О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 324
София, 26.09.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИЯ ИВАНОВА
Членове: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 2999/2017 година.
Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. И. Б. против определение № 144 от 10. 05. 2017 г. по гр. д. № 3963/2015 г. на ВКС, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане подадена от К. И. Б., в качеството му на [фирма], молба за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на решение от 20. 01. 2010 г. по в. гр. д. № 2070/2009 г. на Софийски градски съд, недопуснато до касационно обжалване с определение от 26. 09. 2013 г. по гр. д. № 2685/2013 г. на ВКС, IV г.о. Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му.
Ответните страни по частната жалба – Министерство на правосъдието и държавата, представлявана от министъра на финансите, не изразяват становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е подадена в срок, от лице имащо право на жалба, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съответства на изискванията на чл. 275, ал.2 ГПК и е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената молба по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, за отмяна на решение от 20. 01. 2010 г. по в. гр. д. № 2070/2009 г. на Софийски градски съд, недопуснато до касационно обжалване с определение от 26. 09. 2013 г. по гр. д. № 2685/2013 г. на ВКС, съставът на ВКС е приел същата за недопустима, тъй като е подадена след изтичане на предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК преклузивен срок.
Този извод е законосъобразен.
Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК тримесечният преклузивен срок за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради наличие на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно, започва да тече от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или в който е могъл да се снабди с новото писмено доказателство.
В случая, молителят е искал отмяна на влязлото в сила въззивно решение на основание нови писмени доказателства – съдебно решение от 19. 03. 2012 г. по гр. д. № 2238/2011 г. на САС, ГО, недопуснато до касационно обжалване с определение № 539 от 15. 09. 2014 г.(с което [фирма] е осъдено, на осн. чл. 49 ЗЗД, да заплати на К. Б. обезщетение за имуществени вреди), справка за кредитополучател № БНБ-114092/07. 10. 2014 г., издадена от Централен кредитен регистър на основание Наредба № 22/16. 07. 2009 г. за Ц. (според която няма данни за просрочия по активни и погасени кредити и за нови кредити за последните 60 месеца преди издаването й, но след 31. 10. 2009 г.), както и на основание факта, че още на 27. 01. 1999 г. молителят бил погасил изцяло и предсрочно кредитните си задължения към [фирма] и били закрити сметките му по кредитите към банката. Относно първото писмено доказателство /цитираното решение на САС/ молителят е могъл да узнае за влизането му в сила и да се снабди със същото още на 16. 09. 2014 г. – той е бил страна /ищец/ в производството, по което е постановено въззивното решение, а определението на ВКС по чл. 288 ГПК е обявено на 15. 09. 2014 г. С второто писмено доказателство /справката от Ц./ молителят е могъл да се снабди след 16. 07. 2009 г., на основание и по реда на чл. 21-24 от посочената по-горе наредба. Твърдението в частната жалба, че с писмо изх. № 94КК-0156 от 19. 04. 2010 г. на БНБ от молителя било „укрито“ съществуването на Централен кредитен регистър и същият бил уведомен, че БНБ няма правомощия за установяване кредитен статус на кредитополучател е неоснователно – приложеното към частната жалба писмо не обективира изявления в посочения смисъл, нито съдържа отказ за издаване на справка за кредитна задлъжнялост и текущо състояние на активни и просрочени кредити. А обстоятелството, че на 27. 01. 1999 г. били погасени кредитните задължения на молителя към [фирма] му е било известно още на тази дата, от която е възникнала и обективната възможност за снабдяване с писмено доказателство за погасяване на дълга. Молбата за отмяна е подадена на 06. 01. 2015 г., след изтичане на тримесечния срок и правилно е преценена за просрочена и недопустима.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 144 от 10. 05. 2017 г. по гр. д. № 3963/2015 г. на ВКС, ІV г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: