1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№324
София, 28.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Ваня Алексиева
ч. т. дело № 201/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от Г. Й. Н., Е. С. А. и А. С. Д., чрез процесуалния им представител адв. О. К. от САК, срещу определение № 2 497 от 11.11.2013 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр. д. № 2 310/2012 г., с което е оставена без уважение молбата им за допълване на въззивното решение в частта за направените от тях разноски в първоинстанционното производство.
Частните жалбоподатели считат, че обжалваното определение е неправилно. Молят да бъде отменен атакуваният съдебен акт и да им бъдат присъдени разноски за процесуално представителство пред СГС в размер на 1 876 лв.
Ответникът по частната жалба ЗК [фирма] [населено място] е изразил становище за неоснователност на подадената частна жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното:
С решение № 1068 от 20.02.2012 г. по гр. д. № 9 804/2010 г. СГС на основание чл. 226, ал. 1 КЗ е осъдил ЗК [фирма] да заплати на всяка една от трите ищци обезщетение в размер на 48 000 лв., ведно със законната лихва от 03.09.2007 г. до окончателното изплащане на сумите, като е отхвърлил исковете до пълния предявен размер от по 100 000 лв. Със същото са присъдени и съдебни разноски в полза на частните жалбоподатели в размер на 4 160 лв. С определение № 2 843/25.04.2012 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК в полза на частните жалбоподатели са присъдени още 8 704 лв. разноски. С решение № 2 020/17.12.2012 г. на САС по гр. д. № 2 310/2012 г. САС е отменил частично първоинстанционното решение и е присъдил допълнително следните суми: на Г. Н. – 12 000 лв.; на Е. С. и А. Д. – по 4 500 лв., като са присъдени и съдебни разноски в тяхна полза в размер на 3 553,84 лв., с оглед уважената част от предявените искове. По делото е постъпила молба от частните жалбоподатели, с искане да им бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 1 876 лв. С определение № 2 497 от 11.11.2013 г. САС е оставил без уважение същата по съображения, че определението на СГС по чл. 248 ГПК не е било обжалвано от страните, т.е. същото е влязло в сила и не е в неговите правомощия да го отмени. Изложени са доводи, че присъдените съдебни разноски са съобразени с уважената част на предявените искове в първа и въззивна инстанция.
Определението е правилно.
Отговорността за разноски е право на едната страна да иска от другата да плати направените от нея разноски, ако постановения съдебен акт е в нейна полза. И тъй като отговорността е обективна и невиновна дължат се реално направените разноски. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска
В конкретния случай, предявените от жалбоподателите обективно съединени искове са уважени частично от първа и въззивна инстанция, поради което в тяхна полза следва да бъдат присъдени съдебни разноски съобразно с размера на уважената част, при представени по делото доказателства за това, тъй като искането им е своевременно заявено. СГС е присъдил разноски в полза на ищците, съобразно с постановеното от него решение, вкл. и с определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК. С въззивното решение САС е отменил частично първоинстанционното решение в отхвърлената част и е осъдил ЗК [фирма] да заплати допълнително обезщетение на всяка един от ищците, като е осъдил ответното дружество да заплати и следващите се съдебни разноски за въззивното производство в размер на 3 553,84 лв. Размерът на разноските се преценява от съда при направено възражение за прекомерност. Преценката е винаги конкретна и се извършва от съда с оглед данните по делото, в който смисъл е и Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ОСГТК на Върховен касационен съд по тълк. д. № 6/2012 г. Видно от данните по делото, такава преценка е извършена от съда, който е изложил съображенията си в мотивите на обжалваното определение.
С оглед на изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2 497 от 11.11.2013 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр. д. № 2 310/2012 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: