O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 324
София, 24.06.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 606 /2019 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба с вх. № 10508/26.11.2018 год. на Д. П. Д. от [населено място], подадена чрез адв. Ж. Д. от АК – Х. в качеството ? на процесуален представител срещу Решение № 372 от 17.10.2018 г. по въззивно гр. дело № 437/2018 г. на Окръжен съд – Велико Търново.
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и следв. ГПК е потвърдил Решение № 233/19.03.2018 г. по гр.д. № 1153 по описа на Районен съд – Велико Търново, в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.346 ГПК вр. чл. 31, ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение за ползата от която е бил лишен като съсобственик на процесния недвижим имот, в размер на сума от 7 130 лв.(седем хиляди сто и тридесет лева).
С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281, т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1 т. 1 ГПК по въпроса : Следва ли в производството по иска по чл. 31, ал.2 ЗС неползващият съсобственик – ищец да установява факта на недопускането му до общата вещ, за да има право на обезщетение за лишаването му от нейното ползваме и следва ли ползващият съсобственик – ответник, за да се освободи от отговорност, да предложи на съсобственика си да ползва вещта според правата му в съсобствеността и да му осигури възможността реално да упражнява това свое право, с довод, че по така формулираните въпроси въззивния съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС обективирана в Решение № 119/11.03.2009г. по гр.д. № 3204/2008 г. на II – г.о. на ВКС, и Решение № 269/18.10.2013 г. по гр.д. № 1282/2012 г. на IV – г.о. на ВКС.
По делото, в срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касацията А. П. Д., чрез процесуалният си представител адв. Д. Д. от АК – В. Т., в който се поддържа, че касационната жалба е недопустима и изцяло неоснователна. Претендират се разноски, към отговора на касационната жалба е приложен договор за правна защита и съдействие.
Съставът на ВКС – второ отделение на гражданската колегия след преценка на наведените с касационната жалба основания по чл. 280, ал.1 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в срок по чл. 283 ГПК и с оглед данните за предмета на делото на гражданското дело – заявените във втората фаза на делбата осъдителни искове по сметки с цена надвишаваща минималния праг от 5000 лв., намира същата за процесуално допустима.
За да отхвърли претенцията на Д. Д. по чл.31, ал.2 ЗС срещу А. Д. по сметки, за заплащане на сумата в размер на 7 130 лв. обезщетение за лишаване на ползване на процесния недвижим имот, въззивния съд е споделил напълно изводите на първоинстанционния съд, че не са налице доказателства ответникът да е препятствал ищеца да упражни правото си да ползва своята част от имота, правилно първоинстанционния съд бил приел, че не са налице всички предпоставки за уважаване на претенцията за заплащане на исканото обезщетение. Решението на първоинстанционния съд било съобразено с ТР № 7/02.11.2012 г. по т.д. № 7/2012 г на ВКС.
След преценка на посочените с изложението основания за допустимост на касационното обжалване, настоящия състав на ВКС намира, че касационното обжалване не може да бъде допуснато на поддържаното основания по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
С задължителните разяснения по ТР № 7 от 2.11.2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че „лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове.“
Постановените въпроси с изложението на касатора следва ли в производството по иска по чл. 31, ал.2 ЗС неползващият съсобственик – ищец да установява факта на недопускането му до общата вещ, за да има право на обезщетение за лишаването му от нейното ползваме и следва ли ползващият съсобственик – ответник, за да се освободи от отговорност, да предложи на съсобственика си да ползва вещта според правата му в съсобствеността и да му осигури възможността реално да упражнява това свое право, не могат да се квалифицират като правни въпроси, който не почиват изцяло на постановките и дадените задължителни разяснения на ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, поради което не може да се приеме наличие на основание за допускане на касационно обжалване по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Доколкото по конкретни въпроси е налице обобщена в тълкувателно решение съдебна практика по приложение на конкретна правна норма, то постановените решение на ВКС по чл. 290 ГПК, макар и да са в смисъл, който се отклонява от задължителната съдебна практика, не могат да служат за база на селекция, когато въззивното решение е съобразено със задължителната практика.
Дали спорната вещ ( недвижим имот ) се ползва само от единия от съсобствениците, в обема на неговите права в съсобствеността, е фактически въпрос, който следва да бъде установен като конкретни данни по делото, наред с въведени в тази насока твърдения, като основание на предявения иск по чл. 31, ал. 2 ЗС. За да се освободи от отговорност, ответникът следва да предложи на съсобственика да ползува вещта лично според правата му в съсобствеността и да му бъде осигурена възможността реално да упражнява това свое право. При надлежно събрани доказателства, според които ответникът по иска живее и ползва съсобственият имот, но не са налице данни да е препятствал другия съсобственик да ползва имота според правата му, следва, че ищецът – касатор не е изпълнил процесуалното си задължение (съобразно чл.154 ал.1 ГПК) да установи факта, че ответникът не му осигурява достъп до съсобствения имот, което от своя страна изключва възможността да се уважи претенция по чл. 31 ал.2 ЗС.
По направеното от ответниците по касацията искане за присъждане на разноски.
Настоящият състав намира, че същите са дължими съгласно разпоредбите на чл. 81 ГПК и чл. 78, ал. 3 ГПК и предвид изхода на делото – а именно постановено определение по чл. 288 ГПК за недопускане на касационно обжалване. Същите следва да се присъдят в претендираният размер от 500 лв. ( петстотин лева) като доказани, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 22.01.2019 година – л. 20.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, Върховният касационен съд – състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба с вх. № 10508/26.11.2018 г. подадена от Д. П. Д. чрез адв. Ж. Д. Д. от АК – Х., като процесуален представител срещу Решение № 372 от 17.10.2018 г. по въззивно гр. дело № 437/2018 г. на Окръжен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА Д. П. Д., с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място] [улица], ет.2, ап.4 да заплати на А. П. Д., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], разноски в размер на 500 лв. (петстотин лв.) направени в касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: