило занапред равното съотношение между дяловете на съдружниците, с което е отречен и правния интерес от воденето на исковете по чл.29 ЗТР.
Никой от формулираните въпроси не кореспондира с решаващите мотиви за обезсилване на първоинстанционното решение по предявените по чл.29 ЗТР искове. Въззивният съд е отрекъл тяхната допустимост с оглед конкретно декларирания от ищците правен интерес,а въпрос относно същия не е поставен и обоснован.Неудовлетворяването на общия селективен критерий изключва необходимостта от коментар на допълнителните селективни критерии.
Първият от въпросите е относим към решаващите мотиви на въззивния съд по недопустимост на установителните искове за установяване притежавани от починалия съдружник Р. Б. дружествени дялове от капитала на [фирма] в размер , различен от вписания в търговския регистър, т.е. за установяване притежавани от наследодателя Р. Б. 95,83 % от капитала на [фирма],противно на вписването за това обстоятелство.Практически въпросът се свежда до отговор възможно ли е това установяване , без заличаване вписването в търговския регистър на обстоятелствата по увеличението на капитала, размера на дружествените дялове и тяхното разпределение, чиято последица би било съответно удовлетворяване имуществени права от наследяването на дружествени дялове на починалия съдружник Р. Б., различни от вписаните. Въпросът ,обаче, е формулиран в аспект на установяване лични права на ищците, като приобретатели на дружествени дялове на починал съдружник, докато петитумът на предявените искове предпоставя установяване права на починалия съдружник, даващо и допълнително основание за коментар относно наличието на правен интерес от предявяване на искове с такъв предмет, като се съобрази , че самите ищци / изключая А. Б. частично / се легитимират като притежатели на дружествени дялове по силата на частно правоприемство от наследницата на починалия съдружник – Н. Б.. В този смисъл, въпросът не кореспондира с предмета на предявените искове, като отделно от това отговор на същия не би бил от естество да обоснове сам по себе си различен правен резултат, доколкото установителните искове по чл.124 ал.1 ГПК съдът е счел за недопустими преди всичко на процесуално основание – като последващо обективно съединени извън допустимите в процеса фигури – обратен, насрещен, иск на главно встъпилото лице. Дори да се приеме за удовлетворен общия селективен критерий, не се явява обоснован допълнителния такъв по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Цитираните съдебни актове по чл.290 ГПК не разглеждат настоящата хипотеза – на оспорване вписаното разпределение на дружествени дялове от капитала на дружество с ограничена отговорност, без атакуване на самото вписване, основано на формално удостоверена при същото воля на съдружниците, и от лице, което не е съдружник в дружеството. Формалното цитиране на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не удовлетворява изискването за обосноваване на този допълнителен селективен критерий, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Вторият от въпросите е напълно ирелевантен, тъй като не кореспондира с решаващите изводи на въззивния съд, отричащ процесуалноправната легитимация на трети спрямо съдружниците и дружеството лица, да оспорват разпределението на дружествените дялове от капитала на дружеството, вписано съобразно материализираната воля на съдружниците и без същата да би била атакувана като опорочена. Реализацията на имуществени права въз основа на придобити по наследяване или след прехвърляне от наследник на починалия съдружник / в случая / дружествени дялове, е единствено последица на търсената с установителните искове защита, без самата тя да е отречена с въззивното решение. Защитата на правото на собственост във въпроса, както и в решението на Конституционния съд, обосноваващо допълнителния селективен критерий, е изведена абстрактно, без съобразяване със спецификата на конкретния спор, което изключва правния характер на въпроса.
Не се обосновава и основание за допускане на касационното обжалване съгласно чл.280 ал.2 пр.трето ГПК. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение.Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен от действително вложения / извън тълкуването на неясна , противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност /. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна, когато приложението й е обосновано от възприетата в решението фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или нарушение на процесуално правило, когато от отказа или нарушението е предпоставен решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационното обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод относно правното значение на факт, в разрив с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, установимо от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценка за неправилност, на основанията на чл.281 т.3 ГПК, но не и към очевидна неправилност. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281 т.3 ГПК, очевидната неправилност също предпоставя обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281 т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание за селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършената последващо,по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните и действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
В случая „ очевидната неправилност„ е обосновавана с нарушение на конституционно гарантираното право на собственост – извод, който не би могъл да бъде изведен директно от съдържанието на въззивното решение, по изложените по-горе съображения, тъй като не личното право на собственост на ищците е предмет на спора, а легитимацията им да оспорят чуждо такова – притежаваните от починалия съдружник дружествени дялове от капитала на О. – от съществуването на което черпят собствените си имуществени права. По отношение този предмет на спора въззивното решение не се явява в нарушение на императивна правна норма или правен принцип.
Следователно, не е налице основание за допускане на касационното обжалване.С оглед изхода на спора, на ответната страна следва да се присъдят разноските, направени за касационното производство. Тъй като в производството по чл.288 ГПК не се осъществява инстанционен контрол, присъждане на разноски, направени в предходни инстанции, с оглед изхода на спора, е недопустимо. Същото е следвало да се претендира по реда на чл.248 ГПК пред съответния съд,а в случай на несъгласие с произнасянето му, по реда на обжалването.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 317/15.11.2017 г. по т.д.№ 463/2017 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА С. Б. и А. Б., на основание чл. 81 вр. с чл.78 ал.3 ГПК, да заплатят на [фирма] направените в настоящото производство разноски,в размер на 1 000 лева – платено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :