5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 324
Гр. С., 27.04.012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия отделение в закрито заседание на осми ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 63/2011 г.
Производството е по чл. 288 във вр.с чл. 280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] подадена чрез процесуалния му представител адвокат Л.Ц. от АК-Б. срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 284/07.10.2010 г. постановено по в.гр.д.№ 683/2010 г. С това решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Великотърновския районен съд № 360/19.04.2010 г. по гр.д.№ 4185/2009 г., с което е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор иск срещу [фирма] гр.В.Т. и Т. П. Б. от [населено място], които да бъдат осъдени солидарно да заплатят сумата 5754 лева първият ответник-в качеството му на издател, а вторият – като поръчител по издадения в полза на ищеца запис на заповед от 22.07.2008 г.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото относно наличието на връзка между абстрактната сделка и предхождащи каузални правоотношения, което е довело до погрешни крайни изводи за неоснователност на предявения иск. Навежда доводи, че единствено опорочената форма на менителничния ефект може да бъде пречка за пораждане на действително задължение за авалиста, каквито данни по делото липсват.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 1 ГПК позовавайки се на приложени две решения на ВКС постановени по реда на отменения ГПК от 1952 г. както следва: р. № 221/15.04.2002 г. по гр.д.№ 677/2001 г. на І г.о. и р. № 1569/18.02.2004 г. по т.д.№ 2567/2002 г. на ІІ т.о. От съдържанието на изложението, което повтаря оплакванията за необоснованост могат да бъдат изведени следните релевантни за спора материалноправни въпроси: 1. Налице ли е материалноправна обвързаност между процесния запис на заповед и сключения между ищеца и първия ответник договор за продажба на стоки на консигнация и в тази връзка – подлежи ли на изследване връзката с каузалната сделка при редовен от външна страна менителничен ефект. 2. При изпълнение на каузалната сделка от страна на издателя на записа на заповед, може ли авалистът да противопостави това възражение на приносителя на менителничния ефект и погасяват ли се всички менителнични задължения по ефекта.
Ответниците по касационната жалба чрез процесуалния си представител адвокат Т. Т. от АК-Г. поддържат становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни. Претендира заплащане на направените в касационното производство съдебни разноски в размер на сумата 500 лв.–двокатско възнаграждение по представения към отговора договор за правна защита и съдействие от 10.01.2011 г.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл. 280 ал.1 ГПК при спазване указанията дадени в ТР №1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд потвърдил първоинстанционното отхвърлително решение,като е направил извода за неоснователност на предявения от касатора иск да бъдат осъдени солидарно двамата ответници да заплатят сумата 5754 лева по процесния запис на заповед от 22.07.2008 г., по който първият ответник е издател, а вторият – авалист. За да постанови акта си окръжният съд е приел, че записът на заповед е издаден като обезпечение на задължения по конкретна каузална сделка – договор за продажба на консигнация на ел.уреди на обща стойност 5754 лв., по която сделка ответното дружество е доказало възражението си, че е изпълнило задълженията си към ищеца-превело е стойността на продадените стоки на доставчика, като му е върнало обратно останалите непродадени стоки, за което е съставен двустранно подписан приемно-предавателен протокол, който не е оспорен от страните по делото. При тези фактически данни е направен решаващия извод, че с погасяване на задължението по каузалната сделка поради изпълнение на длъжника отпадат задълженията по издадения запис на заповед обезпечаващ изпълнението на тази сделка, тъй като гаранционната му функция е била изпълнена.
При тези данни поставения от касатора правен въпрос подлежи ли на изследване връзката с каузалната сделка при редовен от външна страна менителничен ефект е релевантен за изхода на делото. По отношение на този въпрос обаче, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК. Постоянна и непротиворечива е съдебната практика на ВКС, че независимо от абстрактния характер на записа на заповед при възникнал спор и направено възражение от страна на издателя е необходимо да се установи каузалното правоотношение, респ. съществуването на основното вземане, което записът на заповед обезпечава. В тази връзка след проверка редовността на записа на заповед от формална страна, съдът по същество проверява факта и обстоятелствата свързани с изпълнението на задълженията по каузалната сделка, съответно – дали вземането по тази сделка съществува или не. В този смисъл са р. № 113/04.10.2010 г. по т.д.№ 1074/2009 г. на ВКС, ТК-І т.о.; р. № 102/25.07.2011 г. по т.д.№ 672/2010 г. на ВКС, ТК – ІІ г.о. и др. постановени по реда на чл.290 ГПК. В случая видно от данните по делото, постановявайки обжалваното решение окръжният съд не се е отклонил от цитираната задължителна съдебна практика на ВКС.
Според константната практика на ВКС относно правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса, независимо от процесуалното си качество, кредиторът следва да докаже факта, от който произтича вземането му /за обезпечаването на което е издаден процесния запис на заповед/, а длъжникът да докаже възраженията си – абсолютни /срещу формата и съдържанието на записа на заповед/ или лични – основани на отношенията с кредитора, включително погасяването на задълженията му. В този смисъл е р. № 102/25.07.2011 г. по т.д.№ 672/2010 г. на ВКС, ТК-ІІ т.о.; р. № 149/05.11.2010 г. по т.д.№ 49/2010 г. на ВКС, ТК-І г.о. и др. постановени по реда на чл.290 ГПК. Въззивният съд се е съобразил с цитираната съдебна практика. По конкретното дело е доказано правопогасяващото възражение срещу основанието, за което е издаден процесния запис на заповед, с който е бил задължен както издателя, така и авалиста, като отговорността им е солидарна-чл. 513 ТЗ. Независимо от самостоятелния характер на задължението на авалиста, той дължи същата по вид престация както и хонората, освен ако не е уговорено изрично отклонение от правилото на чл.485 ал.1 ТЗ чрез ограничаване на отговорността със срок или по отношение на част от дължимата сума, каквито данни в случая липсват. Поначало плащането от страна на прекия длъжник по менителничния ефект води до погасяване на всички менителнични задължения. Това важи и в случаите на останалите способи за погасяване на задълженията /сливане, опрощаване, новация, компенсация и т.н./. Въпреки абстрактния характер на записа на заповед, нищожността на правоотношението послужило като причина за издаване на ефекта или последващо отпадане на това правоотношение не могат да бъдат правно ирелевантни за менителничните правоотношения. Тъй като по волята на страните каузалните отношения и менителничното задължение представляват едно житейско единство, несправедливо би било при непораждане или отпадане на каузалното правоотношение да се иска изпълнение на менителничното задължение, защото по този начин кредиторът ще се обогати неоснователно. В този случай възражението има правопогасяващ ефект. Освен това в приложеното към касационната жалба решение № 1569/18.02.2004 г. по гр.д.№ 2576/2002 г. на ВКС, ТК-ІІ г.о., на което се позовава касатора е прието, че авалистът може да противопостави относителните възражения от каузалното правоотношение между хонората и приносителя ако докаже, че приносителят е недобросъвестен и е извършил злоупотреба с право. В този смисъл е и р. № 17/21.04.2011 г. по т.д.№ 213/2010 на ВКС- ТК ІІ т.о. постановено по реда на чл. 290 ГПК, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 1 и т. 2 ГПК. В случая видно от данните по делото ищецът е предявил прекия менителничен иск солидарно срещу издателя и авалиста въпреки знанието за безспорно установения факт, че задължението, което записът на заповед обезпечава вече не съществува, тъй като е налице изпълнение на задълженията по каузалната сделка от страна на купувача по договора за продажба на стоки на консигнация и кредиторът-продавач е получил обратно както непродадените електроуреди, така и стойността на тези, които са били продадени. При тези данни правилно с обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният иск.
Що се отнася до развитите от жалбоподателя оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност, това са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, като в полза на ответниците по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените и поискани от тях разноски по касационното производство в размер на сумата 500 лева адвокатско вазнаграждение по представения с отговора договор за правна защита и съдействие от 10.01.2011 г., поради което и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 284/07.10.2010 г. постановено по в.гр.д.№ 683/2010 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] на Т. П. Б., ЕГН[ЕИК], с адрес [населено място], община В.Т. общо сумата 500 /петстотин/ лева съдебни разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: