О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 324
ГР. София, 22.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 7.03.16 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №655/16 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. З. срещу въззивното решение на Русенски окръжен съд /ОС/ по гр.д. №634/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от [фирма] и [фирма] срещу касаторката иск по чл.56 ЗН, като е унищожен отказът й от наследството на нейната майка Е. Д., вписан в книгата за откази от наследство на РС Бяла с рег. №9/29.04.13 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на недопустимост на въззивното решение, поради предявяване на иска след изтичане на едногодишния срок от узнаването на кредитора за отказа по чл.56, ал.2 ЗН. Намира, че решението е постановено и в противоречие с практиката на ВКС – осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Противоречието е с ТР №1/13 г. ОСГТК, в което е прието, че ограниченията в дейността на въззивната инстанция не следва да се прилагат и в хипотеза, когато осъществяването на въззивните функциии при защита на правата на някои частноправни субекти е дължимо и в публичен интерес. В тези случаи служебното начало има превес над диспозитивното начало. Затова законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на страните в процеса.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват: Сроковете по чл.56, ал.2 ЗН са преклузивни, текат от различен момент и завеждането на иска след изтичането на който и да е от двата срока води до недопустимост на иска и на постановеното по него решение. Едногодишният срок по чл.56, ал.2 ЗН, на изтичане на който се позовава касаторката, тече от деня на узнаване от кредитора на отказа от наследство и преценката за изтичането му е фактическа – извършва се от съда въз основа на твърденията на страните и доказателствата по делото, събрани за установяване на соченото в закона начало на този срок / р. по гр.д. №1400/09 г. на четвърто г.о. и опр. по ч.гр.д. №119/09 г. на четвърто г.о. на ВКС/. В случая, според въззивния съд, ищците са посочили в исковата молба, че са узнали за отказа от наследство, направен от ответницата / сега касатор/ на 21.07.14 г. Ответницата в отговора на исковата молба не е възразила по това обстоятелство – чл.131,1 ал.1, т.4 ГПК, и респ. не е посочила пред първата инстанция доказателства за друга, по ранна дата, поради което е загубила възможност да го направи по –късно. По тези съображения въззивният съд не е обсъждал възраженията на ответницата по иска относно началният момент на срока по чл.56, ал.2 ЗН, направени във въззивната й жалба с искане за прилагане на посочено изпълнително дело, което е оттеглено в съд. заседание.
Същите възражения се правят и сега в касационната жалба и изложението към нея, с довода, че въззивният съд и служебно е следвало да следи за преклузивния срок за предявяване на иска, като предпоставка за допустимостта му, установена в обществен интерес.
Съдът следи за допустимостта на иска с оглед наличието на предвидените в закона абсолютни процесуални предпоставки / каквато е преклузивният срок за завеждането му/ при висящност на делото във всички инстанции – соченото от касаторката ТР №1/13 и ТР №1/19.02.10 г.. Началото на срока, обаче, се определя въз основа на твърдяните и доказани от страните обстоятелства. Ищците са посочили в исковата си молба дата, на която са узнали за отказа от наследство, спрямо която искът е заведен в срок. Представили са и доказателства във връзка с твърдяния момент на узнаване на отказа. Ответницата не е оспорила тези им твърдения в срока по чл.131, ал.1 ГПК, нито по реда на ал.2 е представила доказателства за друг начален момент на срока. Затова възможността да оспори обстоятелствата по узнаване на отказа от наследство от страна на ищците и да представи доказателства във връзка с оспорването е преклудирана – чл.133 ГПК, както е приел и въззивният съд..
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Русенски окръжен съд по гр.д. № 634/15 г. от 15.10.15 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: